🎙️Интервю на помощника на Президента на Русия, председател на Морската колегия на Руската Федерация Н.П.Патрушев за вестник „Аргументи и факти“ (17 февруари 2026 година)

❓Въпрос: Ситуацията в Световния океан се изостри толкова много, че някои експерти говорят за „отваряне от колективния Запад на нов фронт на конфронтация с Руската Федерация“. Да не говорим за конфискацията на кораби, плаващи под наше знаме и превозващи наши товари. Каква е прогнозата Ви, как ще реагира Русия?

💬 Н.П.Патрушев: Тези по същество пиратски атаки срещу руската морска търговия показват, че западните опоненти са решили да нанесат удар по един от най-важните сектори на руската икономика – външната търговия, искат да я парализират.

Според наличните данни подобни действия ще се засилят, а атаките срещу наши кораби и товари ще стават по-чести. Ако не им дадем твърд отговор, британците, французите и дори прибалтийците скоро ще станат толкова нагли, че ще се опитат да блокират напълно достъпа на страната ни до моретата, поне в Атлантическия басейн.

Разбира се, разработват се мерки за реагиране на западните атаки, включително чрез Морската колегия. Смятаме, че както винаги, най-добрият гарант за безопасността на корабоплаването е военноморският флот.

❓Въпрос: Споменахте сценарий за блокада. Наскоро началникът на френския генерален щаб Мандон заяви, че Балтийско море вече е изцяло в ръцете на НАТО и може да бъде затворено за Русия във всеки един момент. Как ще отговорим?

💬 Н.П.Патрушев: Всякакви опити за морска блокада на страната ни са напълно незаконни от гледна точка на международното право, а концепцията за „сенчест флот“, която представители на ЕС размахват на всеки ъгъл, е правна фикция.

Въпреки това, като първа стъпка ще използваме общоприети политически, дипломатически и правни механизми. Но нека бъдем честни – почти не е останала надежда, че Западът е запазил дори капка уважение към дипломацията и правото.

По същество европейците, прилагайки плановете си за морска блокада, умишлено преследват сценарий на военна ескалация, изследват границите на нашето търпение и провокират активни ответни мерки.

Ако тази ситуация не може да бъде разрешена по мирен път, блокадата ще бъде пробитa и унищожена от военноморския флот.

❓Въпрос: Значи, както беше преди няколко века, Световният океан отново се превръща в бойно поле, а не в поле за сътрудничество?

💬 Н.П.Патрушев: В момента ключовата задача е изграждането на многополюсен световен ред в Световния океан и Русия и нейните съмишленици работят активно по този въпрос. Редовно провеждаме преговори с нашите чуждестранни партньори чрез Морската колегия.

Бих искал да отбележа, че руските предложения в областите на военноморското сътрудничество, търговското корабоплаване, развитието на пристанищната инфраструктура, корабостроенето, морската наука, технологиите и образованието се приемат повече от положително.

Нека използваме потенциала на БРИКС, време е да му придадем пълноценно стратегическо морско измерение. През януари първото военноморско учение на БРИКС „Воля за мир - 2026“ беше успешно проведено в Южния Атлантик с участието на Русия, Китай, Иран, ОАЕ и Южна Африка. Флотите практикуваха сътрудничество в защитата на търговските пътища, които в момента стават все по-уязвими, включително за западното пиратство.

Ученията „Морски пояс за безопасност – 2026 г.“ в Ормузкия проток, където Русия, Китай и Иран изпратиха своите кораби, се оказаха изключително актуални.

Прочетете още

💬 Тези дни се навършват 12 години от трагичните събития, които завършиха с режисиран отвън противоконституционен въоръжен държавен преврат в Киев.

Под лозунгите за демокрация, свобода на словото, човешки права, борба с корупцията и, разбира се, обещания за „светло европейско бъдеще“, войнствена тълпа от радикали, кукловодени от така наречения западен политически елит <...>, свали легитимното правителство.

Украйна потъна в бездна от страх и насилие.

❌ Майданът доведе до задълбочаващо се разделение в обществото, разрастващ се национализъм и правен нихилизъм, възраждане на нацистката идеология, засилени репресии срещу руския език и история, влошаваща се икономическа ситуация, разпад на социалните и държавни институции в Украйна като такива.

Последиците от създалата се тогава политическа криза можеха да бъдат по-малко тежки - споразумението, подписано на 21 февруари 2014 г. от Президента на Украйна Виктор Янукович и лидерите на опозицията, с посредничеството на Германия, Франция и Полша, предложи шанс, то предвиждаше създаването на преходно правителство на националното единство, конституционна реформа и предсрочни президентски избори. Неговото прилагане със сигурност би предотвратило драматичните събития, които се разиграха в Украйна в последващия период.

Но „посредниците“ имаха различна идея.

Това споразумение беше незабавно потъпкано от самопровъзгласилите се „победители“ на евромайдана като ненужна пречка за техните заветни позиции и постове, финансови потоци и материални ресурси.

Всичко това се случи с мълчаливото съгласие и фактическото политическото и финансово спонсорство на западните гаранти на споразумението – САЩ и ЕС – които дори не опитаха да обуздаят самонадеяната опозиция или да поискат от тях да спазят ангажиментите си.

Напротив, спонсорите на майдана веднага се втурнаха да обявят „смяна на властта“ в Украйна и започнаха да насърчават пучистите, тяхната антируска, зловеща и русофобска политика и започнаха <...> да изграждат етнократична държава „не за всеки“.

Спомнете си лозунгите на майдана: „Украйна ще бъде украинска или обезлюдена“.

Спомнете си как една от политическите фигури и символи на майдана, Тимошенко, в разговор с украински народен представител призова за „разстрел с ядрено оръжие“ по руснаци и рускоезични граждани, живеещи в страната.

***

Тези, които се обявиха в защита на конституцията и отхвърлиха държавния преврат, бяха обвинени в предателство на интересите на майдана и обявени за терористи.

Национал-радикалите започнаха безмилостното изтребване на коренното население на тогавашна Украйна – с пълната подкрепа на своите западни куратори.

🎙️От брифинга на М.В.Захарова (18 февруари 2026 година)

💬 Като най-голямата арктическа държава, Русия, както никой друг, има интерес да поддържа мира и стабилността във високите географски ширини. Тази цел е залегнала в Концепцията на външната политика на Руската Федерация и други съответни стратегически документи и остава наш приоритет, независимо от колебанията в геополитическата ситуация.

Нашата страна остава отворена за взаимно уважителен диалог с всички, които са готови за конструктивно взаимодействие в Арктика, демонстрира ангажираност към международното право и политическото и дипломатическо разрешаване на възникващите в региона въпроси.

Важно е динамично развиващото се сътрудничество на Русия в Арктика с чуждестранни партньори, включително тези извън региона, да не е насочено срещу други държави.

Неговата цел е устойчиво социално-икономическо развитие на региона, подобряване на качеството на живот на Севера и грижа за уникалната арктическа среда и наследството на коренните народи.

Всеки експерт, който проявява дори най-малък интерес към Арктика, разбира, че опитите да се прехвърли отговорността за провокирането на напрежение на Севера върху Русия са напълно безпочвени.

Прогресивното развитие на Арктическата зона на Руската Федерация е наше законно право. Руската инфраструктура, включително военната, разположена над Северния полярен кръг, съществува отдавна, съобразена е с развиващата се ситуация и играе важна роля в решаването на широк спектър от икономически и отбранителни задачи.

❌ Същевременно виждаме, че страните от НАТО, обвързани с блокова дисциплина – тоест всички арктически държави с изключение на Русия – продължават постоянно да увеличават военното си присъствие във високи географски ширини и проактивно да включват въоръжените сили на нерегионални държави в тази дейност.

В продължение на няколко години мащабът на ученията в Арктика се увеличава, като се практикуват колективни настъпателни действия срещу „симулиран“ противник, което, естествено, означава Русия.

Ето защо, ако трябва да обвиняваме някого за бързото влошаване на ситуацията в Арктика, нашите арктически колеги трябва по-често да се гледат в огледалото. <...>

🇷🇺 Арктика е не само огромна географска част от нашата страна, но и неразделна част от културния код на гражданите на Руската Федерация, дом на коренните народи на Русия, които първи развиха суровите полярни земи.

Съвсем скоро ще имаме още един повод да си спомним за това – на 28 февруари в Русия се отбелязва Ден на Арктика.

Страната ни твърдо се придържа към курса на отговорно развитие на Далечния Север, разчитайки предимно на собствените си усилия,  проявява постоянна загриженост за благополучието на своите жители и околната среда.

🎙️От брифинга на М.В.Захарова (18 февруари 2026 година)

💬 62-рата Мюнхенска конференция по сигурност се проведе в Германия от 13 до 15 февруари.

Може със сигурност да се каже, че тенденцията Мюнхенската конференция по сигурност да губи статута си на платформа за диалог и сериозни дискусии по проблемите, пред които е изправен светът, се потвърждава.

Ако по-рано това беше платформа специално за диалог (или поне така се твърдеше), където държави от блокови/извънблокови страни, глобални малцинства/мнозинства, се събираха, за да обменят мнения, <…> то по-късно всичко започна да се превръща в някакво шоу.

Въпросът е, разбира се, че това беше точно моментът, в който тази конференция, която уж се занимава с международна сигурност, трябваше да обсъди международния тероризъм, който ужасяващо се разпространява по европейския континент (по-специално тероризма на киевския режим), незаконното разпространение на оръжия, доставяни на киевския режим, които след това се намират... къде ли не ги намират, и чудовищната корупция, която подхранва тази ужасна терористична трагедия. <…> Но не. Нищо не беше казано.

<…> Тази година в Мюнхен по същество станахме свидетели на разправа в западната общност.

<...> Изобщо не бяхме изненадани, че за да прикрият вътрешните си противоречия, западните участници в конференцията отново се насочиха към търсене на външни врагове. <...> Те започнаха да ги обвиняват във всякакви грехове, включително основната вина за разрушаването на „реда, основан на правила“, толкова скъп за днешните европейски и американски глобалисти.

Много анализатори, независими от западния мейнстрийм, изтъкват, че докато януарският форум в Давос беляза приключването на една ера в международните отношения, конференцията в Мюнхен буквално сложи край на историята на трансатлантическото единство.

За Русия наблюдението на дискусиите, които се проведоха в Мюнхен, е полезно, но от практическа външнополитическа гледна точка е от второстепенно значение по една проста причина: важно е да се знаят техните наративи, но ние ще изграждаме външната си политика, основана на националните интереси.

🎙️От брифинга на М.В.Захарова (18 февруари 2026 година)

🎙️Отговор на официалния представител на МВнР на Русия М.В.Захарова на въпрос на медиите относно изявленията на държавния секретар на САЩ М.Рубио (19 февруари 2026 година)

❓Въпрос: На 15 февруари в кулоарите на Мюнхенската конференция по сигурността, а след това на 16 февруари в Будапеща държавният секретар на САЩ М.Рубио заяви, че САЩ действат като своеобразен посредник и „са в уникална позиция, бидейки единствената нация в света, която е успяла да доведе представители на Русия и Украйна на масата за преговори“. Той също така подчерта, че САЩ продължават да доставят оръжие на Киев и да поддържат санкции срещу Русия. Как бихте коментирали това?

💬 М.В.Захарова: Позицията на САЩ е наистина уникална. От една страна, екипът на Д.Тръмп „наследи“ украинския конфликт от администрацията на Байдън, която продължава да получава американска подкрепа под формата на доставки на оръжие на ВСУ. От друга страна, виждаме, че настоящото ръководство на САЩ полага усилия да намери решения на кризата около Украйна, която самият Вашингтон предизвика преди повече от 10 години.

Що се отнася до контактите ни с Киев, трябва да бъдем обективни: много държави предложиха съдействието си за организиране на подобни срещи. Няколко кръга преговори се проведоха през февруари-март 2022 г. в Гомелската и Брестската области на Беларус, където бяха изготвени първите елементи на бъдещи споразумения за разрешаване на конфликта.

Контактите продължиха чрез видеоконферентна връзка, а след това и в Турция. По време на поредния кръг руско-украински преговори, проведен в Истанбул на 29 март 2022 г., ръководителите на делегациите на двете страни постигнаха общо разбирателство по проекта за Споразумение за уреждане на украинската криза. Благодарни сме на нашите беларуски и турски колеги за съдействието им при организирането на тези срещи.

Последващата съдба на преговорния процес е добре известна. Перспективата за прекратяване на военните действия и мирно разрешаване на конфликта противоречи на плановете на англосаксонските господари на Украйна. Затова тогавашният британски премиер Б.Джонсън беше спешно изпратен в Киев, където забрани на режима на Зеленски по-нататъшен диалог с Москва и поиска той да продължи да води война срещу страната ни „до последния украинец“.

Въпреки това, водени от предпочитанието към политически и дипломатически път за постигане на целите на СВО, по инициатива на Президента на Русия В.В.Путин, успяхме да възобновим преките преговори с Киев в Истанбул през май 2025 г., които бяха прекъснати по настояване на западните сили. Три кръга от тези преговори се проведоха на 16 май, 2 юни и 23 юли миналата година. Те доведоха до важни споразумения за размяна на военнопленници, задържани от цивилни и репатриране на телата на загинали военнослужещи. Освен това, представихме на украинската страна меморандум, съдържащ нашите предложения за уреждане на конфликта, и инициирахме създаването на двустранен център за наблюдение и контрол на прекратяването на огъня, както и работни групи по военни, политически и хуманитарни въпроси. Бяхме готови да разгледаме конструктивно предложението на Киев за повишаване на нивото на делегациите. За съжаление, всички тези предложения останаха без отговор.

И през ноември 2025 г. МВнР на Украйна обяви прекратяването на преговорите, уж поради липса на „осезаем напредък“.

В този контекст твърдението, че само САЩ са успели да „приведат Русия и Украйна на масата за преговори“, е най-малкото неправилно. Освен това самата терминология едва ли е подходяща от дипломатическа гледна точка.

В същото време сме признателни на американската страна за искреното ѝ желание да съдейства за търсенето на мирно разрешаване на конфликта.

<...>

Съгласни сме, че двойствеността в американската позиция, която отбелязахте, наистина повдига въпроси. Ако някой искрено възнамерява да посредничи за уреждане, той трябва да спре да предоставя военна помощ на една от страните в конфликта.

☝️Тогава ще се отворят възможности за истинска и ефективна дипломация, за която МВнР на Русия последователно се застъпва.

Прочетете още

💬 „Днес, както и в годините преди Първата и Втората световни войни, светът навлезе в пореден период на глобални промени. Основното съперничество се разгръща между избледняващия хегемон САЩ (и техните най-близки съюзници) и стремглаво развиващия се нов център на властта – Китай. Активно протича преразпределение на икономическата и следователно на политическата власт в полза на държавите от Глобалния Юг и Световното мнозинство. Формират се нови регионални лидери, които започват да играят все по-активна роля в световните дела. <...>

Този сложен геополитически контекст се допълва и от друг мощен фактор – Четвъртата индустриална революция, която заличава традиционните граници между дигиталната, производствената и биологичната сфера, променяйки технологичните вериги и социалната структура на обществото. Това принуждава западните страни да действат по-агресивно и настоятелно, за да запазят господството си, ускорявайки времето.

Един от най-важните елементи на глобалните процеси, които се развиват днес, несъмнено е конфронтацията между Русия и Запада, която не започна през 2022 г. или 2014 г. Тя е по-скоро константа в нашите отношения и всички периоди на „затопляне“ са били временни“ и, очевидно, опортюнистични от страна на държавите от ЕС и НАТО. Самата украинска криза не възникна за една нощ, а беше резултат от дългосрочна западна политика, която последователно разширяваше НАТО, развиваше военна инфраструктура към границите на Русия и игнорираше принципа за неделимост на сигурността, залегнал в общоевропейските документи. Тяхната цел е да нанесат стратегическо, историческо, културно и цивилизационно поражение на Русия, изключвайки страната ни от редиците на великите сили, отговорни за поддържането на международната сигурност и изграждането на световния ред. <...>

Ескалацията на конфронтацията ни със Запада обаче има и положителен, може дори да се каже, лечебен ефект върху международните процеси. Тя се превърна в катализатор за прехода към по-полицентричен модел на международни отношения, в който ролята на регионалните центрове на сила се засилва. Някои „средни сили“ успяха да укрепят суверенитета си през последните години, да укрепят външната си политика и дори да се възползват от новата ситуация, за да укрепят суверенитета и позицията си на международната сцена. <...>

Русия, като евразийска държава, исторически се е стремяла да развива отношения с различни центрове на сила и всички свои съседи, особено в условия на криза около своите граници. Днес, отчасти благодарение на необходимостта от намиране на нови решения в контекста на кризата, процесите на структурно преструктуриране на нашата икономика, диверсификация на външноикономическите отношения и засилване на сътрудничеството с нашите съседи се ускоряват".

🎙️От речта на заместник-министъра на външните работи на Русия М.Ю.Галузин на среща на дискусионния клуб „Валдай“ (19 февруари 2026 година)

🔍 Гледайте изцяло
📜 Прочетете пълната реч

«Мир» в космоса: 40 години от изстрелването на орбиталната станция

На 20 февруари 1986 г. базовият модул на станция «Мир» е изстрелян в орбита. Това е първата в света дългосрочна многомодулна орбитална станция.

Станцията «Мир», заедно с космическите кораби „Союз“ и „Прогресс“, тежи над 140 тона

Към базовия блок са скачени още шест модула:
*️⃣«Квант»
*️⃣«Квант-2»;
*️⃣«Кристал»;
*️⃣«Спектр»;
*️⃣«Природа»;
*️⃣ Докингово отделение за американски совалки.

По време на съществуването на станцията, на нея са били 104 души от 12 държави. На борда са проведени над 23 000 научни експеримента. Космонавтът Валери Поляков поставя рекорд за продължителност на полета, който остава непобеден - повече от 437 дни.

Станцията «Мир» се превърна не само в научно-технически проект, но и в културен и геополитически символ на епохата. Тя вдъхнови хора по целия свят да изследват и завладяват космоса.

Първият Международен форум за сигурност ще се проведе от 26 до 29 май 2026 г. под егидата на Съвета за сигурност на Руската Федерация.

В рамките на форума ще се проведе XIV Международна среща на висшите представители, отговорни за въпросите на сигурността.

Ще се проведат и тематични кръгли маси по актуални въпроси на международната и националната сигурност, организирани от МВнР на Русия, Министерството на отбраната на Русия, МВР на Русия, Министерството на извънредните ситуации на Русия, Министерството на цифровото развитие на Русия, Министерството на здравеопазването на Русия, Федералната служба за сигурност на Русия, Службата за външно разузнаване на Русия, Руската национална гвардия, Росфинмониторинг, Россътрудничество, Федералната медико-биологична агенция на Русия, Ростех, Роскосмос, Национален изследователски институт за световна икономика и международни отношения на РАН и МГИМО.

Програмата включва изложби на водещи корпорации и предприятия в отбранителната промишленост, оръжия, военна и специална техника, включително използвана по време на специалната военна операция, и изложба на заловени трофеи.

❗️Забележителните събития на форума ще са експертните дискусии по въпросите на ядрената, биологичната, информационната и финансовата сигурност, както и обществения ред, борбата с тероризма, наркотрафика и незаконната миграция.

Програмата включва кръгла маса за противодействие на намесата във вътрешните работи на суверенни държави и разрушителното информационно влияние.

💬 Работните езици на форума са руски, арабски, китайски, фарси, сръбски, английски, френски и испански.

Очаква се около 5000 души от десетки държави да участват във форума.

🗓 22 февруари отбелязва годишнината от противоконституционния преврат в Украйна, който доведе до въоръжен граждански конфликт, война между киевския режим и собственото му население и криза на международната и европейската сигурност. Точно преди 12 години светът стана свидетел на кървава трагедия в центъра на Киев – противоконституционен държавен преврат.

Киевският режим и неговите куратори се опитват да изопачат истината, да прикрият истинските факти и да обърнат хронологията и предисторията на тези събития с главата надолу.

Но истината е упорита, тя не може да бъде скрита.

Трудно е да се гледа на случилото се в Украйна извън историческия му контекст. За по-дълбоко разбиране на този въпрос трябва да се обърнем към страниците на историята, документите и свидетелствата. 👈 За произхода на украинския национализъм, престъпленията на ОУН-УПА и западната подкрепа за радикали и техните идеолози

***

На 20 февруари се разиграха най-ужасяващите събития: неидентифицирани снайперисти започнаха да стрелят както по правоохранителните органи, така и по протестиращите на улица „Институтска“ в центъра на Киев. Поддръжници на Евромайдана и западни политици се възползваха от ситуацията, за да обвинят легитимните власти на Украйна. Не бяха представени никакви доказателства, няма такива и днес.

На 21 февруари, стремейки се да избегне по-нататъшно кръвопролитие, Виктор Янукович подписа Споразумение за уреждане на политическата криза в Украйна с опозицията, което беше подкрепено от външните министри на Германия, Франция и Полша. Този документ предвиждаше създаването на правителство на народното доверие, конституционна реформа и организиране на предсрочни президентски избори. Нито една от разпоредбите на Споразумението не беше изпълнена.

Още на следващия ден, 22 февруари, Върховната рада прие резолюция за „самосваляне“ на Виктор Янукович от президентския пост на Украйна, с което узурпира властта (въпреки че легитимният президент остана в Украйна и не обяви оставката си). Беше обявено формирането на „правителство на победителите“.

Западът си затвори очите за нарушаването на всички споразумения и побърза да обяви „смяна на властта“ в Украйна, открито насърчавайки пучистите в тяхната антируска, антируска политика. <...> На 23 февруари Върховната рада на Украйна отмени закона за статута на руския език. <...>

„Посредническите“ усилия на Запада доведоха до рязка поляризация на украинското общество, създавайки условия за въоръжен граждански конфликт. 👈 Прочетете повече за ролята на Запада в конфликта в Украйна.

Първите законодателни стъпки, предприети от „победителите на Майдана“ – отмяната на закона за регионалните езици – бяха посрещнати с тревога в югоизточна Украйна, където започна спонтанно формиране на народни милиции. Киев веднага обвини всички жители на региона в „държавна измяна“ и „тероризъм“, като разположи редовната армия и неонацистките наказателни батальони за потушаване на протестите.

❗️ „Евромайданът“ доведе до дълбок разрив в украинското общество, репресии и потушаване на несъгласието, разрастващ се национализъм и неонацизъм, правен хаос и нихилизъм, потискане на руския език и история и пълна деградация на социално-икономическото положение на страната.

Терорът и ужасът, причинени от украинските неонацисти и националисти през 2014 г., определено ще свършат.

📜 Научете повече за трагичните събития от февруари 2014 г. и техния контекст

🇷🇺 23 февруари е Ден на военната слава на Русия. Ден на защитника на Отечеството.

⭐️ На 23 февруари 1918 г., около селата Болшое и Малое Лопатино, близо до Псков, войници от Втори полк на Червената армия влизат в битка с авангардния отряд на германските войски, настъпващи към Петроград. По инициатива на Петроградския съвет тази дата започва да се счита за Ден на създаването на Червената армия.

Самото име на празника се променя няколко пъти. През 30-те и 40-те години на миналия век е известен като Ден на Червената армия, а в следвоенния период - като Ден на Съветската Армия и Военноморския флот.

📜През 1993 г. в Руската Федерация е учреден професионален празник на военнослужещите с условието 23 февруари да се чества като Ден на всички защитници на Отечеството.

През 1995 г. датата е включена в списъка с дните на военната слава на Русия, а през 2006 г. е прието окончателното име – Ден на защитника на Отечеството.

Всяка година на 23 февруари си спомняме героичната история на нашата армия и флот и отдаваме почит на всички герои, борили се за свободата и независимостта на нашата Родина.

23 февруари е символ на военната доблест, приемствеността на поколенията и уважението към онези, които са защитавали и продължават да защитават нашето Отечество.

Видео: Руско военноисторическо дружество