Abused 12-year-old Clancy Miller (Christina Dawn Fougnie) lives her life with an inspiring faith. But to avoid social workers, she runs away and befriends an ill-tempered homeless veteran called Nick (Jefferson Moore). When the town's corrupt mayor plans to capitalize on Clancy's disappearance to ensure his re-election, his scheme takes an unexpected turn. Will her faith be enough to protect her? This compelling drama from the producers of The Perfect Stranger also stars Tom Luce and J. Robert Bailey. Ages 12 and up. Dove-approved. Approx. 119 minutes.
Следването на Христос не е масово, а индивидуално. Следването на Христос не е обществен път, той не принадлежи на група или общност (този път само се обединява в групи и срещи), пътят на следването на Христос е индивидуален, точно както всеки човек поотделно ще даде личен отчет пред Святия и Праведния за живота си, за своите решения, своите действия, а не за решенията на събранието или постъпките на другите хора. Поради тази причина всеки, който смята себе си за християнин, трябва твърдо да се придържа към пътя, който ни е оставил да следваме нашия Господ Исус Христос, дори ако този път е обсипан не с розови листенца, а с тръни.
Пътят на Господ не е лесен, а е трънлив. Христос предупреди учениците си:
„Ако светът ви мрази, знайте, че Мене е намразил преди вас. Ако бяхте от света, светът щеше да люби своето, а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази. Помнете думата, която ви казах:Слугата не е по-горен от господаря си. Ако Мене гонеха, и вас ще гонят, ако са опазили Моето учение, и вашето ще пазят. Но всичко това ще ви сторят поради Моето име, защото не познават Онзи, Който Ме е пратил.“ (Йоан 15:18-21)
„Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води към погибел, и мнозина са онези, които минават през тях. Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води към живот, и малцина са онези, които ги намират.“ (Матей 7:13,14)
Който обещава нещо друго, е лъжец и в него няма истина. Ние искаме да служим на Господа, да видим славата Му без болка, без предателство и без загуба-това е нашето желание. Божието Слово обаче ни разкрива друг път-ние не можем да видим Божията слава, без да платим определена цена за това, не можем да възрастем и да дадем плод без да сме преживяли загуба, и не можем да имаме огъня и силата на Святия Дух без да сме изпитали болка. Ако искаме да бъдем служители не на буквата, а на Духа, тогава трябва да сме готови да служим на Господа подобно на свещениците, левитите и всички прибори в Господния дом. На никого и на нищо в Скинията не било позволено да служи без предварително очистване. За това се е използвало огън и вода. (Числа 31:22-24) Ако някой иска да се приближи до Господа, той трябва да бъде очистен и подготвен, за да не загине поради нечистотата си, и въпреки че пролятата за нас кръв на Агнето е умилостивение пред Бога за нашите грехове, това не ни дава правото да вярваме, че каквото и да правим, ще остане безнаказано (Евреи 10:26), и дори ако имаме даровете на Святия Дух, това не ни прави праведни в очите на Светия Бог.
„Не всеки, който Ми казва:Господи! Господи! ще влезе в Небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на Небесата. В оня ден мнозина ще Ми рекат:Господи! Господи!
Не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме и не в Твоето ли име извършихме много велики дела? Но тогава ще им заявя:Никога не съм ви познавал, идете си от Мене вие, които вършите беззаконие.“ (Матей 7:21-23)
И ако Христос наистина е нашата здрава основа (1Коринтяни 3:11), като канара, върху която е построена къщата ни (Матей 7:24), тогава никакво лошо време няма да я събори - ние ще продължим да стоим върху Него.
Изпитанията, идващи в живота на човек от време на време, му се дават, за да се разкрие качеството на неговата вярност и сила в Господа: наистина ли е Христос неговата основа, или може да има нещо друго, например: слава, просперитет, служение, гордост, неправедно желание (похот)? Само изпитанията могат да разкрият всички пропуски и слабости в нас, ако има такива. И докато човек не премине изпитанията в трудностите, той никога няма да може да разбере с какво всъщност е изпълнен и какъв е той в действителност. Гнойта няма да излезе, ако натиснем здраво място. Но ако абсцеса е скрит някъде, тогава дори и с леко докосване до него, това място ще боли и при лек натиск съдържанието му дори може да излезе ... с неприятна миризма.
Пътят на Господ не е лесен, а е трънлив. Христос предупреди учениците си:
„Ако светът ви мрази, знайте, че Мене е намразил преди вас. Ако бяхте от света, светът щеше да люби своето, а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази. Помнете думата, която ви казах:Слугата не е по-горен от господаря си. Ако Мене гонеха, и вас ще гонят, ако са опазили Моето учение, и вашето ще пазят. Но всичко това ще ви сторят поради Моето име, защото не познават Онзи, Който Ме е пратил.“ (Йоан 15:18-21)
„Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води към погибел, и мнозина са онези, които минават през тях. Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води към живот, и малцина са онези, които ги намират.“ (Матей 7:13,14)
Който обещава нещо друго, е лъжец и в него няма истина. Ние искаме да служим на Господа, да видим славата Му без болка, без предателство и без загуба-това е нашето желание. Божието Слово обаче ни разкрива друг път-ние не можем да видим Божията слава, без да платим определена цена за това, не можем да възрастем и да дадем плод без да сме преживяли загуба, и не можем да имаме огъня и силата на Святия Дух без да сме изпитали болка. Ако искаме да бъдем служители не на буквата, а на Духа, тогава трябва да сме готови да служим на Господа подобно на свещениците, левитите и всички прибори в Господния дом. На никого и на нищо в Скинията не било позволено да служи без предварително очистване. За това се е използвало огън и вода. (Числа 31:22-24) Ако някой иска да се приближи до Господа, той трябва да бъде очистен и подготвен, за да не загине поради нечистотата си, и въпреки че пролятата за нас кръв на Агнето е умилостивение пред Бога за нашите грехове, това не ни дава правото да вярваме, че каквото и да правим, ще остане безнаказано (Евреи 10:26), и дори ако имаме даровете на Святия Дух, това не ни прави праведни в очите на Светия Бог.
„Не всеки, който Ми казва:Господи! Господи! ще влезе в Небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на Небесата. В оня ден мнозина ще Ми рекат:Господи! Господи!
Не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме и не в Твоето ли име извършихме много велики дела? Но тогава ще им заявя:Никога не съм ви познавал, идете си от Мене вие, които вършите беззаконие.“ (Матей 7:21-23)
И ако Христос наистина е нашата здрава основа (1Коринтяни 3:11), като канара, върху която е построена къщата ни (Матей 7:24), тогава никакво лошо време няма да я събори - ние ще продължим да стоим върху Него.
Изпитанията, идващи в живота на човек от време на време, му се дават, за да се разкрие качеството на неговата вярност и сила в Господа: наистина ли е Христос неговата основа, или може да има нещо друго, например: слава, просперитет, служение, гордост, неправедно желание (похот)? Само изпитанията могат да разкрият всички пропуски и слабости в нас, ако има такива. И докато човек не премине изпитанията в трудностите, той никога няма да може да разбере с какво всъщност е изпълнен и какъв е той в действителност. Гнойта няма да излезе, ако натиснем здраво място. Но ако абсцеса е скрит някъде, тогава дори и с леко докосване до него, това място ще боли и при лек натиск съдържанието му дори може да излезе ... с неприятна миризма.
От какво сме направени? Нищо ли не ни боли? И ако ни боли, какво причинява болката? Може би все пак ще обърнем внимание на причината, тъй като това може да ни помогне за разкриването на проблема вътре в нас. Йов е бил праведен пред Бог и въпреки това е бил изпитан. Когато истинските изпитания наистина влязат в живота на вярващия, на него не му е до песни. Тогава той умира. Това е като преса, от която изтича цялото съдържание. Никой не иска да попадне там, защото този процес може да се сравни само със смъртта - с пълната смърт на своето Аз.
„Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си и така нека Ме следва.“(Марк 8:34)
„А които са Христови, са разпнали плътта заедно със страстите и похотите й.“ (Галатяни 5:24)
Процесът на очистване се извършва не само за да можем да влезем в Царството Христово, но и за да можем тук на Земята да бъдем използвани от Него за служение, и да носим в себе си и чрез себе си Неговата слава и по този начин да прославяме Неговото свято име.
И ако самият Христос пострада, за да влезе в Своята слава, тогава кой казва, че ние не трябва да страдаме ако искаме да влезем в Неговата слава?
„Не трябваше ли Помазаникът да пострада така и да влезе в славата Си?“ (Лука 24:26)
„И ако сме чада, то сме и наследници, наследници в Бога, а сънаследници с Христа, та ако страдаме с Него, да се и праславяме заедно с Него.“ (Римляни 8:17)
Ако страдаме с Него заради правдата, ще бъдем прославени заедно с Него. Святият Дух ни обучава, учи и води през различни изпитания. Затова трябва да се подчиняваме на Святия Дух, Който ни води към Христос. Някои не искат да Го слушат, не постъпват по Словото Му. Господ ни призовава да бъдем слуги, но ние казваме: „Аз не съм слуга, Христос ме освободи ....“ Освободени от какво? От мързела? От греха? Ние трябва да пуснем (освободим) всичко от себе си, всичко, което обичаме повече от Исус Христос, в противен случай това ще ни попречи да влезем в Божието царство. Но ако ние изберем своето, вместо да се покоряваме на Святия Дух и Божието Слово, тогава това ще ни дисквалифицира. Така че нека да носим своя кръст до самия край. И колкото и да бъде болезнен този път, това е най-доброто, което може да ни се случи.
„А Бог на всяка благодат, Който ви е призовал в Своята вечна слава чрез Христа Исуса, ще ви усъвършенства, утвърди и укрепи, и направи непоколебими, след като пострдате малко.“ (1Петър 5:10)
„Защото относно Христа, на вас е дадено не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него.“ (Филипяни 1:29)
„А които са Христови, са разпнали плътта заедно с похотите й.“
Галатяни 5:24)
„Защото за това сте и призвани, понеже и Христос пострада за вас и ви остави пример да следвате по Неговите стъпки.“ (1Петър 2:21)
За съжаление много хора, които искрено искат да следват Христос, не издържат на изпитанията и „слизат“ от кръста си.
Божието Слово ни сравнява със съдове, използвани от Бог за делото на служението:
„А в един голям дом съдовете не са само златни и сребърни, но и дървени и пръстни, и едни са за почетна употреба, а други за непочетна. Ако някой очисти себе си от заблуждения, той ще бъде съд за почетна употреба, осветен, полезен на Стопанина, приготвен за всяко добро дело.“ (2Тимотей 2:20,21)
„Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си и така нека Ме следва.“(Марк 8:34)
„А които са Христови, са разпнали плътта заедно със страстите и похотите й.“ (Галатяни 5:24)
Процесът на очистване се извършва не само за да можем да влезем в Царството Христово, но и за да можем тук на Земята да бъдем използвани от Него за служение, и да носим в себе си и чрез себе си Неговата слава и по този начин да прославяме Неговото свято име.
И ако самият Христос пострада, за да влезе в Своята слава, тогава кой казва, че ние не трябва да страдаме ако искаме да влезем в Неговата слава?
„Не трябваше ли Помазаникът да пострада така и да влезе в славата Си?“ (Лука 24:26)
„И ако сме чада, то сме и наследници, наследници в Бога, а сънаследници с Христа, та ако страдаме с Него, да се и праславяме заедно с Него.“ (Римляни 8:17)
Ако страдаме с Него заради правдата, ще бъдем прославени заедно с Него. Святият Дух ни обучава, учи и води през различни изпитания. Затова трябва да се подчиняваме на Святия Дух, Който ни води към Христос. Някои не искат да Го слушат, не постъпват по Словото Му. Господ ни призовава да бъдем слуги, но ние казваме: „Аз не съм слуга, Христос ме освободи ....“ Освободени от какво? От мързела? От греха? Ние трябва да пуснем (освободим) всичко от себе си, всичко, което обичаме повече от Исус Христос, в противен случай това ще ни попречи да влезем в Божието царство. Но ако ние изберем своето, вместо да се покоряваме на Святия Дух и Божието Слово, тогава това ще ни дисквалифицира. Така че нека да носим своя кръст до самия край. И колкото и да бъде болезнен този път, това е най-доброто, което може да ни се случи.
„А Бог на всяка благодат, Който ви е призовал в Своята вечна слава чрез Христа Исуса, ще ви усъвършенства, утвърди и укрепи, и направи непоколебими, след като пострдате малко.“ (1Петър 5:10)
„Защото относно Христа, на вас е дадено не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него.“ (Филипяни 1:29)
„А които са Христови, са разпнали плътта заедно с похотите й.“
Галатяни 5:24)
„Защото за това сте и призвани, понеже и Христос пострада за вас и ви остави пример да следвате по Неговите стъпки.“ (1Петър 2:21)
За съжаление много хора, които искрено искат да следват Христос, не издържат на изпитанията и „слизат“ от кръста си.
Божието Слово ни сравнява със съдове, използвани от Бог за делото на служението:
„А в един голям дом съдовете не са само златни и сребърни, но и дървени и пръстни, и едни са за почетна употреба, а други за непочетна. Ако някой очисти себе си от заблуждения, той ще бъде съд за почетна употреба, осветен, полезен на Стопанина, приготвен за всяко добро дело.“ (2Тимотей 2:20,21)
Съдовете в храма трябва да бъдат чисти, за да могат да се използват за служение на Бога. Самият процес на очистване от греховете става не само под въздействието на Неговата свята кръв (Евреи 9:18-26), но и под въздействието на огън и вода (Числа 31:22, 23). Водата означава Божието Слово (Ефесяни 5:25-27), огънят е страданието в изпитанията. (1Петър 1:6,7 и 4:12,13, 2Коринтяни 4:10,11, ) Разбира се, най-добре е да се очистим чрез Словото, не трябва да стигаме до такова състояние, в което греховете да станат като ръжда върху съда, който вече не може да се почиства само с вода, а трябва да се почисти с луга и огън. Божието Слово ни казва, че златото трябва да бъде без примеси и среброто без обгар. Именно огънят помага да се очистят примесите, защото само той може да погълне всичко ненужно и излишно. Огънят опалва и изгаря, той извършва очистващото си действие съвършено и не е възможно да се мине без него за онези, които наистина искат да се избавят от всички грехове в живота си, напълно да отхвърлят своето аз и делата на плътта, грешните мотиви. Ако копнеем да сме по-близо до Господа, не можем да останем неочистени, в противен случай славата Му ще ни убие. Например, ако не се очистим напълно от гордостта си, в последствие в служението ни тя може да стане причина за нашата погибел. По същия начин, самата жертва, за да бъде приятна за Господа, тя трябва да е най-добрата, трябва да бъде чиста, без петно и недостатък. Не става въпрос за жертвите от старозаветните времена, а за духовна жертва, да представим себе си в служение на Бога.
„Моля ви братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение.“ (Римляни 12:1)
И тук също не може да се мине без очистване, тъй като хората са грешни от самото си раждане. Огънят на очистването (или изпитанието) помага да се промени същността на човека: неговото мислене, мотиви и характер.
Така например, Йов се отърва от самоправдността, Моисей се отърва от гнева (преди пустинята си уби египтянин, след това стана ходатай на израелския народ), а Йосиф от гордост. Следователно изпитанията са полезни. Давид извика към Господа:
„Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми, опитай ме и познай мислите ми, и виж дали има в мене оскърбителен път, и води ме по вечния път.“ (Псалм 139:23,24)
Господ желае не само да ни избави от всяко беззаконие, но и „да очисти за Себе Си люде за Свое притежание, ревностни за добри дела.“ (Тит 2:14)
Огънят Господен, като проява на Неговата слава, не слиза върху нечиста и порочна жертва. Ако Господ иска да ни използва за нещо, Той ще ни постави в дълбокото, ако сме призвани за служение, тогава процесът на нашето очистване е неизбежен. Господ ще ни стопява и претопява, за да можем да Му служим с истина. И ако наистина обичаме Господа, тогава напълно ще Му се доверим и няма да се страхуваме от този процес, защото Господ е ДОБРИЯТ ПАСТИР и Той дава на всеки според силите му. (1Коринтяни 10:13)
„Моля ви братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение.“ (Римляни 12:1)
И тук също не може да се мине без очистване, тъй като хората са грешни от самото си раждане. Огънят на очистването (или изпитанието) помага да се промени същността на човека: неговото мислене, мотиви и характер.
Така например, Йов се отърва от самоправдността, Моисей се отърва от гнева (преди пустинята си уби египтянин, след това стана ходатай на израелския народ), а Йосиф от гордост. Следователно изпитанията са полезни. Давид извика към Господа:
„Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми, опитай ме и познай мислите ми, и виж дали има в мене оскърбителен път, и води ме по вечния път.“ (Псалм 139:23,24)
Господ желае не само да ни избави от всяко беззаконие, но и „да очисти за Себе Си люде за Свое притежание, ревностни за добри дела.“ (Тит 2:14)
Огънят Господен, като проява на Неговата слава, не слиза върху нечиста и порочна жертва. Ако Господ иска да ни използва за нещо, Той ще ни постави в дълбокото, ако сме призвани за служение, тогава процесът на нашето очистване е неизбежен. Господ ще ни стопява и претопява, за да можем да Му служим с истина. И ако наистина обичаме Господа, тогава напълно ще Му се доверим и няма да се страхуваме от този процес, защото Господ е ДОБРИЯТ ПАСТИР и Той дава на всеки според силите му. (1Коринтяни 10:13)
Какво друго е важно да знаем? Както целта на Господа за всеки човек е специална и както всеки човек има свой кръст, така и изпитанията за всеки човек са индивидуални. Зависи от това какво е нашето естество и от какво лично трябва да се освободим. Най-често изпитанията преминават в самота, затова, точно когато най-много се нуждаете от подкрепата на човек до вас, най-вероятно няма да я получите по същия начин, по който Йов, Йосиф и Мойсей не са я получили - те са били сами в изпитанията си. Понякога им се струвало, че Бог се е отвърнал от тях и ги е забравил. Тогава Йов е започнал да търси подкрепа от приятелите си, Йосиф от виночерпеца и Мойсей от Аарон, но в крайна сметка всеки от тях бил сам с Бога. Всички били изпитани докрай, преди Господ да им даде нещо велико. Всеки от тях е бил поставен в ситуации, в които било възможно да се знае със сигурност дали Господ наистина е на първо място в живота му. Мойсей бил изпратен при фараона, от чийто гняв е бягал преди това (тук било необходимо да се преодолее страхът).
Йосиф бил предателски продаден в робство от братята си, той можел да се ожесточи срещу Господа, да съгреши с жената на Петефрий, когато нямало свидетели, но Той почитал Господ във всички изпитания. Йов загубва всичко, което имал за една нощ и въпреки това не обръща гръб на Бога.
Изпитанието може да доведе до един от двата резултата:или до горчивина, или до смирение. Ние можем да преминем през огнено изпитание, АКО нашата основа е наистина Христос и ако сърцето ни (нашият дух) е обгърнато от пламъка на любовта към Него. Само огънят на любовта към Господа, горящ в нашия дух, може да ни помогне да преминем през изпратеното ни огненото изпитание.
В това се състои нашата проверка - обичаме ли наистина Господа, или все пак ще се отречем от Него не само с думи, но и с действията си.
Господ обещава на Своята Църква голямата Си слава, мир и спасение. Издигнете погледа си към Исус, Той е жив, Той ни обича! Той носи всеки ден бремето ни. Господ е обещал, че няма да остави тези, които уповават на Него. Затова:
„Съучаствай в страданията като добър воин Исус Христов.“
(2Тимотей 2:3)
„В усърдието бивайте нелениви, пламенни по дух, като служите на Господа. Радвайте се в надеждата, в скръб бивайте твърди, в молитва- постоянни.“ (Римляни 12:12)
Защото:
„Нашата временна лека скръб ни спечелва вечна слава, която далеч я превишава, като не гледаме на видимото, а на невидимото, защото видимото е временно, а невидимото-вечно.“ (2Коринтяни 4:17,18)
Превод: Светлина за теб
Йосиф бил предателски продаден в робство от братята си, той можел да се ожесточи срещу Господа, да съгреши с жената на Петефрий, когато нямало свидетели, но Той почитал Господ във всички изпитания. Йов загубва всичко, което имал за една нощ и въпреки това не обръща гръб на Бога.
Изпитанието може да доведе до един от двата резултата:или до горчивина, или до смирение. Ние можем да преминем през огнено изпитание, АКО нашата основа е наистина Христос и ако сърцето ни (нашият дух) е обгърнато от пламъка на любовта към Него. Само огънят на любовта към Господа, горящ в нашия дух, може да ни помогне да преминем през изпратеното ни огненото изпитание.
В това се състои нашата проверка - обичаме ли наистина Господа, или все пак ще се отречем от Него не само с думи, но и с действията си.
Господ обещава на Своята Църква голямата Си слава, мир и спасение. Издигнете погледа си към Исус, Той е жив, Той ни обича! Той носи всеки ден бремето ни. Господ е обещал, че няма да остави тези, които уповават на Него. Затова:
„Съучаствай в страданията като добър воин Исус Христов.“
(2Тимотей 2:3)
„В усърдието бивайте нелениви, пламенни по дух, като служите на Господа. Радвайте се в надеждата, в скръб бивайте твърди, в молитва- постоянни.“ (Римляни 12:12)
Защото:
„Нашата временна лека скръб ни спечелва вечна слава, която далеч я превишава, като не гледаме на видимото, а на невидимото, защото видимото е временно, а невидимото-вечно.“ (2Коринтяни 4:17,18)
Превод: Светлина за теб
Преди всичко човек иска да има правилното знание и да го използва, за да получи най-доброто за себе си. Бог е създал човека като най-важното и скъпо нещо за Него в цялото творение и, разбира се, Той сам иска само най-доброто и съвършеното за всички Свои деца. Всичко, което е необходимо за правилното развитие, винаги е произлизало и винаги ще произлиза само от един източник, и този източник винаги е бил самият Бог. В един момент от историята на своето развитие, човека е изгубил духовната връзка с Бога, и следователно и възможността да има Божията благодат.
Изгубил я е заради греха, заради своеволието си, т.е. вместо да се подчини на Божията воля, изразена в заповедта „не яжте“, той е действал противоположно, или по своему. Съблазнил се е и се е доверил на приятната лъжа, когато повярвал на дявола, че всъщност, нищо страшно няма в това. И до днес същото това своеволие отделя човека от Святия Създател, въпреки че самият Бог вече е възстановил Пътя до изгубеното единство с Него.
Самият Той е разкъсал завесата, разделяща човека от всяка възраст, националност, пол и образование, от Източника на възстановяване, Източника, Който дава вечен живот.
ТОЗИ ИЗТОЧНИК Е ИСУС ХРИСТОС, ТОЙ САМИЯТ Е ЖИВАТА ИСТИНА!
Христос е жив Учител и Наставник, винаги е верен и винаги е редом до всеки Свой истински ученик, всеки, който наистина Го следва и се учи от Него. Но за това е нужно първо да се разкъса „завесата“ на плътта-това са нейните желания и похоти. Бог е дал правото на всички, които са приели Христос, да станат Божии деца. Ключът за всичко добро и приготвено от Бога като дар на благодатта, за промяната на човека по Неговия свят образ, в уподобяването на Неговата свята природа, винаги е бил послушанието на Истината. Също така, непокорството, своеволното отношение към заповедите, винаги е отваряло на погубителя врата в живота на човека, дори за новороденият. Врагът и днес изкушава и нас за същото нещо, с което е изкусил Ева и Адам.
Погубителят търси в нас слабото място - това, което душата ни желае и той ни предлага да го получим, противно на Истината - учението на Исус. После той влиза през отворената чрез неправедната ни постъпка врата, почти винаги незабележимо и тихо. Врагът идва и предлага мисли като ангел на светлината и започва да укрепва позицията си, а после систематично поглъща душата отвътре, заменяйки понятията и заразявайки човека с егоизъм и гордост. Той не бърза и е способен да чака, когато трябва се оттегля - главното нещо за него е да не бъде разкрит в Светлината на Истината, а да продължи работата си, за което той може да чака с години.
В началото (при това винаги незабележимо за жертвата си - жертва на неподчинение на Истината) лукавият поразява ума, внасяйки в него душевна мъдрост на малки порции - той знае, че в крайна сметка ще закваси цялото тесто. После той, също неусетно и постепенно, закоравява сърцето на жертвата си, например, премахва милостта от сърцето й, подтиквайки я към мисълта за „справедливия Божий гняв към неправедността на другите“. Бавно и тихо подхранва мисли за самоуважение, избутвайки смирението докато го премахне напълно, и довежда човека до изискването от другите на „полагащото му се уважение“. Врагът разпалва в човека желанието да притежава нещата и ценностите на този свят. Той прави всичко това, за да вкара човека в състояние на бунт към Истината- всичко, което Христос е учил. При това го кара да мисли, че той служи на Бога, за което винаги обосновава всичко с цитати от Словото.
Тъй като природата на това "поклонение на Бога" е от лукавия, всичко това служи като отблъскващ ефект за наблюдателите "езичници“ - невярващите.
Първо дявола убеждава човека, че без кръста и себеотричането той може да има Божиите благословения, и че той има всичко само чрез простата изповед на вяра и ще наследи вечния живот. За всички, които са му повярвали, завесата на плътта си остава неразкъсана и Източника на истината остава недостигаем за тях.
Изгубил я е заради греха, заради своеволието си, т.е. вместо да се подчини на Божията воля, изразена в заповедта „не яжте“, той е действал противоположно, или по своему. Съблазнил се е и се е доверил на приятната лъжа, когато повярвал на дявола, че всъщност, нищо страшно няма в това. И до днес същото това своеволие отделя човека от Святия Създател, въпреки че самият Бог вече е възстановил Пътя до изгубеното единство с Него.
Самият Той е разкъсал завесата, разделяща човека от всяка възраст, националност, пол и образование, от Източника на възстановяване, Източника, Който дава вечен живот.
ТОЗИ ИЗТОЧНИК Е ИСУС ХРИСТОС, ТОЙ САМИЯТ Е ЖИВАТА ИСТИНА!
Христос е жив Учител и Наставник, винаги е верен и винаги е редом до всеки Свой истински ученик, всеки, който наистина Го следва и се учи от Него. Но за това е нужно първо да се разкъса „завесата“ на плътта-това са нейните желания и похоти. Бог е дал правото на всички, които са приели Христос, да станат Божии деца. Ключът за всичко добро и приготвено от Бога като дар на благодатта, за промяната на човека по Неговия свят образ, в уподобяването на Неговата свята природа, винаги е бил послушанието на Истината. Също така, непокорството, своеволното отношение към заповедите, винаги е отваряло на погубителя врата в живота на човека, дори за новороденият. Врагът и днес изкушава и нас за същото нещо, с което е изкусил Ева и Адам.
Погубителят търси в нас слабото място - това, което душата ни желае и той ни предлага да го получим, противно на Истината - учението на Исус. После той влиза през отворената чрез неправедната ни постъпка врата, почти винаги незабележимо и тихо. Врагът идва и предлага мисли като ангел на светлината и започва да укрепва позицията си, а после систематично поглъща душата отвътре, заменяйки понятията и заразявайки човека с егоизъм и гордост. Той не бърза и е способен да чака, когато трябва се оттегля - главното нещо за него е да не бъде разкрит в Светлината на Истината, а да продължи работата си, за което той може да чака с години.
В началото (при това винаги незабележимо за жертвата си - жертва на неподчинение на Истината) лукавият поразява ума, внасяйки в него душевна мъдрост на малки порции - той знае, че в крайна сметка ще закваси цялото тесто. После той, също неусетно и постепенно, закоравява сърцето на жертвата си, например, премахва милостта от сърцето й, подтиквайки я към мисълта за „справедливия Божий гняв към неправедността на другите“. Бавно и тихо подхранва мисли за самоуважение, избутвайки смирението докато го премахне напълно, и довежда човека до изискването от другите на „полагащото му се уважение“. Врагът разпалва в човека желанието да притежава нещата и ценностите на този свят. Той прави всичко това, за да вкара човека в състояние на бунт към Истината- всичко, което Христос е учил. При това го кара да мисли, че той служи на Бога, за което винаги обосновава всичко с цитати от Словото.
Тъй като природата на това "поклонение на Бога" е от лукавия, всичко това служи като отблъскващ ефект за наблюдателите "езичници“ - невярващите.
Първо дявола убеждава човека, че без кръста и себеотричането той може да има Божиите благословения, и че той има всичко само чрез простата изповед на вяра и ще наследи вечния живот. За всички, които са му повярвали, завесата на плътта си остава неразкъсана и Източника на истината остава недостигаем за тях.
Но дявола ги подхранва и успокоява съвестта им със своите мисли, „откровения и специални знания“ от своите ресурси, за да пасят на неговите пасбища - пасбищата на света, който лежи в него, само „за клане“. Той ги учи на фалшива любов и надежда, изключвайки истинската основа от живота им, като незадължителна. За такива хора е невъзможно да разпознаят лъжите му и да се освободят от хватката му. Лукавият им дава „знание след знание“ с такава скорост, че тези потоци измиват и малкия остатък от истината в тях, ако са я имали в началото на вярата си.
Тези хора тичат от едно „знание“ към друго, заобикаляйки това, което е наистина жизнено важно за тях-да изпълняват учението на Христос. Дяволът говори за заповедта да обичаме всички, но той прекрасно знае, че без кръста на себеотричането, по начало това е недостижимо, и в крайна сметка егоизма ще подтисне всичко и ще контролира плътта. Той винаги е бил лъжец и иска да убива, всичко това само има вид на благочестие и изглежда мъдро в очите на мнозина, които уж „Духът ги помазва и изпълва“, за съжаление действително, защото не разпознават кой е духът.
Всички знаем прекрасно и можем лесно да цитираме, че Христос е Пътят, Истината и Животът, че Той е Словото и Неговото учение е истината.
Важно е да знаем в сърцето си, че това е единственото средство и единственият възможен Път за възстановяване и използване дара на благодатта, за да станем наследници на вечния живот. Други средства не съществуват, както и възможността да се защитим от „древната змия“. Завесата на нашата плът, с нейните желания и мъдрост, няма да бъде премахната, ако и заповядаме, дори и в името на Исус. Властта на плътта над нас няма да изчезне, дори ако за това се молят много хора за нас.
Ние сами трябва да се отречем от себе си. Това е условието, което е поставила Истината, и то е непроменимо! Ако ние не се покорим на Истината и не разпнем плътта си, обезателно ще служим на нея.
Това е толкова непопулярно и чуждо на съвременното Евангелие, но чуждо ли е на Исус и противоречи ли на истината? Защо Господ е казал, че в света имаме скръб, и че света ще ни мрази и ще гони всеки, който е Негов последовател? Защо апостол Павел е бил навсякъде преследван за проповядването на кръста, чрез който света е бил разпнат за него и той за света? Защо днес в сърцата на вярващите в Христос живее желанието да имат добър живот и да просперират, да притежават нещата и уважението на света? Кой им е вложил всичко това, противоположно на Истината?
Защо тези желания доминират, а проповядването за себеотричането се възприема като враждебно и не носещо Божията любов?
Човек може да бъде активен участник в църковните дела и всевъзможните служения, да бъде в „училище за пророци“ или да се обучава за апостол, да слуша различни теории, проповеди, пророчества и учения, като в мнението си клони ту на една страна, ту на друга.
Изобщо, има много неща, с които да си занимава ума, но при това да не се себеотрече и съразпне с Христос, да не търси всекидневно лицето Му и това, което Той иска лично от него.
Да не отхвърля света и да не върви по тесния път, а да го заобикаля, тоест - да не върши това, което учи Истината. Това е непослушание на Истината, разделящо човека от Бога със завесата на плътта и той не може да се избави от нея дори и с правилните знания.
Защото Христос ясно ни е казал:
„Ако дойде някой при Мене и не намрази баща си, майка си,
жена си, чадата си, братята си, а още и собствения си живот,
не може да бъде Мой ученик. Който не носи своя кръст
и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик...
И тъй, ако някой не се отрече от всичко, което има,
не може да бъде Мой ученик. Добро нещо е солта,
но ако самата сол обезсолее, с какво ще се подправи?
Тя не струва нито за земята, нито за тор, изхвърлят я вън.
Който има уши да слуша, нека слуша!“
(Лука 14:26,27-33-35)
Превод: Светлина за теб
Тези хора тичат от едно „знание“ към друго, заобикаляйки това, което е наистина жизнено важно за тях-да изпълняват учението на Христос. Дяволът говори за заповедта да обичаме всички, но той прекрасно знае, че без кръста на себеотричането, по начало това е недостижимо, и в крайна сметка егоизма ще подтисне всичко и ще контролира плътта. Той винаги е бил лъжец и иска да убива, всичко това само има вид на благочестие и изглежда мъдро в очите на мнозина, които уж „Духът ги помазва и изпълва“, за съжаление действително, защото не разпознават кой е духът.
Всички знаем прекрасно и можем лесно да цитираме, че Христос е Пътят, Истината и Животът, че Той е Словото и Неговото учение е истината.
Важно е да знаем в сърцето си, че това е единственото средство и единственият възможен Път за възстановяване и използване дара на благодатта, за да станем наследници на вечния живот. Други средства не съществуват, както и възможността да се защитим от „древната змия“. Завесата на нашата плът, с нейните желания и мъдрост, няма да бъде премахната, ако и заповядаме, дори и в името на Исус. Властта на плътта над нас няма да изчезне, дори ако за това се молят много хора за нас.
Ние сами трябва да се отречем от себе си. Това е условието, което е поставила Истината, и то е непроменимо! Ако ние не се покорим на Истината и не разпнем плътта си, обезателно ще служим на нея.
Това е толкова непопулярно и чуждо на съвременното Евангелие, но чуждо ли е на Исус и противоречи ли на истината? Защо Господ е казал, че в света имаме скръб, и че света ще ни мрази и ще гони всеки, който е Негов последовател? Защо апостол Павел е бил навсякъде преследван за проповядването на кръста, чрез който света е бил разпнат за него и той за света? Защо днес в сърцата на вярващите в Христос живее желанието да имат добър живот и да просперират, да притежават нещата и уважението на света? Кой им е вложил всичко това, противоположно на Истината?
Защо тези желания доминират, а проповядването за себеотричането се възприема като враждебно и не носещо Божията любов?
Човек може да бъде активен участник в църковните дела и всевъзможните служения, да бъде в „училище за пророци“ или да се обучава за апостол, да слуша различни теории, проповеди, пророчества и учения, като в мнението си клони ту на една страна, ту на друга.
Изобщо, има много неща, с които да си занимава ума, но при това да не се себеотрече и съразпне с Христос, да не търси всекидневно лицето Му и това, което Той иска лично от него.
Да не отхвърля света и да не върви по тесния път, а да го заобикаля, тоест - да не върши това, което учи Истината. Това е непослушание на Истината, разделящо човека от Бога със завесата на плътта и той не може да се избави от нея дори и с правилните знания.
Защото Христос ясно ни е казал:
„Ако дойде някой при Мене и не намрази баща си, майка си,
жена си, чадата си, братята си, а още и собствения си живот,
не може да бъде Мой ученик. Който не носи своя кръст
и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик...
И тъй, ако някой не се отрече от всичко, което има,
не може да бъде Мой ученик. Добро нещо е солта,
но ако самата сол обезсолее, с какво ще се подправи?
Тя не струва нито за земята, нито за тор, изхвърлят я вън.
Който има уши да слуша, нека слуша!“
(Лука 14:26,27-33-35)
Превод: Светлина за теб
Много образовани и влиятелни хора идвали да слушат пророка, който се появил в Галилея. Някои от тях оглеждали с интерес народа, събрал се около Христос, когато Той поучавал край езерото. В тази огромна тълпа имало представители от всички слоеве на обществото. Там можело да се видят бедни и неграмотни хора, дрипави просяци и крадци с печата на порока върху лицата им, сакати и блудници, търговци и бездейни хора, представители на висшата и нисшата класа, богати и бедни - всички се тълпяли и искали да бъдат по-близо до Христос, за да Го слушат. Имало и образовани хора, които гледали това странно събрание и си задавали въпроса: Може ли царството Божие да се състои от такива хора? Спасителят, Който познава мислите на хората, им отговарял с притчи. Една от тях е за кваса:
„Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато втаса всичкото.“ (Матей 13:33)
Сред юдеите, квасът e бил символ за греха. По време на Пасха е било предписано да се отстрани всеки квас от дома, което символизира отстраняването на греха от сърцето. Христос предупредил Своите ученици: "Пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие." (Лука 12:1)
Апостол Павел също говори за кваса на нечестието. (1Коринтяни 5:7,8)
Но в притчата на Спасителя, за която става дума, кваса се използва, за да се представи Небесното царство. Тук той обозначава ускоряващата се и напредваща сила на Божията благодат. Няма човек толкова грешен и паднал толкова ниско, че тази сила да не може да извърши очистващата си работа в него, стига той да се покае за греховете си.
Човека не може да се трансформира сам, чрез своята воля. Той няма силата да се промени. В приготвянето на хляба, преди да станат желаните промени в продуктите, в брашното трябва да се сложи квас. Подобно на това, грешникът първо трябва да получи Божията благодат, преди да стане годен за царството на славата. Никаква човешка култура и никакво образование, получено в света, не може да превърне падналото дете на греха в дете на Небето.
Възобновяващата енергия трябва да дойде от Бога. Желаната промяна може да бъде постигната само от Святия Дух. Всеки, който е спасен и желае да бъде променен, независимо дали е от най-горната или от най-ниската класа, богат или беден, трябва да се подложи на действието на именно тази сила.
Точно както кваса, сложен в тестото, действа вътре в него и по-късно се проявява видимо, така и Божията благодат обновява сърцето на човека, който я е приел, като по този начин трансформира целия му живот. Никаква външна промяна не може да го доведе до съгласие с Бога.
Мнозина опитват да се трансформират чрез изкореняване на лоша черта или навик, като се надяват, че по този начин ще станат християни. Но те не започват с това, което трябва. Първо трябва да се започне отвътре, от сърцето.
Да изповядваш вярата си с уста е едно нещо, съвсем друго е да живееш с истината, която изпълва душата ти. Простото познание на истината не е достатъчно. Ние може да имаме такива познания, но посоката на нашите мисли може да си остане непроменена. Нужно е обръщение и освещение в самото сърце.
„Блажени онези, които са непорочни в пътя, които ходят в закона на Господа. Блажени, които пазят изявленията Му и Го търсят от все сърце, които не вършат беззаконие, ходят в пътищата Му.“ (Псалм 119:1-3)
„Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато втаса всичкото.“ (Матей 13:33)
Сред юдеите, квасът e бил символ за греха. По време на Пасха е било предписано да се отстрани всеки квас от дома, което символизира отстраняването на греха от сърцето. Христос предупредил Своите ученици: "Пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие." (Лука 12:1)
Апостол Павел също говори за кваса на нечестието. (1Коринтяни 5:7,8)
Но в притчата на Спасителя, за която става дума, кваса се използва, за да се представи Небесното царство. Тук той обозначава ускоряващата се и напредваща сила на Божията благодат. Няма човек толкова грешен и паднал толкова ниско, че тази сила да не може да извърши очистващата си работа в него, стига той да се покае за греховете си.
Човека не може да се трансформира сам, чрез своята воля. Той няма силата да се промени. В приготвянето на хляба, преди да станат желаните промени в продуктите, в брашното трябва да се сложи квас. Подобно на това, грешникът първо трябва да получи Божията благодат, преди да стане годен за царството на славата. Никаква човешка култура и никакво образование, получено в света, не може да превърне падналото дете на греха в дете на Небето.
Възобновяващата енергия трябва да дойде от Бога. Желаната промяна може да бъде постигната само от Святия Дух. Всеки, който е спасен и желае да бъде променен, независимо дали е от най-горната или от най-ниската класа, богат или беден, трябва да се подложи на действието на именно тази сила.
Точно както кваса, сложен в тестото, действа вътре в него и по-късно се проявява видимо, така и Божията благодат обновява сърцето на човека, който я е приел, като по този начин трансформира целия му живот. Никаква външна промяна не може да го доведе до съгласие с Бога.
Мнозина опитват да се трансформират чрез изкореняване на лоша черта или навик, като се надяват, че по този начин ще станат християни. Но те не започват с това, което трябва. Първо трябва да се започне отвътре, от сърцето.
Да изповядваш вярата си с уста е едно нещо, съвсем друго е да живееш с истината, която изпълва душата ти. Простото познание на истината не е достатъчно. Ние може да имаме такива познания, но посоката на нашите мисли може да си остане непроменена. Нужно е обръщение и освещение в самото сърце.
„Блажени онези, които са непорочни в пътя, които ходят в закона на Господа. Блажени, които пазят изявленията Му и Го търсят от все сърце, които не вършат беззаконие, ходят в пътищата Му.“ (Псалм 119:1-3)