Сега тази Епопея вече не е просто на забравените, а направо на забранените. И даже не само на забранените, а на изтритите от системата за образование, от кръгозора на младите българи по училищата. По същата причина: Народ, който помни своите герои, почита ги, остава народ и се бори, преборва се за правото да бъде народ. Оцелява, побеждава, расте, и крепне.
Народ, който трябва да бъде унищожен, претопен, изяден, и смелен, трябва да престане да бъде народ именно чрез забравата на каквито и да е герои, платили цената на 500 годишната сметка за правото да бъде народ.
Георги Бенковски, Кочо Честеменски в Перущица, Братя Жекови, Тодор Каблешков, Отец Паисий, Братя Миладинови, Г.С.Раковски, Стефан Караджа, Панайот Волов, Васил Левски...
Припомнете си тези имена. Запомнете ги. Споделете ги. Покажете ги, разкажете на децата си. Нека знаят. Без това те няма да станат нито българи, нито хора, разберете го.
Прочетете поне тези няколко стихотворения за тази поема, които съм споделил отдолу. Написани на език български, освободен от днешните замърсявания с мръсната пяна на витиевати чуждици. Език жив, трептящ, звънящ, изпъстрен с ярки и силни, родни български думи, забравени даже от поколението на 30-40 годишните.
Прочетете го. И ако душата ви трепне, ако сълза се покаже, живи сте още, народа го има.
Послепис:
Много от тези имена вече не се изучават. Къде по литература, къде по история, скоро ще свалят имената им от улиците, а паметниците им цигани диви крадат и претопяват за скраб.
Родители, от нас/вас зависи...
Научете децата си...кажете, разкажете, прочетат им за тези герои...те са нашите предци, те са били родителите на дядовците и бабите ни...
Млади българи...ако не знаете, и не помните това, много скоро ще престанете да бъдете българи...и не само българи...

ЛЕВСКИ
продължение
.................................
И семето чудно падаше в сърцата
и бързо растеше за жътва богата.
Той биде предаден, и от един поп!
Тоя мръсен червяк, тоя низък роб,
тоз позор за Бога, туй пятно на храма
Дякона погуби чрез черна измама!
Тоз човек безстиден със ниско чело,
пратен на земята не се знай защо,
тоз издайник грозен и божий служител,
който тая титла без срам бе похитил,
на кого устата, пълни с яд и злост,
изрекоха подло: "Фанете тогоз!"
На кого ръката не благословия,
а издайство сърши, и гръм не строши я,
и чието име не ще спомена
от страх мойта песен да не оскверна,
и кого родила една майка луда,
който равен в адът има само Юда
фърли в плач и жалост цял народ тогаз!
И тоз човек йоще живей между нас!
Окован и кървав, във тъмница ръгнат,
Апостолът беше на мъки подвъргнат
ужасни. Напразно! Те нямаха власт
над таз душа яка. Ни вопъл, ни глас,
ни молба, ни клетва, ни болно стенанье
не издаде в мрака туй гордо страданье!
Смъртта беше близко, но страхът далеч.
И той не пошушна предателска реч.
И на вси въпроси - грозно изпитанье -
един ответ даде и едно мълчанье
и казваше: "Аз съм Левски! Ей ме на!"
И никое име той не спомена.
Но тиранът люти да убий духът
една заран Левски осъди на смърт!
Царете, тълпата, мръсните тирани
да могат задуши гордото съзнанье,
гласът, който вика, мисълта, що грей,
истината вечна, що вечно живей,
измислиха всякой по една секира
да уморят всичко, дето не умира:
зарад Прометея стръмната скала,
ядът за Сократа с клеветата зла,
синджир за Коломба, кладата за Хуса,
кръста на Голгота за кроткий Исуса -
и по тоя начин най-грозний конец
в бъдещето става най-сяен венец.
Той биде обесен.
О, бесило славно!
По срам и по блясък ти си с кръста равно!
Под теб ний видяхме, уви, да висят
много скъпи жъртви и да се тресят
и вятърът южни с тях да си играе,
и тиранът весел с тях да се ругае.

О, бесило славно! Теб те освети
смъртта на геройте. Свещено си ти.
Ти белег си страшен и знак за свобода,
за коя под тебе гинеше народа,
и лъвът, и храбрий: и смъртта до днес
под тебе, бесило, правеше ни чест.
Защото подлецът, шпионът, мръсникът
в ония дни мрачни, що "робство" се викат,
умираха мирни на свойто легло
с продадена съвест, с позор на чело,
и смъртта на тебе, о, бесилко свята,
бе не срам, а слава нова на земята
и връх, от където виждаше духът
към безсмъртието по-прекия път!

РАКОВСКИ
Мечтател безумен, образ невъзможен,
на тъмна епоха син бодър, тревожен,
Раковски, ти дремеш под бурена гъст,
из който поглежда полусчупен кръст.
Син, дреми, почивай, ти, който не спеше,
ти, кой беше вихър, котел, що кипеше
над някакъв злобен, стихиен огън.
Спи! Кой ще разбужда вечния ти сън?
Природата веща беше се сбъркала:
тя от теб да стори гений бе искала,
затова в глава ти като в една пещ
фърли толкоз пламък и възторг горещ,
но друг таен демон се намеси тамо:
ти стана създанье от крайности само,
елемент от страсти, от злъчка и мощ,
душа пълна с буря, с блясък и със нощ.
Твойта вражда беше вражда сатанинска,
твойта любов беше любов исполинска,
любов без съмненье, без свяст, без предел,
що кат кръст огромен ти беше понел.
Твоят символ беше: смърт или свобода,
сънят ти - Балкана, кумирът - народа,
народа с безчестье и с кърви облян.
Твоят живот целий беше един блян!
Ти гледаше бледен в бъдещето скрито.
Ти се вреше дръзко в миналото срито
и оттам влечеше кат победен знак
векове от слава, затулени в мрак,
за царе, юнаци вълшебни преданья,
обраснали с плесен старинни сказанья;
твоят орлов поглед виждаше навред
от българска слава останки безчет
и в тъмна ни древност, бездънна провала,
ти вкарваше смело вселената цяла.
Нищо невъзможно за теб не оста.
ти даваше образ на всяка мечта.
На неми загадки, сфинкси безответни
предлагаше твойте въпроси заветни;
исторйята, мракът, времето, редът
не значеха много в големий ти път;
ти иска да бутнеш, о, дух безпокоен,
нещастен мечтател, апостол и воин,
в един час делото на пет векове.
Чухме ний твойте горди викове,
когато при Сава и при Дъмбовица
викна пръв "Свобода! Сяйна е зорница!"

БРАТЯ МИЛАДИНОВИ
Попейте ми, красни македонски деви,
попейте ми ваште невинни припеви,
втъкнете си китки, пратете ми клик
на вашия кръшен и звучен язик.
Треперяйки сладко, аз ще да ви слишам
и към вас ще фъркам и ще да въздишам
ведно с тиха Струма, ведно с мътний Дрин,
ведно с ека жалний, що праща Пирин;
летете, ехтете, песни македонски,
печални кат песни на бряг вавилонски,
сдружени с въздишки и с оковен звън,
дигайте, будете от гробния сън
тез спомени стари, тез преданья вети,
що кат сенки чудни пълнят вековете:
юнаци измрели без гроб, без венци
за хорска свобода паднали борци,
орляци левенти, дружини отбрани,
покрити със слава, със кърви и с рани,
наредени мълком, готови за бран,
окол Крали Марка - вечен великан!
Дивний Крали Марко! Всеславянска славо,
на тъмни фантазий създанье мъгляво,
Ролан македонски, заветен и мил,
ти векове с твойто име си пълнил!
По кои полета, по коя пустиня -
ти не си размахвал сабя дамаскиня?
Да не се е мяркал твоят страшен стан?
Къде не си мятал златен боздуган!
Де не си се борил с Муса Кеседжия?
Де не си препускал коня Шарколия?
В коя скала здрава, във кой камък як
диря не остави грамадний ти крак?
От Белграда до Прилеп, де в глуха пещеря
турят ти въртопа тъмните поверья,
до Кукуш печални и до Хеликон
призракът се носи на черний ти кон
и се мярка твойта неизмерна сенка.
Коя ли бе тая баснословна ненка,
що откърми тоя дивен исполин -
с един крак на Емус, с другий - на Пирин?!
Летете, о, песни, спомени големи,
въздишки последни за бившето време!
Пейте ги, девици, при Пинд и при Шар,
пейте ги при Струга, град хубав и стар,
дето се родиха двата Миладина,
на Македония двата верни сина.
Във влажни тъмници, пълни с мрак, вони,
помежду вековни и потни стени,
гниеха два братя, в окови два роба,
кат два живи трупа, фърлени в два гроба.
Векове минаха!...От слънце заря,
нито от надежда до тях не огря!

КАБЛЕШКОВ
Няколко месеца как е ралото паднало от ръцете им. Предаността към огнището, връзките на челядта, прелестите на тихия селски живот, сладките думи на любовниците: любовта към отечеството замести всичко. Те живеят само за него. Българио, хвърли своето презрение на хулителите, които разгласяват, че ти можеш да отхранваш само роби. Сърцето на тия роби бие с със силата на петвековните ти теглила!...
"Отечество" - К. Величков
О, Каблешков бедни!
Тоз народ поробен
дa мисли за слава не беше способeн;
игото тежеше на неговий врат,
без да предизвика гордия му яд.
Той беше спокоен. С позор на челото
безропотно, хладно живейше в теглото.
Яремът му беше и родствен, и мил,
понеже се беше със него родил;
от люлката с него в живота бе тръгнал
и на труда беше като вол обръгнал.
Народът бе мирен и почти засмян,
сред робството тежко ходеше пиян,
защото теглото - и то е пиянство
и прави по-мило злото окаянство,
и разумът мъти на простий народ,
и държи го в дрямка, и прави го скот.
Той ядеше, пийше, жнеше по Петровден,
срещаше Великден, чакаше Гергьовден,
по Коледа весел колеше прасето...
А мъките бяха страшни под небето!
Тираните бесни върлуваха веч.
Полята пищяха от техния меч,
всеки ден от кърви невинни залети,
всеки ден злодейства - хабери проклети:
тук обран търговец, друг - ранили зле,
там орача кървав в нивата нашле
някой баща беден на седем дечица -
днес пламнала плевня, утре воденица!
Обири и дъждья, грабеж, произвол!
Сюрмахът без стряха, орачът без вол
остаяха. Турчин беснееше, гладен,
властта беше глуха и съдът продаден.
И нищо по-друго. Робът беше як,
игото влачил е, ще го влачи пак.
И никоя съвест не трепваше гнявно
против туй живене и мране безславно.
И слово свободно и надеждна реч
до никой слух робски не стигаше веч.

БЕНКОВСКИ
Планината пуста. Дивота и сън е.
Вред пространства голи, бърда, урви, трънье;
в пустинята влада някой гробен дух.
Небосводът гледа уплашен и глух.
Лесовете черни, накрай кръгозорът
мяркат се, тъмнеят. Надалеч в просторът
орел един плува, бавно се върти
над някоя мърша, що му дъх прати;
по скалите зеят страшни пукнатини;
затулени с храсти - легла на гадини;
сипеи безродни, плешиви бърда,
стръмнини без дръвье, реки без вода
душата измъчват и плашат окото.
Из един там глух дол, обрасъл с глогина,
сега върви тихо някаква дружина.
Вождът е Бенковски! Бенковски е сам!
Бенковски я води в пустинята там;
героят, юнакът с мисъл на челото,
на подвига знаме, душа на делото,
човекът, що даде фаталния знак
и цял народ смело тикна с своя крак
желязната вволя, железните сили,
могъщото слово, що слабий окрили,
гласът, който каза: "Вървете! Да мрем!
Ставайте, робове! Аз не щъ ярем!"
И ние трептяхме пред тоя глас мощен,
пред тоя демон таен, призрак полунощен,
който произнесе страшните слова...
Той сега вървеше с клюмнала глава.
Другарите му верни, разбити и пршни,
мязаха на мощи и на сенки страшни,
седемдесет бяха, четирма са днес.
Другите паднаха: едни в боя с чест,
други в плен срамотен, други пък бегаха,
от тяхната участ кат се убояха.

ВОЛОВ
Те бягаха бледни пред дивата сган.
И Волов, юнакът, цял в кърви облян,
извика: "О, боже! О, адска измама!
подвигът пропадна и надежда няма!
къде да се скрием от безславната смрът?"
Балканът
Аз нямам за вази ни завет, ни път.
Градът
Аз имам бесила.
Хижата
Аз имам проклятья.
Янтра
Елате, нещастни, във мойте обятья!
Пловдив, ноември, 1883
___
Волов — апостол на въстанието на 1876, и други двама още въстаници след провалянето на движението, като им се отказало навсякъде убежище и гонени от турската потеря, пристигнали на брега на Янтра, която била придошла буйна и голяма. Там, за да не паднат в ръцете на гонителите си, по предложение на Волова предпочели смъртта и се хвърлили в реката. (Бел. на Вазов.)

Среща-разговор с писателя Добри Божилов. Пълен запис.
€3
00:03 Представяне: Пламен Пасков
01:37 Добри Божилов за коалицията "Ние, гражданите"
02:58 За и Против "Ние, гражданите". Граждански квоти.
03:44 Главната идея - гласуване за личности.
04:18 Многото имена на организацията объркват.
05:08 Омерзението на гласоподавателите. Нови патриотични проекти от "посолството"
06:09 За "черния PR" в политиката
07:42 Обявление за предстоящата открита среща в Стара Загора
10:10 Защо Добри Божилов влиза в политиката. Пак за Исторически парк.
13:05 За Исторически парк като вложение и мащаб. Пламен Пасков.
19:55 За "дългите инвестиции", от Добри Божилов
22:43 За хоризонта на изплащането на вложенията. Пламен Пасков.
25:46 "Жалко, че си отиде Доню Донев"
26:25 Важна "скоба" за отношенията към личността и проекта
26:49 Ивелин Михайлов не е в "Ние, гражданите", а е отделно, с ПП "Величие"
26:58 За подполковник Николай Марков от Добри Божилов.
28:41 За Марков от Пасков
31:18 Добри е съмишленик на Марков за гласуването. "Демокрацията не съществува"
33:58 За понятията "избори" и "честни избори"
34:33 Ако изборите не променяха нищо, нямаше да са възможни...
36:48 Пробивите са поради грешки в демокрацията
37:22 За въоръжения гласоподавател като гарант на народовластието
39:20 Отговор на въпрос от студиото: Трябвало да сме под крилото на друг голям господар. Отговор от Добри Божилов.
43:08 Трябва ли ни господар? Ако да, значи сме слуги и роби. Пасков.
43:55 Можем ли да бъдем самостоятелни?
44:33 Военен "съюзник" ли е НАТО, или военен окупатор?
45:10 Ако излезем от НАТО, дали Турция ще ни превземе?
46:24 Можем ли да бъдем членове на други съюзи?
49:21 ЕС унищожава не само нашата индустрия, а и тази на западните си членове.
53:24 От студиото: "Излизането от НАТО било невъзможно, докато не се промени геополитическата ситуация"
59:24 Прекаленостите във войната с ваксините. Смъртни случаи при бебета от коклюш. Добри Божилов.
01:02:30 От студиото: "Защо Чехия, Полша и Унгария след влизането в ЕС са райска градина, а България - кенеф?" Добри Божилов.
01:07:04 Отговор от Пламен Пасков
01:09:31 Откъде идва названието на програмата PHARE. Шоковата терапия на Балцерович.
01:10:55 Бяха ли пощадени поляците от депопулацията".
01:12:27 Югославяните се връщаха в Югославия от Запада, а поляците направо се преселват днес.
01:16:20 От студиото: "Алчните политици ли са виновни за всичко? ЕС ни давал много пари." Добри Божилов.
01:20:40 Отговор от Пламен Пасков
01:27:52 Лъжите за социализма от днешната пропаганда.
01:30:29 Финални акорди

След 10 минути съм в предаването Делници в Евроком ТВ

Днес!

А сега накъде? Открита среща в Стара Загора с Добри Божилов, Светозар Съев и Пламен Пасков
€3
26.04.2024
00:03 За коалицията "Ние, гражданите", от Светозар Съев.
21:58 За думата "капитализъм" като маркер за истинно ляво. Добри Божилов.
25:03 "Капитализмът е социален дарвинизъм до степен на пълен канибализъм". Пламен Пасков.
26:38 Капитализмът предполага, изисква и връща робството. Пламен Пасков.
30:18 За нов православен социализъм. Пламен Пасков.
41:10 Ще върнете ли вероучението в училищата? Корупцията в Църквата като в политиката.
53:12 Защо народът не си защити социализма? Защо пада под робство, въпреки християнството?
01:05:26 За предсрочното отзоваване на депутати и общински съветници.
01:26:19 Опитът за обединение от Росен Миленов в София.
02:05:37 Ще има ли справедливост, възмездие и наказание за продажните политици?
02:16:26 При излизане от НАТО ще можем ли да възстановим българската армия?
02:27:58 Какво би казал Левски за тези идеи?
02:31:11 За концесиите - изтичат милиарди от България.
02:36:47 За неправомерните договори, затварящи мините.
02:45:38 Как да се справим с хорската апатия? С кои смятате да действате заедно в следващия Парламент?
02:55:20 Жребият за книгата: "най-добър въпрос".