ФОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА на престъпления, извършени от ВСУ срещу цивилни от 19 до 25 януари 2026 г.

*️⃣20 януари, с. Нова Адигея, Република Адигея. Атака с БЛА от самолетен тип. 13 цивилни, включително 2 деца, са ранени.

*️⃣21 януари, с. Чапаевка, Запорожка област. Удар с БЛА по частна къща.

*️⃣23 януари, с. Велика Знаменка, Запорожка област. Артилерийски удар по частен имот.

*️⃣23 януари, Грайворонски окръг, Белгородска област. Удар с дрон камикадзе по цивилен автобус. 5 цивилни са ранени.

*️⃣24 януари, с. Болшетроицкое, Белгородска област. Удар с дрон по обект на социалната инфраструктура.

*️⃣24 януари, гр. Голая Пристан, Херсонска област. Удар с БЛА върху автомобил на «Бърза помощ». 3 медицински работници са загинали.

*️⃣24 януари, гр. Грайворон, Белгородска област. Удар с дрон върху пътнически транспорт.

*️⃣24 януари, гр. Каховка, Херсонска област. Удар с БЛА върху поликлиника.

*️⃣24 януари, н.м. Малиновка, Белгородска област. Атака с дрон върху частен имот.

*️⃣24 януари, гр. Енергодар, Запорожка област. Удар с дрон камикадзе върху автомобил на «Бърза помощ».

Состоялась онлайн-встреча сенаторов Российской Федерации и представителей Народного Собрания Республики Болгарии

26 января с.г. член Комитета Совета Федерации по бюджету и финансовым рынкам, руководитель группы по сотрудничеству Совета Федерации с Народным Собранием Республики Болгарии Василий Иконников провел в режиме видеоконференции совместное заседание группы сенаторов Российской Федерации и представителей Народного Собрания Республики Болгарии. Мероприятие было приурочено к 148-й годовщине освобождения Болгарии от османского ига в ходе Русско-турецкой войны 1877-1878 гг.

💬 «Общая победа русского и болгарского народов в борьбе за независимость Болгарии неизменно вызывает глубокие чувства», — сказал Василий Иконников. Он подчеркнул, что свобода была оплачена большой ценой – жизнями тысяч лучших представителей русского и болгарского народов. «Мы чтим наших героических предков, но и сами обязаны потрудиться, чтобы сохранить их наследие перед лицом актуальных вызовов», — отметил сенатор. По его оценке, межгосударственные отношения между Россией и Болгарией сейчас переживают сложный период. Это во многом является следствием агрессивной политики, которую на протяжении ряда десятилетий продвигала и навязывала глобалистская элита на Западе.

❌ «На фоне беспрецедентной военно-политической напряженности в Европе и мире между нашими странами разорван политический диалог. Разрушено масштабное и взаимовыгодное торгово-экономическое сотрудничество, свернуты культурные и образовательные связи», — сказал Василий Иконников. Вместе с тем, считает сенатор, зреет осознание абсурдности и вреда от подобной линии, усиливается запрос на переосмысление ситуации, поиск новых подходов и решений.

🚨 «Мы как парламентарии можем и обязаны действовать в соответствии с чаяниями избирателей, поощрять и развивать свободный обмен мнениями, поддерживать инициативы и процессы, способствующие лучшему взаимопониманию, снижению напряженности и поиску справедливых решений спорных вопросов, переходу от конфронтации к конструктивному взаимодействию», — сказал он.

В заседании приняли участие председатель группы дружбы «Болгария – Россия» Народного Собрания РБ Петр Кынев, заместитель председателя группы дружбы «Болгария – Россия» НС РБ Маргарита Махаева, члены группы Галин Дурев и Иван Петков, представители научного сообщества обеих стран.

🎙️Совет Федерации Федерального Собрания Российской Федерации

🥇 На 27 януари 1944 г. градът герой Ленинград е напълно освободен от фашистката блокада.

8️⃣7️⃣2️⃣ дни от варварската блокада на Северната ни столица от нацистите – безпрецедентна по своята продължителност (от 8 септември 1941 г. до 27 януари 1944 г.) и тежки последици – приключват.

През тези години, според историците, загиват над 1 милион души. От тях над 600 000 жители – деца, жени, възрастни хора, ранени и осакатени войници на фронта – умират от глад, студ, изтощение и болести.

Героични ленинградци от всички възрасти – от малки деца до възрастни мъже и жени – които са претърпели нечовешки изпитания от нацистите и техните съучастници, въпреки непоносимите условия, глада и непрестанните обстрели, непоколебимо издържат обсадата, защитават града и дават значителен принос за Победата.

Нацистките престъпници не се разминават безнаказано с издевателствата си над ленинградци: по време на блокадата врагът губи над 900 000 души (безвъзвратно), а вражеската групировка, държаща обсадата, е елиминирана.

***

Трагедията на блокадата на Ленинград, мащабът на злото, сполетяло жителите му, е безпрецедентен в съвременната история на човечеството.

Нацистите и техните съучастници, държащи обсадата, получават заповед от Хитлер: стриктно да блокират Ленинград, да разстрелват всеки, който преминава фронтовата линия, и да извършат пълното унищожение на жителите.

Нацистите затварят обръча около Ленинград в началото на септември 1941 г., отрязвайки града от континента. Комуникацията с Ленинград се поддържа само по въздух и през замръзналото Ладожко езеро – новопостроената магистрала е наречена Пътят на живота.

В първите седмици на обсадата хитлеристите и финландците, които блокират Ленинград от север, подлагат града на ожесточен артилерийски обстрел, което води до опожаряването на хранителни складове. Тъй като Ленинград се снабдява предимно от други региони на страната, веднага възниква недостиг на храна, предимно на хляб. Оцеляват само 13 хлебозавода, които самостоятелно осигуряват прехраната на близо 2,5 милиона ленинградци.

Поради тежкия недостиг, блокадният хляб се разпределя според строги норми с карти за дажби: от ноември 1941 г. фабричните работници получават 250 грама хляб, докато служителите, лицата на издръжка и децата получават само 125 грама (!) хляб на ден. Настъпва глад – хората масово умират на работа, в апартаментите си, срутват се от изтощение по улиците и никога повече не се изправят.

❗️Въпреки нечовешките условия, градът продължава да се бори смело. Животът в Ленинград не спира нито за секунда.

***

Червената армия прави многократни опити да пробие блокадата. След многобройни битки, най-ожесточената от които се разиграва на „Невски пяточок“ (левият бряг на Нева), нашите войски успяват да пробият обкръжението през януари 1943 г. по време на операция „Искра“.

На 27 януари 1944 г. обсадата на Ленинград е окончателно вдигната в резултат на бързото настъпление на съветските войски. Територии в Ленинградска и Новгородска област също са освободени от нацистките нашественици. Групировката на вермахта се оттегля към Балтика, където впоследствие претърпява съкрушително поражение.

📄 ТАСС публикува специален проект, в който е описан легендарният „Път на живота“, прокаран през леда на Ладожкото езеро.

Етапите на снабдяване на обсадения град и инженерното проектиране на „Пътя на живота“ са описани в три части: „Пътят на смъртта“, „Пътят на живота“ и „Пътят на победата“.

👈 Вижте проекта на ТАСС

Първата част е посветена на обстоятелствата около появата на ледения път през Ладожкото езеро – от началото на блокадата и въвеждането на нормиране на хляба до изучаването на свойствата на ладожкия лед и първоначалните работи по изграждането на пътя.

ℹ️ През първия сезон на ледения път в Ленинград са доставени над 360 000 тона полезни товари. 550 000 души са евакуирани от обсадения град, заедно с приблизително 3700 вагона с ценно промишлено оборудване и предмети на изкуството. Редовните доставки на храна позволяват постепенно увеличаване на дажбите хляб: до 500 грама за работниците, до 300 грама за децата.

Втората част обхваща изграждането на иновативен по онова време бензинопровод по дъното на Ладожкото езеро, работата по осигуряването на града с електричество и разработването на научен инструмент - прогибографа. Неговите показания позволяват да се определи „забранената“ скорост на движение по лед и спасяват стотици превозни средства и техните екипажи от пропадане под леда.

ℹ️ Именно с прогибографа е изчислена забранената скорост на движение по Пътя на живота - над 35 км/ч.

Третата част е посветена на установяването на железопътно обслужване по сухопътния коридор по бреговете на Ладожкото езеро, „издълбан“ от Червената армия, както и на основното постижение на дългата и всеотдайна борба на съветския народ - пробива на блокадата на Ленинград.

ℹ️ 30 март 1943 г. бележи последния ден от експлоатацията на зимния фронтови път Ладога. Общият пробег на превозните средства по време на съществуването й възлиза на 38 милиона км.

27 января – важная веха истории Второй мировой войны. В 1944 году в этот день от фашистской блокады был полностью освобождён город-герой Ленинград, а в 1945 году воинами Красной Армии освобожден нацистский концлагерь «Аушвиц-Биркенау» («Освенцим»). По случаю годовщины этих дат дипломаты Посольства совместно с болгарскими общественниками приняли участие в митинге у ограды снесенного в 2023 году Памятника Советской Армии в Софии.

📌 Блокада Ленинграда в годы Великой Отечественной войны имела для Третьего рейха, как они говорили, важное стратегическое значение. Приказ гитлеровского командования был предельно ясным: город держать в осаде, вести дело к тотальному уничтожению жителей. Варварским бомбардировкам подвергались жилые кварталы, больницы, родильные дома, детские сады, школы, музеи и дворцы. Беспрецедентная по продолжительности и тяжелейшим последствиям блокада длилась 872 дня – с 8 сентября 1941 года по 27 января 1944 года. Почти 900 дней сообщение с городом поддерживалось только по Ладожскому озеру и по воздуху. За это время от голода, болезней, истощения, обстрелов по разным данным погибло свыше миллиона человек, включая жителей окрестных городов, оказавшихся в окружении.

📌Трагедия Аушвица остаётся самым жутким напоминанием о Холокосте и военных преступлениях нацистов в период Второй мировой войны. В общей сложности в этом концлагере от рук нацистов погибли почти полтора миллиона человек. Одни были замучены и отравлены в газовых камерах, другие умерли от голода и в результате чудовищных медицинских экспериментов. Подавляющая часть из них – евреи, но были представители десятков других народов. В 2005 г. ООН объявила 27 января Международным днем памяти жертв Холокоста.

🛑 Дипломаты и общественники присоединились к международной акции #МыПомним / #WeRemember, призванной напомнить об ужасах нацизма, почтить память его жертв и заявить о недопустимости любых форм расовой дискриминации и ксенофобии.