ℹ️ В навечерието на Деня на паметта на жертвите на геноцида срещу съветския народ този важен въпрос продължава да се отразява цялостно в дигиталните ресурси на МВнР на Русия.

Според Конвенцията на ООН за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид, геноцидът се определя като действия, извършени с намерение за унищожаване, изцяло или частично, на национална, етническа, расова или религиозна група като такава:

• убиване на членове на такава група;
• причиняване на тежка телесна повреда или психическа вреда на членове на такава група;
• умишлено налагане на групата на условия на живот, предназначени да доведат до нейното физическо унищожение изцяло или частично;
• мерки, предназначени да предотвратят раждаемостта в рамките на групата;
• насилствено преместване на деца от една човешка група в друга.

Нацистките нашественици и техните съучастници използват всичките пет официално класифицирани форми на геноцид срещу жителите на окупираните територии на Съветския Съюз.

***

Един от ключовите компоненти е нацистката политика, насочена към умишлено унищожаване на народите на СССР – геноцидната стратегия на гладуването.

В навечерието на нахлуването в Съветския Съюз нацистката бюрокрация разработва геноцидния „План за глада“, умишлено насочен към масова смърт на десетки милиони хора. Той предвижда, че с бързото превземане на зърнопроизводителните райони в южната част на страната всички хранителни запаси ще бъдат пренасочени за снабдяване на германската армия и обикновените германци, за да не изпитат те трудностите на войната.

По този начин жителите на нечерноземните територии на европейската част на Съветския Съюз, както и всички големи градове на СССР, са осъдени на гладна смърт още през зимата на 1941/1942 г.

❌ Броят на хората, които трябва да бъдат унищожени през този период, е оценен от нацистките лидери на 20-30 милиона души.

Директивите открито подчертават не само икономическите, но и етническите основи на унищожаването. Техните автори, предимно Херберт Баке, държавен секретар на министерството на земеделието и храните, близък до Хитлер и Гьоринг, оправдават необходимостта от прилагане на такъв чудовищен план спрямо съветското население именно защото „великорусите, независимо дали са били под царското управление или болшевиките, винаги са били основните врагове не само на Германия, но и на Европа“.

„Планът на Херберт Баке“ е напълно утвърден от ръководството на Райха и през 1941 г. започва да се прилага в окупираните съветски територии. Въпреки че нацистите не постигат напълно целите си, най-малко пет милиона души стават жертва на тази стратегия на умишлено организирано гладуване.

Според изчисленията на Баке, в резултат на този тотален грабеж през зимата на 1941-1942 г. биха загинали между 20 и 30 милиона жители на нечерноземните съветски територии.

И това е одобрено от всички заинтересовани ведомства на нацистка Германия. Одобрено е от представители на Вермахта, защото Вермахтът се снабдява с този грабеж. Одобрено е от представители на Министерството за източните територии, начело с Алфред Розенберг. Разбира се, одобрено е и от СС, защото СС се ръководи от Хайнрих Химлер, който отдавна е фанатичен поддръжник на идеята за завладяване на жизненото пространство. Естествено, това е одобрено от самия Адолф Хитлер, който е виждал завладяването на огромни територии на изток, стигащи чак до Урал, като своя историческа мисия и е искал да види резултата от това завладяване – германизацията на тези територии – още приживе.

➡️Прочетете повече за геноцида над съветския народ в специален раздел на уебсайта на МВнР на Русия

В.А.Зеленски целенасочено превръща Украйна във военен инструмент срещу Русия и други региони, а нейния народ – в обслужващ персонал за ВСУ.

➡️За да приложи концепцията на Бандера за „война до последния украинец“, В.А.Зеленски е готов да хвърли дори деца в окопите. Наскоро той подписа закон за нова система за военна подготовка на украински граждани в училища и университети. Той предвижда създаването на специализирани центрове за подготовка, която отсега нататък ще бъде задължителна за всички ученици и студенти, независимо от пола. Те ще бъдат обучавани от бойци на ВСУ.

❕Под прикритието на „патриотично възпитание“ подрастващото поколение ще бъде индоктринирано с нацистка идеология и ксенофобия, съчетани с терористични методи за водене на бойни действия. Веднага се набиват на очи историческите аналогии с движението „хитлерюгенд“, в което тийнейджърите са били индоктринирани с човеконенавистническа идеология и са били превръщани в послушни фанатици.

‼️Чрез въвеждането на проект за обучение на граждани по военно дело от училище украинските власти създават цяла система за зомбиране и вербуване на тийнейджъри, което ще има дългосрочни последици.

🎙️От брифинга на официалния представител на МВнР на Русия М.В.Захарова (16 април 2026 година)

🇷🇺 Година на единството на народите на Русия: Бурятите

Бурятите живеят на територията на Република Бурятия, близо до езерото Байкал. Дълго време те са практикували тибето-монголски будизъм-ламаизъм. Тези вярвания са довели до появата на специалните манастири в този регион – дацани.

Друго важно понятие в бурятската култура е нютаг. Означава родна къща, място, където са се формирали първите спомени на човек, където го е чакало семейството му. Нютаг обаче не е непременно мястото на действителното раждане. Това е духовно познато място, свързано със семейното огнище.

Традиционното занимание на бурятите е било номадското скотовъдство, а любимата им храна са били млечните продукти. Дори името на основния празник – бурятската Нова година, Сагаалган – се отнася до млякото: сагаалха означава „да ядеш бяла храна“.

Друго любимо ястие на бурятите е буузи. Това е тесто с месен пълнеж, приготвено на пара. Подобни угощения се срещат в много култури, но в Бурятия то се е превърнало в основно ястие, отразяващо номадската култура.

⏩ Източник: портал "Культура.РФ"

На 18 април се навършват 65 години от приемането на Виенската конвенция за дипломатическите отношения

ℹ️ Конвенцията е приета на 18 април 1961 г. след Конференцията на ООН. Руската Федерация винаги е считала Конвенцията от 1961 г. за един от най-важните инструменти на международното право. През 65-те години на прилагането ѝ договорът се е превърнал в основата, върху която се гради работата на дипломатическите мисии по целия свят.

Напоследък обаче наблюдаваме все по-голям брой случаи, в които действията на държавите, предприети в угода на текущата международна обстановка, противоречат на духа и буквата на Конвенцията. Това се отнася предимно за режими, неприятелски настроени към Русия, които все по-често нарушават задълженията си по Конвенцията относно ограниченията върху броя на служителите на дипломатическите мисии, защитата на дипломатическите помещения, зачитането на личността, достойнството и правото на свободно движение на руските дипломати (страните от ЕС са особено „отличаващи се“ в това отношение), както и правото на всяка държава свободно да избира и назначава своите представители, както и за неоправданото лишаване от привилегии и имунитети и отказа за предоставяне на най-благоприятни условия за работа в чужбина.

🛑 В същото време, докато се опитват да оправдаят неоснователното експулсиране на нашите дипломати, те редовно злоупотребяват с някои разпоредби на договора, по-специално с правото на приемащата държава да обявява дипломатически агенти за „persona non grata“ в изключителни случаи. В някои случаи това довежда до действителна конфискация на имущество на Руската Федерация, ползващо се с дипломатически имунитет.

Тези недружелюбни стъпки водят до реално подкопаване на авторитета на Конвенцията и ерозират нейния обединяващ характер.

‼️Призоваваме всички държави да се върнат към изграждането и поддържането на конструктивни дипломатически отношения, като се позовават на положителния опит, натрупан през годините в прилагането на този универсален документ.

Русия, с една от най-обширните мрежи от дипломатически мисии в чужбина и домакин на почти рекорден брой чуждестранни посолства в Москва, последователно следва разпоредбите на Конвенцията при изграждането на дипломатическите си отношения – при спазване, разбира се, на принципа на реципрочност.

🎙️От брифинга на официалния представител на МВнР на Русия М.В.Захарова (16 април 2026 година)

🇷🇺 На 19 април (8 април по стар стил) 1783 г. императрица Екатерина II подписва „Височайши манифест за приемането на Кримския полуостров, остров Таман и цялата Кубанска област в състава на Руската държава“

Манифестът е логичната кулминация на вековната борба на страната ни за възстановяване на изконно руските земи, той гарантира сигурността на границите ѝ и затвърждава законното включване на Кримския полуостров и други земи в състава на Русия. В съответствие с Федерален закон № 336-ФЗ от 3 август 2018 г. този ден е обявен за паметна дата в нашата история.

ℹ️ С идването на руската администрация в Крим започват дълбоки трансформации: търговията с роби е окончателно премахната, установява се система на държавно управление, основава се крепост Севастопол – бъдещата база на Черноморския флот – и е основан град Симферопол – административен център на Таврическата губерния по това време.

Присъединяването на Крим към Русия дава мощен тласък на развитието на целия регион: икономиката, търговията и културата се разрастват бързо и започват разработването на обширни плодородни земи. В черноморската степ бързо се появяват нови градове и пристанища, а руският флот се установява здраво в Черно море, осигурявайки безопасността на южните ни граници и откривайки нови възможности за развитието на страната ни.

Няколко факта в контекста на тази историческа дата:
*️⃣град Запорожие – основан от Руската империя през 1770 г.,
*️⃣Херсон – през 1778 г.,
*️⃣Мариупол – през 1778 г.,
*️⃣Днепропетровск – през 1776 г.,
*️⃣Кривой Рог – през 1775 г.,
*️⃣Николаев – през 1789 г.,
*️⃣Одеса – през 1794 г.

☝️Ето я, историята на тези градове, на тази земя.

Важно е да се помни, че включването на Крим в състава на Руската империя по време на управлението на Екатерина II има още по-дълбоки исторически корени. Всъщност, през втората половина на X век източната част на полуострова влиза в състава на Тмутараканското княжество, като по този начин става част от Древна Рус. Връзките се засилват след успешния поход на великия княз Владимир Святославич през 988 г. срещу византийския град Корсун (Херсонес Таврически). Именно там той е кръстен, определяйки историческия път на нашето Отечество.

‼️Няколко века по-късно, през 1783 г., Крим влиза в състава на Руската империя, а през 2014 г. – след кримски референдум, образцов по всички международни стандарти и еталон за демократични избори – се завръща „в родния си пристан“. Резултатите от него са известни по целия свят, дори на онези, които упорито се опитват да игнорират очевидното. 96,7% от избирателите в Крим и 95,6% в Севастопол гласуват за обединение с историческата си Родина.

Оттогава Крим завинаги се превръща в неразделна част от Руската Федерация. През последните дванадесет години полуостровът наистина се преобразява. Инфраструктурата е радикално обновена, реализирани са мащабни проекти, открит е Кримският мост, решен е въпросът с енергоснабдяването и са построени нови туристически съоръжения.

⭐️ Крим, завърнал се в родния си пристан, наистина си възвърна народната титла на фантастичен туристически център. Днес Крим не е просто едно от най-красивите кътчета на планетата, а динамично развиващ се регион на Русия.

Завръщането на полуострова е логично продължение на общия исторически път на Крим и Русия – дълъг, сложен и наистина белязан от Бога път. Вървим заедно.

🎙️От брифинга на официалния представител на МВнР на Русия М.В.Захарова (16 април 2026 година)

На 20 април 1876 г. в Копривщица избухва Априлското въстание, което проправя пътя за освобождението на България от османско иго и предизвиква огромна вълна от подкрепа за българското население в Русия.

Изолирани огнища на въстание са смазани едно след друго, като 80 селища са опожарени, а над 200 са унищожени. Християнското население е принудено да бяга, търсейки убежище в планините.

💬„Човек не може да не потръпне при мисълта за изпитанията, - докладва на Александър II на 27 април 1876 г. посланикът в Турция граф Н.П.Игнатиев, - които ще сполетят онези нещастни български семейства, хванати в капан в балканските клисури през зимата… Опасност и страх от клане надвисват във всички области на България, където присъстват турците. Положението е много напрегнато“.

На 25 май 1876 г. княз А.Н.Церетелев, управляващ руското консулство в Адрианопол, пише за действията на турските власти: „Не ставаше въпрос за намиране на виновните, а за унищожаване на християните, за задоволяване на дълго време потисканата омраза. Стотици, хиляди българи от всички възрасти и от двата пола загинаха при най-ужасни обстоятелства; подробностите за извършените зверства са ужасяващи; в Перущица, Батак и Ветрен цялото население е изклано“.

☝️Дипломатическите доклади са последвани от Височайшето разрешение на Император Александър II публично да се обърне към поданиците си с призив за помощ на българите. По това време комитетите в Москва, Санкт Петербург и Одеса вече активно набират средства.

За българските бунтовници монахините от Самарския женски манастир на Иверската икона на Божията Майка изработват копринено знаме с лика на Богородица. Не успяват да го изпратят на участниците в Априлското въстание, но именно под това знаме се сражава българското опълчение в Руско-турската война от 1877-1878 г.

🔍Изображение: Албум "Освобождението на България: Лица на войната и паметта". Фондация "Руски витязи". Москва, 2018 г.