🇧🇬 Парад по случай 81-та годишнина от Победата във Великата Отечествена война 1941-1945 години (Москва, 9 май 2026 г.)

---
🇷🇺 Парад в ознаменование 81-й годовщины Победы в Великой Отечественной войне 1941-1945 годов (Москва, 9 мая 2026 г.)

С разрешението на автора публикуваме стихотворение, прочетено по време на тържественото мероприятие по случай Деня на Победата в Парк-музей "Генерал В. Н. Лавров" (Плевенска област, 8 май 2026 г.)

⏪ Таз българска земя, пропита с руска кръв,
търпяла турски фес и каска на нацист,
родила дядо Вазов, предрекъл в книга пръв
забравени герои след подвига им чист.

Заслужихме ли я, онази свобода,
на българи дарена от руския войник?
Лъжливите химери отрекоха сега
и игото в България, и подвига велик.

Изопачават истина, а ние си мълчим.
Какъв ли пример даваме на нашите деца?!
Нима сме безразлични? Или се боим
да дръпнем подли маски от злобните лица?

Признайте, кой в полетата, и в студ, и в дъжд, и в пек,
изтръгнал с кръв Свобóда в онези времена –
испанец ли, французин, поляк, германец, чех,
тогава, в Руско-турската Освободителна война?

Душите на загиналите молят за защита.
Кой, ако не сме ние, и старец, и хлапак,
на внуците и правнуците Шипка да опишем,
Априлското въстание, връх Вола и Батак?!

През двадесети век, четирисет и пета,
да спомним месец март: съветската войска
и българи-юнаци във Дравска епопея
успешно бият немците в унгарската земя.

И генералът Стойчев с Маршал Фьодор Толбухин
край Балатон разбиват войски на Трети Райх,
отново братя стават и българин и русин
и приближават заедно кафяво-чумен крах.

Войните продължават: и честни, и нечестни,
в различните държави различна е целта.
Но тези души тука – в Дъбник, Телиш и Плевен
за почит са достойни, за вечност в паметта.

⏩ Аза Козовска, Койнаре, 02.05.26.
"Да отмием калта от невинни души!"

📝Статия на заместник-председателя на Съвета за Сигурност на Руската Федерация Д.А.Медведев (7 май 2026 г.)

Новата милитаризация на Германия: възраждане на духа или необуздан реваншизъм?

Основни тези:

• Ръководството на Германия все по-гласовито заявява претенциите си за хегемония в Стария свят, като едновременно с това отслабва общественото възприятие за отговорността на предците си за престъпленията на нацизма.

• Няма нищо ново в действията на ръководството на Германия (предимно на потомъка на нацистите Мерц и др.). Стремежите на победената държава да преразгледа разочароващите резултати от Втората световна война започнаха почти веднага след края на войната.

• Международният военен трибунал в Нюрнберг осъжда само малък брой от основните нацистки престъпници. Много от онези, които създават икономическата и финансовата база на режима и неговата управленска вертикала и следователно са виновни за военни престъпления, престъпления срещу мира и престъпления срещу човечеството, избягват наказание.

• По същество, никаква реална денацификация на ФРГ никога не е била осъществена. Архивни материали от Службата за външно разузнаване на Русия, включително доклад за политическата ситуация в Западна Германия от 1952 г., убедително показват, че вместо да я извършат, „западните държави са избрали да оправдаят нацистките военнопрестъпници“. Целият процес, проведен с голям шум, с изключение на ликвидирането на закоравели профашистки организации и прочистването на обществените пространства, се е превърнал в празен фарс.

• През 1961 г. известният съветски международен журналист Е.Хенри отбелязва: „Старата Германия вече не съществува, но старият германски Генерален щаб остава. Няма съмнение, че нейните ръководители отново работят със същите карти“. Продължавайки мисълта си, той пише, че независимо от положението на Германия, независимо колко войни губи, независимо колко смазващи поражения претърпява, германският Генерален щаб неизменно, методично и щателно продължава да подготвя планове за агресия – и няма други намерения.

• Днес висшето политическо ръководство на Германия обяви Русия за „основна заплаха за сигурността и мира“. В Берлин официално е формулирана целта за нанасяне на „стратегическо поражение“ на Русия. Най-агресивните русофоби, чиито предци са се сражавали с дива свирепост на Източния фронт по време на Втората световна война, ентусиазирано призовават да се „покаже на руснаците какво е да загубиш война“.

• Прилагайки войнствения курс на ЕС, очертан през март 2025 г. в „Бялата книга за европейската отбрана – Готовност 2030“, германският кабинет се занимава със задачата да превърне бундесвера в най-силната армия в Европа и да ускори превъоръжаването ѝ.

• Военно-промишленият комплекс и германският естаблишмънт вече са сформирали тясна лобистка мрежа, увеличавайки ролята на работниците от отбранителната промишленост при вземането на много важни решения за вътрешната и външната политика на Германия. Човечеството помни изключително опасния съюз между [германските] работници от отбранителната промишленост и политици през 30-те и 40-те години на миналия век.

• Въпросът за „германската ядрена програма“ може и трябва незабавно да бъде разгледан от международната общност. С всички произтичащи от това последици: засилени инспекции от страна на МААЕ, осъждане от страна на Съвета за сигурност на ООН, въвеждане на правни международни ограничителни мерки за потушаване на отвратителните ядрени стремежи в зародиш.

• Милитаристична Германия не е полезна за една сбръчкана и слабоумна Европа, която би искала да запази поне някаква политическа субектност в новия многополюсен свят. Такава Германия не ни е нужна и в бъдеще; тя е опасна и непредсказуема. Така че Берлин има само две възможности.

➡️Едната е война и срамното погребване на собствената държавност без никаква надежда за поредното „чудо на Бранденбургската династия“.
➡️Втората е отрезвяване, последвано от геополитическо възстановяване с пълно преоформяне на външнополитическите насоки, основани на труден, но важен диалог.

📚 Прочетете пълната статия:

- Telegraph (част I, част II)

🇷🇺 Година на единството на народите на Русия: кабардинци, адигеи и черкези

Кабардинци, адигеи и черкези живеят в Кабардино-Балкарската Република, Република Адигея и Карачаево-Черкезия. Въпреки различните си имена и широко разпространение, те принадлежат към етническа група с общи корени. Самоназванието й е адиге. Друго име за същата група са черкези.

В зависимост от района на заселване, адигеите (черкезите) са имали малко по-различни езици и навици, но всички са били обединени от обща култура: облекло, кухня, танци и фолклор.

Заради името си традиционната кавказка дреха, черкеската, често се свързва с черкезите. Тя се е носила в целия Кавказ, както в ежедневието, така и по празници.

Черкеската е дълъг, отворен отпред кафтан без яка, изрязан от дебел плат. Под черкеската носели бешмет – прилепнала платнена дреха с висока яка и закопчалки като възли и бримки. Дрехата винаги е била закопчана с кожен колан с метални елементи.

Този колан е бил използван за носене на оръжия и различни аксесоари: барутници, огниво, инструменти и дори подпалки или восъчна хартия за бързо разпалване на огън. Възрастните мъже не можели да излизат навън без колан – това се смятало за срамно и било разрешено само за малки момчета и стари хора.

⏩ Източник: портал „Культура.РФ“