Путин предлага преки преговори за край на войната. Украйна иска спиране на ударите върху цивилни обекти
https://www.svobodnaevropa.bg/a/voyna-rusiya-ukrayna/33392236.html
Президентът на Русия Владимир Путин в понеделник предложи преки двустранни преговори за прекратяване на войната в Украйна. Президентът на Украйна Володимир Зеленски не отговори директно на това, но каза, че Киев „е готов на всякакъв вид разговор“, който ще спре ударите по цивилното население.
Новината идва, след като в събота Путин предложи „великденско примирие“. Въпреки него в неделя сутринта Украйна съобщи, че на места ударите са продължили.
Русия нападна Украйна през февруари 2022 г. и в момента контролира близо 20% от територията на страната. През последните седмици двете държави поотделно обсъждат със САЩ евентуално примирие. В петък обаче американският президент Доналд Тръмп каза, че може да се откаже от преговорите, ако те се окажат прекалено сложни.
Във вечерното си видеообръщение на 21 април Володимир Зеленски каза, че Украйна държи на предложението си за прекратяване на атаките по граждански цели и е готова на всякаква форма на дискусия за постигането му.
„Очакваме ясен отговор от Москва“, каза Зеленски. „Готови сме за всякакъв вид разговор, за да гарантираме това.“
По-рано на 21 април руският президент Владимир Путин предложи двустранни преговори с Украйна за първи път от първите дни на войната.
„Има един очевиден, най-прост и най-надежден начин: да се спрат ракетните нападения и нападенията с дронове с голям обсег“, каза Зеленски. „Това само по себе си автоматично ще гарантира безопасността на цялата гражданска инфраструктура.“
Украйна и Русия са подложени на натиск от страна на САЩ да постигнат напредък в преговорите за прекратяване на войната.
На 23 април Украйна ще участва в разговори със САЩ и европейските страни в Лондон. Те ще имат една основна задача – „да се настоява за безусловно прекратяване на огъня“, каза Зеленски.
В понеделник Доналд Тръмп изрази надежда, че тази седмица ще бъде постигнато споразумение между двете страни. Между тях не е имало преки разговори от първите седмици след пълномащабното нахлуване на Русия през февруари 2022 г.
https://www.svobodnaevropa.bg/a/voyna-rusiya-ukrayna/33392236.html
Президентът на Русия Владимир Путин в понеделник предложи преки двустранни преговори за прекратяване на войната в Украйна. Президентът на Украйна Володимир Зеленски не отговори директно на това, но каза, че Киев „е готов на всякакъв вид разговор“, който ще спре ударите по цивилното население.
Новината идва, след като в събота Путин предложи „великденско примирие“. Въпреки него в неделя сутринта Украйна съобщи, че на места ударите са продължили.
Русия нападна Украйна през февруари 2022 г. и в момента контролира близо 20% от територията на страната. През последните седмици двете държави поотделно обсъждат със САЩ евентуално примирие. В петък обаче американският президент Доналд Тръмп каза, че може да се откаже от преговорите, ако те се окажат прекалено сложни.
Във вечерното си видеообръщение на 21 април Володимир Зеленски каза, че Украйна държи на предложението си за прекратяване на атаките по граждански цели и е готова на всякаква форма на дискусия за постигането му.
„Очакваме ясен отговор от Москва“, каза Зеленски. „Готови сме за всякакъв вид разговор, за да гарантираме това.“
По-рано на 21 април руският президент Владимир Путин предложи двустранни преговори с Украйна за първи път от първите дни на войната.
„Има един очевиден, най-прост и най-надежден начин: да се спрат ракетните нападения и нападенията с дронове с голям обсег“, каза Зеленски. „Това само по себе си автоматично ще гарантира безопасността на цялата гражданска инфраструктура.“
Украйна и Русия са подложени на натиск от страна на САЩ да постигнат напредък в преговорите за прекратяване на войната.
На 23 април Украйна ще участва в разговори със САЩ и европейските страни в Лондон. Те ще имат една основна задача – „да се настоява за безусловно прекратяване на огъня“, каза Зеленски.
В понеделник Доналд Тръмп изрази надежда, че тази седмица ще бъде постигнато споразумение между двете страни. Между тях не е имало преки разговори от първите седмици след пълномащабното нахлуване на Русия през февруари 2022 г.
"Повтарят сценария". Защо Русия струпва 100 хиляди военни в Беларус
https://www.svobodnaevropa.bg/a/belarus-rusiya-obuchenie/33392317.html
Русия и Беларус ще проведат мащабни военни учения тази есен. Сценарият напомня подготовката за инвазията в Украйна през 2022 г., което буди тревога сред НАТО и съседните страни за възможна нова заплаха.
https://www.svobodnaevropa.bg/a/belarus-rusiya-obuchenie/33392317.html
Русия и Беларус ще проведат мащабни военни учения тази есен. Сценарият напомня подготовката за инвазията в Украйна през 2022 г., което буди тревога сред НАТО и съседните страни за възможна нова заплаха.
Симона Велева е новата председателка на Съвета за електронни медии
https://www.svobodnaevropa.bg/a/simona-veleva-sem/33392482.html
Съветът за електронни медии (СЕМ) избра Симона Велева за свой председател за период от една година. Това се случи във вторник с четири гласа "за" и един "въздържал се".
Новината идва, след като през последните шест месеца Велева беше изпълняващ длъжността председател на СЕМ заедно с Габриела Наплатанова. Велева беше избрана за член на СЕМ през 2022 г. от квотата на "Продължаваме промяната".
До април 2024 г. председателка на СЕМ беше излъчената от квотата на президента Румен Радев - Соня Момчилова, след което тази роля беше поета от Велева и Наплатанова.
В понеделник всички членове на СЕМ, с изключение на Галина Георгиева от квотата на ГЕРБ, подкрепиха кандидатурата на Велева.
Симона Велева е доктор по конституционно право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", където преди това завършва. Според сайта на СЕМ тя е хоноруван асистент по медийно право и етика и авторско право в Американския университет в Благоевград.
СЕМ пише, че в кариерата си тя е работила с различни медии, журналисти и организации, включително по проекти, свързани с етичното отразяване на деца в медиите, борба с дезинформацията, борба с езика на омразата и други.
Освен това е работила с Висшия адвокатски съвет и други организации като Българския дарителски форум, КНСБ и УНИЦЕФ по теми, свързани с правата на човека, правата на децата и правото на изразяване.
Съветът за електронни медии регулира радио и телевизионната дейност в страната, като упражнява контрол върху тяхното съдържание. Той следи за плурализма в медиите и за това да не се разпространява дезинформация или реч на омразата.
Освен това СЕМ назначава и освобождава генералните директори на двете обществени медии - БНТ и БНР. В момента начело на БНТ все още е Емил Кошлуков, чийто тригодишен мандат изтече през 2022 г.
https://www.svobodnaevropa.bg/a/simona-veleva-sem/33392482.html
Съветът за електронни медии (СЕМ) избра Симона Велева за свой председател за период от една година. Това се случи във вторник с четири гласа "за" и един "въздържал се".
Новината идва, след като през последните шест месеца Велева беше изпълняващ длъжността председател на СЕМ заедно с Габриела Наплатанова. Велева беше избрана за член на СЕМ през 2022 г. от квотата на "Продължаваме промяната".
До април 2024 г. председателка на СЕМ беше излъчената от квотата на президента Румен Радев - Соня Момчилова, след което тази роля беше поета от Велева и Наплатанова.
В понеделник всички членове на СЕМ, с изключение на Галина Георгиева от квотата на ГЕРБ, подкрепиха кандидатурата на Велева.
Симона Велева е доктор по конституционно право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", където преди това завършва. Според сайта на СЕМ тя е хоноруван асистент по медийно право и етика и авторско право в Американския университет в Благоевград.
СЕМ пише, че в кариерата си тя е работила с различни медии, журналисти и организации, включително по проекти, свързани с етичното отразяване на деца в медиите, борба с дезинформацията, борба с езика на омразата и други.
Освен това е работила с Висшия адвокатски съвет и други организации като Българския дарителски форум, КНСБ и УНИЦЕФ по теми, свързани с правата на човека, правата на децата и правото на изразяване.
Съветът за електронни медии регулира радио и телевизионната дейност в страната, като упражнява контрол върху тяхното съдържание. Той следи за плурализма в медиите и за това да не се разпространява дезинформация или реч на омразата.
Освен това СЕМ назначава и освобождава генералните директори на двете обществени медии - БНТ и БНР. В момента начело на БНТ все още е Емил Кошлуков, чийто тригодишен мандат изтече през 2022 г.
"Спаси София" оттегли подкрепата си от кмета Васил Терзиев и ПП-ДБ
https://www.svobodnaevropa.bg/a/spasi-sofiya-pp-db-koalitsiya-terziev-otdelyane/33392490.html
"Спаси София" (СС) свали доверието си от кмета на София Васил Терзиев и напусна коалицията си с "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ) в Столичния общински съвет (СОС). Това съобщи лидерът на СС Борис Бонев във вторник.
Коалицията ПП-ДБ-СС, която подкрепи Терзиев на последните местни избори, спечели вота през 2023 г., но няма мнозинство в СОС. Основните решения в него, особено тези за многомилионни обществени поръчки, най-често се вземат от мнозинство, в което участват партии като ГЕРБ, БСП и "Има такъв народ", както и отцепилите се общински съветници от "Възраждане".
Новината за оттеглянето на "Спаси София" от коалицията идва на фона на засилено напрежение между управляващите формации през последните седмици.
По време на пресконференция във вторник Борис Бонев обвини Терзиев, че не спазва договорените приоритети в коалиционното споразумение на ПП-ДБ-СС.
"Не се спазват и предизборните обещания. Приоритети като това София да е чист и зелен град не се спазват", каза той.
Според Бонев управлението на общинския бюджет е подобно на това от времето на Йорданка Фандъкова от ГЕРБ, която беше начело на София общо 14 години. По думите му средствата все още се насочват към конкретни инфраструктурни обекти и няма нови инвестиции в паркове и в междублокови пространства.
Осемте общински съветници на "Спаси София" ще се отделят в самостоятелна група в СОС, като в групата на ПП-ДБ ще останат 14 съветници. Заместник-кметът по транспорта Илиян Павлов от "Спаси София" вече е подал оставка.
Още в края на миналата година "Спаси София" предупреди, че ще оттегли подкрепата си за Терзиев, ако той и екипът му не постигнат определени цели. Бонев неведнъж е критикувал кмета, че му липсва смелост да изпълни редица предизборни обещания като като това да намали презастрояването, да забрани продажбата на общински жилища и да въведе нови бус ленти за ускоряване на градския транспорт. Терзиев казва, че голяма част от тези промени зависят от СОС.
Едно от основните решения, за които "Спаси София" критикува Терзиев през последните седмици, е изборът на Богдана Панайотова за главен архитект на столицата. Панайотова официално спечели конкурса за поста в началото на април.
На този фон срещу Терзиев все още се води дело, което оспорва легитимността на избора му за кмет. През февруари Върховният административен съд(ВАС) го върна на първа инстанция.
https://www.svobodnaevropa.bg/a/spasi-sofiya-pp-db-koalitsiya-terziev-otdelyane/33392490.html
"Спаси София" (СС) свали доверието си от кмета на София Васил Терзиев и напусна коалицията си с "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ) в Столичния общински съвет (СОС). Това съобщи лидерът на СС Борис Бонев във вторник.
Коалицията ПП-ДБ-СС, която подкрепи Терзиев на последните местни избори, спечели вота през 2023 г., но няма мнозинство в СОС. Основните решения в него, особено тези за многомилионни обществени поръчки, най-често се вземат от мнозинство, в което участват партии като ГЕРБ, БСП и "Има такъв народ", както и отцепилите се общински съветници от "Възраждане".
Новината за оттеглянето на "Спаси София" от коалицията идва на фона на засилено напрежение между управляващите формации през последните седмици.
По време на пресконференция във вторник Борис Бонев обвини Терзиев, че не спазва договорените приоритети в коалиционното споразумение на ПП-ДБ-СС.
"Не се спазват и предизборните обещания. Приоритети като това София да е чист и зелен град не се спазват", каза той.
Според Бонев управлението на общинския бюджет е подобно на това от времето на Йорданка Фандъкова от ГЕРБ, която беше начело на София общо 14 години. По думите му средствата все още се насочват към конкретни инфраструктурни обекти и няма нови инвестиции в паркове и в междублокови пространства.
Осемте общински съветници на "Спаси София" ще се отделят в самостоятелна група в СОС, като в групата на ПП-ДБ ще останат 14 съветници. Заместник-кметът по транспорта Илиян Павлов от "Спаси София" вече е подал оставка.
Още в края на миналата година "Спаси София" предупреди, че ще оттегли подкрепата си за Терзиев, ако той и екипът му не постигнат определени цели. Бонев неведнъж е критикувал кмета, че му липсва смелост да изпълни редица предизборни обещания като като това да намали презастрояването, да забрани продажбата на общински жилища и да въведе нови бус ленти за ускоряване на градския транспорт. Терзиев казва, че голяма част от тези промени зависят от СОС.
Едно от основните решения, за които "Спаси София" критикува Терзиев през последните седмици, е изборът на Богдана Панайотова за главен архитект на столицата. Панайотова официално спечели конкурса за поста в началото на април.
На този фон срещу Терзиев все още се води дело, което оспорва легитимността на избора му за кмет. През февруари Върховният административен съд(ВАС) го върна на първа инстанция.
Кой държи чадъра над контрабандата
https://www.svobodnaevropa.bg/a/chadar-kontrabanda/33392462.html
Полицаи получават нареждане да прекъснат акция по залавяне на контрабандни цигари. Случаят е отпреди месеци, но излиза наяве сега. Управляващото мнозинство обаче саботира изясняването на обстоятелствата около това, което се е случило. Има ли чадър над контрабандата и кой го държи?
https://www.svobodnaevropa.bg/a/chadar-kontrabanda/33392462.html
Полицаи получават нареждане да прекъснат акция по залавяне на контрабандни цигари. Случаят е отпреди месеци, но излиза наяве сега. Управляващото мнозинство обаче саботира изясняването на обстоятелствата около това, което се е случило. Има ли чадър над контрабандата и кой го държи?
https://www.svobodnaevropa.bg/a/vatikana-papa-kardinali-protsedura/33392388.html
Със смъртта на папа Франциск в понеделник започна надпреварата за следващия лидер на Римокатолическата църква.
Този процес се счита за свещен и боговдъхновен, но има своите строги правила, процедури и традиции. Системата е сложна и именно заради това предсказването на името на следващия папа е много трудно, но въпреки това в медиите вече се появиха някои от възможните наследници на Франциск.
Какви са условиятаНа теория всеки покръстен мъж католик има право да се кандидатира, но от 14 век насам за поста са избирани само кардинали, пише Асошиейтед прес. За целта са необходими гласовете на поне две трети от кардиналите, които са под 80-годишна възраст, тъй като само те имат право да участват. Общият брой на всички кардинали надвишава 250, като от тях могат да гласуват само 120.
Гласуването е тайно, като изборът, наричан още конклав, започва между 15 и 20 дни след смъртта на папата. През това време на кардиналите не е позволено да общуват с никого извън района, където се провежда конклавът.
Кои са основните претендентиКардиналите, които се смята, че имат потенциал да наследят престола във Ватикана, са наричани "папабили". Те трябва да са смирени, да са ревностни защитници на католическата вяра и да насърчават добротата. Сред най-споменаваните "папабили" са:
Петер Ердьо72-годишният кардинал Петер Ердьо - архиепископ на Будапеща и примас на Унгария, е избиран два пъти за ръководител на Съвета на европейските епископски конференции - през 2005 и 2011 г., което показва, че се ползва с уважението на европейските кардинали, които съставляват най-големия блок от избиратели с право на глас.
Райнхард Маркс71-годишният Маркс е архиепископ на Мюнхен и Фрайзинг. Той е избран от Франциск за ключов съветник през 2013 г., а по-късно е назначен за ръководител на съвета, наблюдаващ финансите на Ватикана.
Консерваторите са скептични към него, тъй като е поддръжник на противоречивия процес "синодален път", който възникна през 2020 г. като отговор на скандалите със сексуални посегателства в Германската църква. Процесът включва обсъждане на теми като безбрачието, хомосексуалността и ръкополагането на жени.
През 2021 г. Маркс предложи да подаде оставка като архиепископ, за да поеме морална отговорност за състоянието на църквата в Германия, но Франциск отхвърли предложението.
Марк Уеле80-годишният канадски епископ Уеле ръководи влиятелната епископска служба на Ватикана повече от десетилетие и контролира ключовия център за обмен на информация за потенциални кандидати за ръководители на епархии по света.
Смятан е за по-консервативен от Франциск. Уеле защитава свещеническия обет за безбрачие и поддържа забраната за ръкополагане на жени, но призовава за по-голяма роля на жените в управлението на църквата.
В продължение на близо десетилетие оглавява Папската комисия за Латинска Америка към Ватикана, а от 2019 г. насам неговият кабинет пое разследването на епископи, обвинени в прикриване на извършители на злоупотреби в църквата.
Пиетро Паролин70-годишният италиански кардинал Паролин е държавен секретар на Франциск от 2014 г. насам.
Ръководил е спорна сделка на Светия престол с Китай относно номинациите за епископи и е участвал в провалена инвестиция на Ватикана в лондонско предприятие за недвижими имоти, довела до съдебен процес през 2021 г. Самият Паролин не е обвиняем по делото.
Той е възприеман като човек, който ще продължи традицията на Франциск, но като по-трезв и плах дипломатически вътрешен човек.
Робърт Превост69-годишният Робърт Превост също е сред фаворитите. В случай че бъде избран, той би бил първият папа, роден в САЩ.
Превост има богат опит като мисионер и архиепископ. От 2014 до 2023 г. управлява епархията на Чиклайо, Перу. След това Франциск го изтегля във Ватикана, където днес ръководи влиятелната епископска дикастерия на Ватикана, която отговаря за проверката на кандидатурите за епископи по целия свят.
Със смъртта на папа Франциск в понеделник започна надпреварата за следващия лидер на Римокатолическата църква.
Този процес се счита за свещен и боговдъхновен, но има своите строги правила, процедури и традиции. Системата е сложна и именно заради това предсказването на името на следващия папа е много трудно, но въпреки това в медиите вече се появиха някои от възможните наследници на Франциск.
Какви са условиятаНа теория всеки покръстен мъж католик има право да се кандидатира, но от 14 век насам за поста са избирани само кардинали, пише Асошиейтед прес. За целта са необходими гласовете на поне две трети от кардиналите, които са под 80-годишна възраст, тъй като само те имат право да участват. Общият брой на всички кардинали надвишава 250, като от тях могат да гласуват само 120.
Гласуването е тайно, като изборът, наричан още конклав, започва между 15 и 20 дни след смъртта на папата. През това време на кардиналите не е позволено да общуват с никого извън района, където се провежда конклавът.
Кои са основните претендентиКардиналите, които се смята, че имат потенциал да наследят престола във Ватикана, са наричани "папабили". Те трябва да са смирени, да са ревностни защитници на католическата вяра и да насърчават добротата. Сред най-споменаваните "папабили" са:
Петер Ердьо72-годишният кардинал Петер Ердьо - архиепископ на Будапеща и примас на Унгария, е избиран два пъти за ръководител на Съвета на европейските епископски конференции - през 2005 и 2011 г., което показва, че се ползва с уважението на европейските кардинали, които съставляват най-големия блок от избиратели с право на глас.
Райнхард Маркс71-годишният Маркс е архиепископ на Мюнхен и Фрайзинг. Той е избран от Франциск за ключов съветник през 2013 г., а по-късно е назначен за ръководител на съвета, наблюдаващ финансите на Ватикана.
Консерваторите са скептични към него, тъй като е поддръжник на противоречивия процес "синодален път", който възникна през 2020 г. като отговор на скандалите със сексуални посегателства в Германската църква. Процесът включва обсъждане на теми като безбрачието, хомосексуалността и ръкополагането на жени.
През 2021 г. Маркс предложи да подаде оставка като архиепископ, за да поеме морална отговорност за състоянието на църквата в Германия, но Франциск отхвърли предложението.
Марк Уеле80-годишният канадски епископ Уеле ръководи влиятелната епископска служба на Ватикана повече от десетилетие и контролира ключовия център за обмен на информация за потенциални кандидати за ръководители на епархии по света.
Смятан е за по-консервативен от Франциск. Уеле защитава свещеническия обет за безбрачие и поддържа забраната за ръкополагане на жени, но призовава за по-голяма роля на жените в управлението на църквата.
В продължение на близо десетилетие оглавява Папската комисия за Латинска Америка към Ватикана, а от 2019 г. насам неговият кабинет пое разследването на епископи, обвинени в прикриване на извършители на злоупотреби в църквата.
Пиетро Паролин70-годишният италиански кардинал Паролин е държавен секретар на Франциск от 2014 г. насам.
Ръководил е спорна сделка на Светия престол с Китай относно номинациите за епископи и е участвал в провалена инвестиция на Ватикана в лондонско предприятие за недвижими имоти, довела до съдебен процес през 2021 г. Самият Паролин не е обвиняем по делото.
Той е възприеман като човек, който ще продължи традицията на Франциск, но като по-трезв и плах дипломатически вътрешен човек.
Робърт Превост69-годишният Робърт Превост също е сред фаворитите. В случай че бъде избран, той би бил първият папа, роден в САЩ.
Превост има богат опит като мисионер и архиепископ. От 2014 до 2023 г. управлява епархията на Чиклайо, Перу. След това Франциск го изтегля във Ватикана, където днес ръководи влиятелната епископска дикастерия на Ватикана, която отговаря за проверката на кандидатурите за епископи по целия свят.
Той е и председател на Папската комисия за Латинска Америка, където все още има най-много католици.
Шансовете кардиналите да изберат кандидат на неговата възраст, който би могъл да управлява Ватикана цели две десетилетия, са сравнително малки.
Робърт Сара79-годишният Сара от Гвинея е пенсиониран ръководител на ватиканската служба по литургията. Смятан е за най-голямата надежда за африкански папа. Има консервативни възгледи и на няколко пъти е влизал в конфликт с Франциск.
Кристоф Шьонборн80-годишният Шьонборн, архиепископ на Виена, се счита за консерватор, въпреки че подкрепя някои от по-прогресивните идеи на Франциск.
Критикуван е от Ватикана за това, че не е съгласен с отказа на църквата в миналото да санкционира високопоставени служители за сексуално насилие.
Луис Тагле67-годишният Тагле от Филипините беше избран от Франциск за ръководител на ватиканската служба за мисионерска евангелизация, която обслужва нуждите на Католическата църква в голяма част от Азия и Африка.
Матео ДзупиБлизкият до Фрациск Матео Дзупи е архиепископ на Болоня и председател на Италианската епископска конференция. Той на 69 години и е тясно свързан с католическата благотворителна организация "Сант'Егидио", която играе важна роля в международните отношения на Ватикана по времето на Франциск.
Дзупи е бил част от екипа на "Сант'Егидио", който помага за договарянето на края на гражданската война в Мозамбик през 90-те години. През последните години Дзупи беше и мирен пратеник на Франциск за войната на Русия в Украйна.
Дзупи е последовател на традицията на Франциск да служи на уязвимите и маргинализираните общности.
Папа Франциск застана начело на Римокатолическата църква през 2013 г. и беше първият папа от Латинска Америка, както и първият йезуит начело на Ватикана. Той си спечели славата на защитник на бедните и отхвърлените. На 88-годишна възраст той беше вторият най-възрастен папа в историята.
Франциск, който е от Аржентина, беше един от трима последователни лидери на Католическата църква, които нарушиха традицията да се избира италиански свещеник за престола. Другите двама бяха Йоан Павел II от Полша и Бенедикт от Германия.
Шансовете кардиналите да изберат кандидат на неговата възраст, който би могъл да управлява Ватикана цели две десетилетия, са сравнително малки.
Робърт Сара79-годишният Сара от Гвинея е пенсиониран ръководител на ватиканската служба по литургията. Смятан е за най-голямата надежда за африкански папа. Има консервативни възгледи и на няколко пъти е влизал в конфликт с Франциск.
Кристоф Шьонборн80-годишният Шьонборн, архиепископ на Виена, се счита за консерватор, въпреки че подкрепя някои от по-прогресивните идеи на Франциск.
Критикуван е от Ватикана за това, че не е съгласен с отказа на църквата в миналото да санкционира високопоставени служители за сексуално насилие.
Луис Тагле67-годишният Тагле от Филипините беше избран от Франциск за ръководител на ватиканската служба за мисионерска евангелизация, която обслужва нуждите на Католическата църква в голяма част от Азия и Африка.
Матео ДзупиБлизкият до Фрациск Матео Дзупи е архиепископ на Болоня и председател на Италианската епископска конференция. Той на 69 години и е тясно свързан с католическата благотворителна организация "Сант'Егидио", която играе важна роля в международните отношения на Ватикана по времето на Франциск.
Дзупи е бил част от екипа на "Сант'Егидио", който помага за договарянето на края на гражданската война в Мозамбик през 90-те години. През последните години Дзупи беше и мирен пратеник на Франциск за войната на Русия в Украйна.
Дзупи е последовател на традицията на Франциск да служи на уязвимите и маргинализираните общности.
Папа Франциск застана начело на Римокатолическата църква през 2013 г. и беше първият папа от Латинска Америка, както и първият йезуит начело на Ватикана. Той си спечели славата на защитник на бедните и отхвърлените. На 88-годишна възраст той беше вторият най-възрастен папа в историята.
Франциск, който е от Аржентина, беше един от трима последователни лидери на Католическата църква, които нарушиха традицията да се избира италиански свещеник за престола. Другите двама бяха Йоан Павел II от Полша и Бенедикт от Германия.
Може ли да опишеш Китай в десет думи? Ю Хуа, който търси истината с книгите си
https://www.svobodnaevropa.bg/a/yu-hua/33392502.html
Той е един от най-важните съвременни китайски писатели. Пише за Културната революция на Мао, за неправдите на света и за силата да бъдеш оптимист въпреки тях. В събота той ще е за първи път в София като гост на фестивала "Литературни срещи". Ю Хуа е Човек на деня на Свободна Европа.
https://www.svobodnaevropa.bg/a/yu-hua/33392502.html
Той е един от най-важните съвременни китайски писатели. Пише за Културната революция на Мао, за неправдите на света и за силата да бъдеш оптимист въпреки тях. В събота той ще е за първи път в София като гост на фестивала "Литературни срещи". Ю Хуа е Човек на деня на Свободна Европа.
Борисов, Пеевски и Радев. Накъде водят следите от полицейската акция за цигари в Пловдив
https://www.svobodnaevropa.bg/a/politseyska-aktsiya-tsigari-plovdiv/33392491.html
Кой държи чадъра над контрабандата? Два случая от последните месеци бодат очите.
Единият е скандалът, предизвикан от информация за полицейски чадър над контрабанда на цигари. Той започна от разкрития на движение БОЕЦ, че началник в пловдивското звено на Главната дирекция "Борба с организираната престъпност" (ГДБОП) е наредил на свои подчинени да прекъснат акция по залавяне на контрабандни цигари. Този случай доведе до отстраняването на Калин Литов от поста зам.-директор на ГДБОП.
Другият случай е изчезването на 160 килограма кокаин, придружено с изчезването на двама души, свързани с пратката.
Нищо около тези събития не се изясни. Нито къде и кой произвежда контрабандните цигари, нито кой стои зад трафика на кокаин.
Случва се точно обратното – управляващото мнозинство саботира изясняването на обстоятелствата около това, което се е случило.
Първо управляващото мнозинство на ГЕРБ, БСП и ИТН, подкрепено от ДПС - Ново начало на Делян Пеевски, отхвърли в сряда искане за изслушване на пловдивските полицаи, разбили канала за цигари. Това стана, след като БСП обърна вота си след знак на Костадин Ангелов от ГЕРБ.
След това председателката на Народното събрание Наталия Киселова от БСП спря изслушване на министъра на вътрешните работи Даниел Митов и полицаите във връзка със случая.
Накъде водят следите от полицейската акция за цигари в Пловдив?
В Студио България Генка Шикерова говори с Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията, който от години следи каналите за контрабанда и хората зад тях.
https://www.svobodnaevropa.bg/a/politseyska-aktsiya-tsigari-plovdiv/33392491.html
Кой държи чадъра над контрабандата? Два случая от последните месеци бодат очите.
Единият е скандалът, предизвикан от информация за полицейски чадър над контрабанда на цигари. Той започна от разкрития на движение БОЕЦ, че началник в пловдивското звено на Главната дирекция "Борба с организираната престъпност" (ГДБОП) е наредил на свои подчинени да прекъснат акция по залавяне на контрабандни цигари. Този случай доведе до отстраняването на Калин Литов от поста зам.-директор на ГДБОП.
Другият случай е изчезването на 160 килограма кокаин, придружено с изчезването на двама души, свързани с пратката.
Нищо около тези събития не се изясни. Нито къде и кой произвежда контрабандните цигари, нито кой стои зад трафика на кокаин.
Случва се точно обратното – управляващото мнозинство саботира изясняването на обстоятелствата около това, което се е случило.
Първо управляващото мнозинство на ГЕРБ, БСП и ИТН, подкрепено от ДПС - Ново начало на Делян Пеевски, отхвърли в сряда искане за изслушване на пловдивските полицаи, разбили канала за цигари. Това стана, след като БСП обърна вота си след знак на Костадин Ангелов от ГЕРБ.
След това председателката на Народното събрание Наталия Киселова от БСП спря изслушване на министъра на вътрешните работи Даниел Митов и полицаите във връзка със случая.
Накъде водят следите от полицейската акция за цигари в Пловдив?
В Студио България Генка Шикерова говори с Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията, който от години следи каналите за контрабанда и хората зад тях.
Три минути: Русия се готви да струпа войска в Беларус. "Спаси София" вече не подкрепя Терзиев. Кой печели от боклука
https://www.svobodnaevropa.bg/a/tri-minuti-rusiya-belarus-voyska/33392796.html
Най-важното тази сутрин:
Разривът в управлението на СофияВзривът в оръжеен склад до МоскваЧадърът над контрабандата“Спаси София” (СС) свали доверието си от кмета на София Васил Терзиев и напусна коалицията си с “Продължаваме промяната - Демократична България” (ПП-ДБ) в Столичния общински съвет (СОС). Лидерът на партията Борис Бонев обвини Терзиев, че не спазва договорените приоритети и предизборните обещания.
Терзиев отхвърли обвиненията и определи решението на “Спаси София” като “политическа демонстрация”.
“Продължаваме промяната” потвърди подкрепата си за Терзиев. “Да, България” също каза, че подкрепя кмета, но призова за “ускоряване на действията” по управленската програма.
Коалицията ПП-ДБ-СС, която издигна Терзиев, спечели местните избори през 2023 г., но няма мнозинство в СОС. Основните решения се вземат от мнозинство, в което участват ГЕРБ, БСП и ИТН, както и отцепилите се общински съветници от “Възраждане”.
Какво влиза в боклука на София? Камъни, вода, стари отпадъци, за които не се знае откъде са. Целта е някой да печели пари, а Столичната община казва, че схемите са за милиони. Цялата история е тук.
Кой държи чадъра над контрабандатаПолицаи получават нареждане да прекъснат акция по залавяне на контрабандни цигари. Случаят е отпреди месеци, но излиза наяве сега. Управляващото мнозинство обаче саботира изясняването на обстоятелствата около това, което се е случило. Има ли чадър над контрабандата и кой го държи?
В новия епизод на Студио България Генка Шикерова говори с Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията, който от години следи каналите за контрабанда и хората зад тях.
Ако предпочитате да слушате този разговор, можете да го направите в канала ни в Spotify. Абонирайте се за канала ни в YouTube за още интересни разговори.
Защо Русия струпва войници в БеларусЕксплозия избухна във вторник в един от най-големите складове за ракети и боеприпаси в Русия край град Киржач, източно от Москва. Официалната версия засега е, че взривовете са избухнали заради “нарушение на изискванията за безопасност”.
Украйна съобщи, че Русия е провела 189 атаки срещу гранични райони и населени места в нощта срещу вторник. Един човек е загинал в област Суми, а в Одеса атака с дрон е ранила трима души.
Президентът на Русия Владимир Путин предложи преки двустранни преговори за прекратяване на войната в Украйна. Украинският държавен глава Володимир Зеленски не отговори директно, но каза, че Киев “е готов на всякакъв вид разговор”, който ще спре ударите по цивилни.
Новата тактика на Русия в хибридната война срещу Европа е да вербува саботьори на дребно, каза журналистът Христо Грозев пред евродепутати, цитиран от Клуб Z. Става дума за хора, вербувани чрез приложението Телеграм, на които се плаща за задачи.
Русия ще проведе мащабни военни учения тази есен с Беларус, където ще бъдат струпани до 100 хиляди войници. Сценарият напомня подготовката за инвазията в Украйна през 2022 г. А това буди тревога сред съседните страни и НАТО за възможна нова заплаха. Тук е обяснено защо.
Кой ще прави батерии с пари от ЕСМинистерството на енергетиката одобри 112 проекта за съоръжения за съхранение на електроенергия, които ще се финансират с пари от Плана за възстановяване. Сред одобрените проекти са този на майката на Веселин Марешки – Веска, и на сина на Джевдет Чакъров – Сами, съобщи “Медиапул”.
Симона Велева ще бъде председателка на Съвета за електронни медии (СЕМ) през следващата година. Тя беше избрана за член на СЕМ от квотата на парламента през 2022 г., когато кандидатурата ѝ беше издигната от “Продължаваме промяната”.
Телевизионната журналистка Диляна Грозданова почина на 67-годишна възраст, съобщи БНТ. Тя беше репортер в БНТ и БНР, а през 90-те години беше водеща на предаването “Отзвук”.
https://www.svobodnaevropa.bg/a/tri-minuti-rusiya-belarus-voyska/33392796.html
Най-важното тази сутрин:
Разривът в управлението на СофияВзривът в оръжеен склад до МоскваЧадърът над контрабандата“Спаси София” (СС) свали доверието си от кмета на София Васил Терзиев и напусна коалицията си с “Продължаваме промяната - Демократична България” (ПП-ДБ) в Столичния общински съвет (СОС). Лидерът на партията Борис Бонев обвини Терзиев, че не спазва договорените приоритети и предизборните обещания.
Терзиев отхвърли обвиненията и определи решението на “Спаси София” като “политическа демонстрация”.
“Продължаваме промяната” потвърди подкрепата си за Терзиев. “Да, България” също каза, че подкрепя кмета, но призова за “ускоряване на действията” по управленската програма.
Коалицията ПП-ДБ-СС, която издигна Терзиев, спечели местните избори през 2023 г., но няма мнозинство в СОС. Основните решения се вземат от мнозинство, в което участват ГЕРБ, БСП и ИТН, както и отцепилите се общински съветници от “Възраждане”.
Какво влиза в боклука на София? Камъни, вода, стари отпадъци, за които не се знае откъде са. Целта е някой да печели пари, а Столичната община казва, че схемите са за милиони. Цялата история е тук.
Кой държи чадъра над контрабандатаПолицаи получават нареждане да прекъснат акция по залавяне на контрабандни цигари. Случаят е отпреди месеци, но излиза наяве сега. Управляващото мнозинство обаче саботира изясняването на обстоятелствата около това, което се е случило. Има ли чадър над контрабандата и кой го държи?
В новия епизод на Студио България Генка Шикерова говори с Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията, който от години следи каналите за контрабанда и хората зад тях.
Ако предпочитате да слушате този разговор, можете да го направите в канала ни в Spotify. Абонирайте се за канала ни в YouTube за още интересни разговори.
Защо Русия струпва войници в БеларусЕксплозия избухна във вторник в един от най-големите складове за ракети и боеприпаси в Русия край град Киржач, източно от Москва. Официалната версия засега е, че взривовете са избухнали заради “нарушение на изискванията за безопасност”.
Украйна съобщи, че Русия е провела 189 атаки срещу гранични райони и населени места в нощта срещу вторник. Един човек е загинал в област Суми, а в Одеса атака с дрон е ранила трима души.
Президентът на Русия Владимир Путин предложи преки двустранни преговори за прекратяване на войната в Украйна. Украинският държавен глава Володимир Зеленски не отговори директно, но каза, че Киев “е готов на всякакъв вид разговор”, който ще спре ударите по цивилни.
Новата тактика на Русия в хибридната война срещу Европа е да вербува саботьори на дребно, каза журналистът Христо Грозев пред евродепутати, цитиран от Клуб Z. Става дума за хора, вербувани чрез приложението Телеграм, на които се плаща за задачи.
Русия ще проведе мащабни военни учения тази есен с Беларус, където ще бъдат струпани до 100 хиляди войници. Сценарият напомня подготовката за инвазията в Украйна през 2022 г. А това буди тревога сред съседните страни и НАТО за възможна нова заплаха. Тук е обяснено защо.
Кой ще прави батерии с пари от ЕСМинистерството на енергетиката одобри 112 проекта за съоръжения за съхранение на електроенергия, които ще се финансират с пари от Плана за възстановяване. Сред одобрените проекти са този на майката на Веселин Марешки – Веска, и на сина на Джевдет Чакъров – Сами, съобщи “Медиапул”.
Симона Велева ще бъде председателка на Съвета за електронни медии (СЕМ) през следващата година. Тя беше избрана за член на СЕМ от квотата на парламента през 2022 г., когато кандидатурата ѝ беше издигната от “Продължаваме промяната”.
Телевизионната журналистка Диляна Грозданова почина на 67-годишна възраст, съобщи БНТ. Тя беше репортер в БНТ и БНР, а през 90-те години беше водеща на предаването “Отзвук”.
Кой ще бъде папаПапа Франциск ще бъде погребан в събота. Той почина в понеделник, ден след Великден.
След това ще започне процедурата за избор на следващ глава на Римокатолическата църква. Този процес се счита за свещен и се подчинява на строги правила, процедури и традиции. Тук можете да видите кои са възможните наследници на Светия престол.
Човек на деняТой е един от най-важните съвременни китайски писатели. Пише за репресиите на Мао, за неправдите на света и за силата да бъдеш оптимист въпреки тях. В събота той ще бъде в София като гост на фестивала “Литературни срещи”. Ю Хуа е човек на деня.
Абонирайте се, за да получавате всяка сутрин в пощата си "3 минути" - преглед на най-важните новини.
Искрено ваша,
Елица Симеонова
След това ще започне процедурата за избор на следващ глава на Римокатолическата църква. Този процес се счита за свещен и се подчинява на строги правила, процедури и традиции. Тук можете да видите кои са възможните наследници на Светия престол.
Човек на деняТой е един от най-важните съвременни китайски писатели. Пише за репресиите на Мао, за неправдите на света и за силата да бъдеш оптимист въпреки тях. В събота той ще бъде в София като гост на фестивала “Литературни срещи”. Ю Хуа е човек на деня.
Абонирайте се, за да получавате всяка сутрин в пощата си "3 минути" - преглед на най-важните новини.
Искрено ваша,
Елица Симеонова
"Защо да ходим при Борисов". Как Пеевски може да "реши проблема"
https://www.svobodnaevropa.bg/a/33392772.html
Къща от карти, в която на върха са политици, а надолу са етажи от икономически групировки и криминални структури. Конструкцията не може да рухне. Сменят се само асата.
https://www.svobodnaevropa.bg/a/33392772.html
Къща от карти, в която на върха са политици, а надолу са етажи от икономически групировки и криминални структури. Конструкцията не може да рухне. Сменят се само асата.
"Няма ли да е яко". Защо администрацията на Тръмп спира пари за "Харвард" и други университети в САЩ
https://www.svobodnaevropa.bg/a/trump-harvard-universiteti/33392713.html
Администрацията на Доналд Тръмп замрази милиарда долари финансиране за най-престижните университети в САЩ. Версията на Белия дом е, че това е акция срещу прояви на антисемитизъм. Според академичната общност е опит на президента да наложи контрол. За какво става въпрос?
https://www.svobodnaevropa.bg/a/trump-harvard-universiteti/33392713.html
Администрацията на Доналд Тръмп замрази милиарда долари финансиране за най-престижните университети в САЩ. Версията на Белия дом е, че това е акция срещу прояви на антисемитизъм. Според академичната общност е опит на президента да наложи контрол. За какво става въпрос?
"Като освободители". Какво кара студентите в Сърбия да продължават протестите
https://www.svobodnaevropa.bg/a/video-protestite-na-studentite-v-surbia/33392667.html
Андреа, Ирена и Андрей са сред хилядите сръбски студенти, които протестират срещу корупцията. Недоволството започна, след като бетонната козирка на гарата в Нови Сад се срути и уби 13 души. Пет месеца по-късно масовите протести продължават. Какво мотивира студентите?
https://www.svobodnaevropa.bg/a/video-protestite-na-studentite-v-surbia/33392667.html
Андреа, Ирена и Андрей са сред хилядите сръбски студенти, които протестират срещу корупцията. Недоволството започна, след като бетонната козирка на гарата в Нови Сад се срути и уби 13 души. Пет месеца по-късно масовите протести продължават. Какво мотивира студентите?
Марко Рубио се отказа от срещата за мир в Украйна и разговорите в Лондон бяха отложени
https://www.svobodnaevropa.bg/a/pregovori-london-ukrayna/33394420.html
Срещата между редица външни министри за постигане на мир в Украйна, която трябваше да се проведе на 23 април в Лондон, беше отложена. Това съобщи Министерството на външните работи на Обединеното кралство в сряда. Въпреки това разговорите на "официално равнище" ще продължат.
Новината идва след като във вторник, малко преди срещата, стана ясно, че държавният секретар на САЩ Марко Рубио няма да присъства. Рано в сряда Скай Нюс писа, че британският външен министър Дейвид Лами и други също са се оттеглили. Това на практика понижи нивото на срещата.
Въпреки промените в последния момент делегацията на Украйна, в която е и главният съветник на президента Володимир Зеленски, съобщи, че няма да отложи пътуването си до Лондон.
"Въпреки всичко, ние ще работим за мир", написа Андрий Ермак в публикация в Телеграм.
Миналата седмица Марко Рубио и други украински и европейски официални лица се срещнаха в Париж за разговори, които според мнозина доведоха до незначителен напредък към разрешаването на войната.
След нея САЩ предупредиха, че може да се оттеглят от усилията за постигане на мирно споразумение между Русия и Украйна, ако скоро не се появят ясни признаци за напредък.
През уикенда Уолстрийт джърнъл, Блумбърг и Си Ен Ен съобщиха, че преговарящите от САЩ са представили на Украйна списък с възможни компромиси. Сред тях са били евентуално признаване от страна на САЩ на анексирането на Кримския полуостров от Русия през 2014 г. и окончателно отхвърляне на стремежа на Украйна да се присъедини към НАТО.
Същевременно в неделя президентът на САЩ Доналд Тръмп каза, че се надява Москва и Киев да сключат споразумение тази седмица за прекратяване на конфликта в Украйна.
На 22 април обаче Зеленски повтори, че Киев не може да се откаже нито от Крим, нито от НАТО.
"Украйна няма да признае окупацията на Крим", каза той. "Това е наша територия, територия на народа на Украйна, тук няма какво да се обсъжда".
От встъпването си в длъжност през януари Тръмп промени изцяло външната политика на Вашингтон, като поиска Украйна да се съгласи с прекратяване на огъня и същевременно облекчи много от мерките срещу Русия, които бяха наложени след пълномащабното нахлуване в Украйна от 2022 г.
https://www.svobodnaevropa.bg/a/pregovori-london-ukrayna/33394420.html
Срещата между редица външни министри за постигане на мир в Украйна, която трябваше да се проведе на 23 април в Лондон, беше отложена. Това съобщи Министерството на външните работи на Обединеното кралство в сряда. Въпреки това разговорите на "официално равнище" ще продължат.
Новината идва след като във вторник, малко преди срещата, стана ясно, че държавният секретар на САЩ Марко Рубио няма да присъства. Рано в сряда Скай Нюс писа, че британският външен министър Дейвид Лами и други също са се оттеглили. Това на практика понижи нивото на срещата.
Въпреки промените в последния момент делегацията на Украйна, в която е и главният съветник на президента Володимир Зеленски, съобщи, че няма да отложи пътуването си до Лондон.
"Въпреки всичко, ние ще работим за мир", написа Андрий Ермак в публикация в Телеграм.
Миналата седмица Марко Рубио и други украински и европейски официални лица се срещнаха в Париж за разговори, които според мнозина доведоха до незначителен напредък към разрешаването на войната.
След нея САЩ предупредиха, че може да се оттеглят от усилията за постигане на мирно споразумение между Русия и Украйна, ако скоро не се появят ясни признаци за напредък.
През уикенда Уолстрийт джърнъл, Блумбърг и Си Ен Ен съобщиха, че преговарящите от САЩ са представили на Украйна списък с възможни компромиси. Сред тях са били евентуално признаване от страна на САЩ на анексирането на Кримския полуостров от Русия през 2014 г. и окончателно отхвърляне на стремежа на Украйна да се присъедини към НАТО.
Същевременно в неделя президентът на САЩ Доналд Тръмп каза, че се надява Москва и Киев да сключат споразумение тази седмица за прекратяване на конфликта в Украйна.
На 22 април обаче Зеленски повтори, че Киев не може да се откаже нито от Крим, нито от НАТО.
"Украйна няма да признае окупацията на Крим", каза той. "Това е наша територия, територия на народа на Украйна, тук няма какво да се обсъжда".
От встъпването си в длъжност през януари Тръмп промени изцяло външната политика на Вашингтон, като поиска Украйна да се съгласи с прекратяване на огъня и същевременно облекчи много от мерките срещу Русия, които бяха наложени след пълномащабното нахлуване в Украйна от 2022 г.
ЕС глоби Епъл и Мета със стотици милиони евро
https://www.svobodnaevropa.bg/a/es-meta-apple-globa/33394522.html
Европейският съюз (ЕС) глоби американските технологични гиганти Епъл и Мета със стотици милиони евро в сряда, съобщи Асошиейтед прес.
Причината е, че компаниите са нарушили правилата на 27-членния блок за дигитална конкуренция.
Санкциите са наложени съгласно Закона за цифровите пазари на ЕС, който цели да даде на потребителите и бизнеса по-голям избор и да попречи на технологичните гиганти да завладеят дигиталните пазари. Той регулира и възможността на потребителите в ЕС да имат пълен контрол върху това кога и как техните данни се използват онлайн.
Европейската комисия (ЕК) наложи глоба от 500 млн. евро на Епъл за това, че е попречила на производителите на приложения да насочват потребителите към по-евтини опции извън магазина за приложения на компанията - App Store.
Мета е глобена с 200 млн. евро, защото принуди потребителите на социалните си мрежи Фейсбук и Инстаграм да плащат, ако искат да избегнат реклами.
Епъл обвини Комисията в „несправедливо насочване“ към производителя на Айфон, като каза, че компанията е „прекарала стотици хиляди инженерни часове и е направила десетки промени, за да се съобрази" със законите на ЕС.
Главният директор по глобалните въпроси на Мета Джоел Каплан каза в изявление, че „Комисията се опитва да затрудни успешните американски бизнеси, като същевременно позволява на китайските и европейските компании да работят при различни стандарти“.
Наказанията бяха по-малки от многомилиардните глоби, които ЕК е налагала досега на големи технологични компании в антитръстови дела.
Мярката беше обявена на фона на ескалиращата търговска война, която възникна между САЩ и ЕС, след като президентът Доналд Тръмп наложи мащабни мита на вноса на стоки от десетки държави по света. Тръмп многократно е критикувал регулациите на Брюксел, засягащи американските компании.
https://www.svobodnaevropa.bg/a/es-meta-apple-globa/33394522.html
Европейският съюз (ЕС) глоби американските технологични гиганти Епъл и Мета със стотици милиони евро в сряда, съобщи Асошиейтед прес.
Причината е, че компаниите са нарушили правилата на 27-членния блок за дигитална конкуренция.
Санкциите са наложени съгласно Закона за цифровите пазари на ЕС, който цели да даде на потребителите и бизнеса по-голям избор и да попречи на технологичните гиганти да завладеят дигиталните пазари. Той регулира и възможността на потребителите в ЕС да имат пълен контрол върху това кога и как техните данни се използват онлайн.
Европейската комисия (ЕК) наложи глоба от 500 млн. евро на Епъл за това, че е попречила на производителите на приложения да насочват потребителите към по-евтини опции извън магазина за приложения на компанията - App Store.
Мета е глобена с 200 млн. евро, защото принуди потребителите на социалните си мрежи Фейсбук и Инстаграм да плащат, ако искат да избегнат реклами.
Епъл обвини Комисията в „несправедливо насочване“ към производителя на Айфон, като каза, че компанията е „прекарала стотици хиляди инженерни часове и е направила десетки промени, за да се съобрази" със законите на ЕС.
Главният директор по глобалните въпроси на Мета Джоел Каплан каза в изявление, че „Комисията се опитва да затрудни успешните американски бизнеси, като същевременно позволява на китайските и европейските компании да работят при различни стандарти“.
Наказанията бяха по-малки от многомилиардните глоби, които ЕК е налагала досега на големи технологични компании в антитръстови дела.
Мярката беше обявена на фона на ескалиращата търговска война, която възникна между САЩ и ЕС, след като президентът Доналд Тръмп наложи мащабни мита на вноса на стоки от десетки държави по света. Тръмп многократно е критикувал регулациите на Брюксел, засягащи американските компании.
Брак за пари. Как "черни вдовици" се възползват от смъртта на руските военни
https://www.svobodnaevropa.bg/a/rusiya-cherni-vdovitsi/33394482.html
Докато Русия увеличава парите, които предлага за участие във войната в Украйна, се оказва, че подобни стимули може да насърчават измамни схеми и експлоатация. Как "черните вдовици" се възползват от смъртта на руските военни?
https://www.svobodnaevropa.bg/a/rusiya-cherni-vdovitsi/33394482.html
Докато Русия увеличава парите, които предлага за участие във войната в Украйна, се оказва, че подобни стимули може да насърчават измамни схеми и експлоатация. Как "черните вдовици" се възползват от смъртта на руските военни?
Силно земетресение разтърси Истанбул и се усети в България
https://www.svobodnaevropa.bg/a/zemetresenie-turtsiya-istanbul-balgariya/33394558.html
Земетресение с магнитуд 6,2 по скалата на Рихтер беше регистрирано в сряда в района на Истанбул, съобщиха турски медии. Българският Национален сеизмологичен център съобщи за БТА, че трусът е усетен и в цяла България.
Според турската Дирекция за управление при бедствия и извънредни ситуации (АФАД) между 12 и 13 ч. в района на Истанбул са регистрирани два труса, като първият е бил с магнитуд от 3,9, а вторият - с 6,2 по скалата на Рихтер. Според данни на Германския изследователски център по геонауки най-силният трус е бил на 10 км дълбочина. По-късно е имало и вторични трусове.
Към момента няма данни за жертви. Земетресението е предизвикало паника сред местното население в Истанбул, като мнозина са напуснали домовете и работните си места, пише Анадолската агенция.
По информация на министъра на вътрешните работи на Турция Али Йерликая земетресението е станало в района на град Силиври, окръг Истанбул, и е било усетено и в съседните окръзи. Президентът Реджеп Тайип Ердоган каза, че следи събитията отблизо.
Земетресението от Турция беше усетено и в Бургас, като заради труса жители на по-високите сгради започнаха да излизат от домовете си, съобщи репортер на БТА в града.
Според Националния сеизмологичен център към БАН епицентърът на труса се намира на около 140 км от Малко Търново, на 200 км от Бургас и на 460 км от София. Има данни земетресението да е усетено на цялата територия на страната, включително Бургас, Варна, Шумен, Стара Загора, Кърджали, Ямбол и София.
Новината идва близо две години след смъртоносните земетресения в Турция в началото на 2023 г., при които загинаха десетки хиляди хора. То засегна и Сирия, където също имаше значителни щети и множество жертви. Това беше най-смъртоносното земетресение в Турция от десетилетия. Тогава най-силният трус достигна магнитуд от 7,8 по Рихтер.
https://www.svobodnaevropa.bg/a/zemetresenie-turtsiya-istanbul-balgariya/33394558.html
Земетресение с магнитуд 6,2 по скалата на Рихтер беше регистрирано в сряда в района на Истанбул, съобщиха турски медии. Българският Национален сеизмологичен център съобщи за БТА, че трусът е усетен и в цяла България.
Според турската Дирекция за управление при бедствия и извънредни ситуации (АФАД) между 12 и 13 ч. в района на Истанбул са регистрирани два труса, като първият е бил с магнитуд от 3,9, а вторият - с 6,2 по скалата на Рихтер. Според данни на Германския изследователски център по геонауки най-силният трус е бил на 10 км дълбочина. По-късно е имало и вторични трусове.
Към момента няма данни за жертви. Земетресението е предизвикало паника сред местното население в Истанбул, като мнозина са напуснали домовете и работните си места, пише Анадолската агенция.
По информация на министъра на вътрешните работи на Турция Али Йерликая земетресението е станало в района на град Силиври, окръг Истанбул, и е било усетено и в съседните окръзи. Президентът Реджеп Тайип Ердоган каза, че следи събитията отблизо.
Земетресението от Турция беше усетено и в Бургас, като заради труса жители на по-високите сгради започнаха да излизат от домовете си, съобщи репортер на БТА в града.
Според Националния сеизмологичен център към БАН епицентърът на труса се намира на около 140 км от Малко Търново, на 200 км от Бургас и на 460 км от София. Има данни земетресението да е усетено на цялата територия на страната, включително Бургас, Варна, Шумен, Стара Загора, Кърджали, Ямбол и София.
Новината идва близо две години след смъртоносните земетресения в Турция в началото на 2023 г., при които загинаха десетки хиляди хора. То засегна и Сирия, където също имаше значителни щети и множество жертви. Това беше най-смъртоносното земетресение в Турция от десетилетия. Тогава най-силният трус достигна магнитуд от 7,8 по Рихтер.
Съдия разпореди правителството на САЩ да възобнови финансирането за "Гласът на Америка"
https://www.svobodnaevropa.bg/a/glasat-na-amerika-delo-zapoved/33394621.html
Федерален съдия във Вашингтон нареди на администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп да отмени решенията, с които цели да закрие медията „Гласът на Америка“ (VOA).
Новината идва, след като през март VOA беше принудена да преустанови работата си. Компанията определи този ход като незаконен.
Късно вечерта на 22 април окръжният съдия Ройс Ламбърт постанови предварителна заповед, според която длъжностните лица трябва да „предприемат всички необходими стъпки“, за да върнат на работа служителите на VOA и да осигурят одобреното от Конгреса финансиране.
Заповедта важи и за две други финансирани от американското правителство медии - "Радио Свободна Азия" и Мидъл Ийст Броудкастинг Нетуъркс. Техните радио и телевизионни предавания, както и онлайн дейности трябва да бъдат възстановени.
Ламбърт разглежда общо шест съдебни дела от представители на компании, засегнати от решенията на Агенцията на САЩ за глобални медии (USAGM), която контролира федералните радио и телевизионни оператори.
Съдията нареди на медиите да предоставят месечни доклади за състоянието, които доказват, че USAGM изпълнява съдебната заповед, за да могат медиите да „предоставят новини, които са устойчиво надеждни и авторитетни, точни, обективни и всеобхватни“.
USAGM не е реагирала публично на съдебното решение.
Миналия месец VOA подаде съдебен иск, в който се казва, че администрацията на Тръмп е извършила грубо посегателство спрямо USAGM. Причината е изпълнителна заповед, с която се нарежда на агенцията и още шест федерални ведомства да „сведат до минимум изпълнението на законовите си функции и свързания с тях персонал – до необходимия минимум, изискван от закона“.
Впоследствие USAGM пусна в принудителен неплатен отпуск повече от 1000 служители и прекрати договори с около 600 външни сътрудници, което принуди VOA да спре излъчванията си за първи път от основаването си през 1942 г.
USAGM твърди, че не е взето "окончателно решение" относно бъдещето на VOA и че исковете трябва да се разглеждат като "трудови спорове" с работниците, които са били уволнени.
Радио Свободна Европа/Радио Свобода също води дело срещу USAGM, „за да се избегне непоправима вреда“, след като агенцията спря одобрения от Конгреса грант за медията. Делото продължава да се води в съда.
https://www.svobodnaevropa.bg/a/glasat-na-amerika-delo-zapoved/33394621.html
Федерален съдия във Вашингтон нареди на администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп да отмени решенията, с които цели да закрие медията „Гласът на Америка“ (VOA).
Новината идва, след като през март VOA беше принудена да преустанови работата си. Компанията определи този ход като незаконен.
Късно вечерта на 22 април окръжният съдия Ройс Ламбърт постанови предварителна заповед, според която длъжностните лица трябва да „предприемат всички необходими стъпки“, за да върнат на работа служителите на VOA и да осигурят одобреното от Конгреса финансиране.
Заповедта важи и за две други финансирани от американското правителство медии - "Радио Свободна Азия" и Мидъл Ийст Броудкастинг Нетуъркс. Техните радио и телевизионни предавания, както и онлайн дейности трябва да бъдат възстановени.
Ламбърт разглежда общо шест съдебни дела от представители на компании, засегнати от решенията на Агенцията на САЩ за глобални медии (USAGM), която контролира федералните радио и телевизионни оператори.
Съдията нареди на медиите да предоставят месечни доклади за състоянието, които доказват, че USAGM изпълнява съдебната заповед, за да могат медиите да „предоставят новини, които са устойчиво надеждни и авторитетни, точни, обективни и всеобхватни“.
USAGM не е реагирала публично на съдебното решение.
Миналия месец VOA подаде съдебен иск, в който се казва, че администрацията на Тръмп е извършила грубо посегателство спрямо USAGM. Причината е изпълнителна заповед, с която се нарежда на агенцията и още шест федерални ведомства да „сведат до минимум изпълнението на законовите си функции и свързания с тях персонал – до необходимия минимум, изискван от закона“.
Впоследствие USAGM пусна в принудителен неплатен отпуск повече от 1000 служители и прекрати договори с около 600 външни сътрудници, което принуди VOA да спре излъчванията си за първи път от основаването си през 1942 г.
USAGM твърди, че не е взето "окончателно решение" относно бъдещето на VOA и че исковете трябва да се разглеждат като "трудови спорове" с работниците, които са били уволнени.
Радио Свободна Европа/Радио Свобода също води дело срещу USAGM, „за да се избегне непоправима вреда“, след като агенцията спря одобрения от Конгреса грант за медията. Делото продължава да се води в съда.
Халед Хосейни между хвърчилата, медицината и тежките истории на Афганистан
https://www.svobodnaevropa.bg/a/haled-hoseini/33394581.html
Той е бежанец, който се установява със семейството си в САЩ. Учи и става лекар, но призванието му е друго - да пише. Романите му разказват за мъките на хората в Афганистан, на бежанците от Близкия изток и за невероятната им сила. Халед Хосейни е човек на деня на Свободна Европа.
https://www.svobodnaevropa.bg/a/haled-hoseini/33394581.html
Той е бежанец, който се установява със семейството си в САЩ. Учи и става лекар, но призванието му е друго - да пише. Романите му разказват за мъките на хората в Афганистан, на бежанците от Близкия изток и за невероятната им сила. Халед Хосейни е човек на деня на Свободна Европа.