💬 С.В.Лавров: Сред многобройните отговорности на министрите на външните работи поддържането на политически диалог е една от ключовите. По време на преговори и контакти, включително по телефона, аз и моите колеги обсъждаме много теми, свързани както с двустранните отношения, така и с международния дневен ред. Естествено, ние обръщаме специално внимание на гарантирането на законните интереси на нашите граждани в съответствие с международните стандарти за правата на човека и правата на националните малцинства.

Един от най-належащите въпроси е положението на националните малцинства в Украйна. <...>

Европейският съюз, хвалейки се с ангажираността си към ценностите, не само не осъди, но всъщност насърчи киевския режим да изкорени всичко руско в Украйна. Систематично, чрез приемането на множество законодателни актове, всички сфери, където се прилага руският език, включително образованието, културата и медиите, бяха стеснени и в крайна сметка напълно блокирани. Брюксел или си затваряше очите за тези престъпления на режима срещу собствения си народ, или обсъждаше необходимостта от подкрепа на възхода на украинското национално съзнание, проправяйки пътя за прославянето на нацисткото наследство на Бандера и Шухевич.

През април 2019 г. в Киев Върховната Рада прие закон „За осигуряване на функционирането на украинския език като държавен“, който ограничи използването на всички други езици, но в крайна сметка доведе до фактическа пълна забрана на руския език. За да се гарантира, че подобно драконовско и широко разпространено нарушаване на човешките права не възпрепятства стремежа на нацисткия режим към „европейския път“, през декември 2023 г. бяха направени отстъпки за малцинствата, говорещи езици на ЕС. С други думи, беше извършен акт на „двойна дискриминация“, който противоречи на всяка норма на международното право и допълнително сегрегира украинското общество.

Сега, с перспективата за политическо и дипломатическо уреждане, надвиснала на хоризонта, Европейският съюз, търсейки място на масата за преговори, започна да говори за необходимостта от предоставяне на твърди гаранции за сигурност на Украйна като ключов елемент от мирното решение. Ще оставя настрана факта, че никой в ЕС не е казал и дума за гаранциите за сигурност на Русия, без които конфликтът не може да бъде разрешен, но възниква въпросът: на кого ЕС иска да предостави тези гаранции? На режим, който ще продължи да унищожава всичко руско? И едновременно с това да потиска всичко унгарско, българско и румънско? Да задаваме този въпрос на Брюксел е безсмислено. Те са готови на всичко, включително да потъпчат собствените си някога провъзгласени – и сега доказано неверни – ценности и идеали, в името на утопична цел: стратегическото поражение на Русия. За тази цел всички средства са добри.

🎙️ От отговора на Министъра на външните работи на Русия С.В.Лавров на въпрос от медии (10 април 2026 г.)

Прочетете изцяло

🎙️Интервю на директора на Департамента за международни организации на МВнР на Русия К.М.Логвинов за МИА „Россия Сегодня“ (14 април 2026 година)

❓Въпрос: Смятате ли, че ООН в момента е способна да направи реален принос за разрешаването на глобални конфликти? Справедливо ли е да се каже, че Организацията е в състояние на криза?

💬К.М.Логвинов: По отношение на потенциала, да. Световната организация разполага с всичко необходимо за предотвратяване и разрешаване на конфликти.

Уставът на ООН предоставя достатъчен арсенал от инструменти, които дават възможност на държавите-членки ефективно да реагират на съвременните предизвикателства. Съветът за сигурност, който носи основната отговорност за поддържането на международния мир и сигурност, е оправомощен да взема обвързващи решения. Общото събрание е призовано да служи като всеобхватна платформа за диалог за обсъждане на различни проблеми. Съществуват и други органи на системата на ООН, които координират международните усилия в различни области, които не са пряко свързани с мира и сигурността, но които влияят върху глобалната стабилност.

Абсолютно съм убеден в необходимостта от Организацията на обединените нации.

Друго нещо е, че на практика ООН има все по-малко „истории на успех“ през последните години, докато има все повече ситуации, в които не успява да демонстрира своята конструктивност. Това се отнася за кризата около Украйна, настоящата ескалация в Близкия Изток и горещите точки в Африка, Латинска Америка и Азия. В някои случаи е имало липса на ресурси, в други - ефективност на изпълнението на мандата. Основният проблем обаче се крие в нежеланието на западняците да се договарят и да намират взаимно приемливи решения в международните отношения.

Представителите на държави от Западното малцинство не желаят да признаят провала на опитите за установяване на еднополюсен световен ред. Те продължават сляпо да прокарват собствените си користни нагласи, без да се съобразяват с алтернативните гледни точки, включително тези на страните от Световното мнозинство. Използвайки различни безскрупулни методи, включително изнудване и подкупи, нашите опоненти печелят гласове в подкрепа на своите инициативи и срещу всякакви идеи, които не харесват.

В резултат на това Съветът за сигурност не е в състояние да взема балансирани и справедливи решения. И дори когато Съветът все пак приема резолюции, западняците ги игнорират, както беше в случая с Минските споразумения за Украйна. Продължават опитите за превръщане на Общото събрание в поредната арена на геополитическа конфронтация, където гласовете се получават по доста неприятен начин.

Секретариатът на ООН, който е подчинен на представители на Западното малцинство, допринася значително за тези негативни тенденции. Въпреки формално неутралния си статут, чиновниците на ООН до голяма степен безсрамно следват заповедите на собствените си столици. Самият Генерален секретар А.Гутериш отделя повече време на амбициозни лични проекти, като например инициативата за реформа на ООН-80, забравяйки за своите законови отговорности.

Прочетете изцяло