ЖЪЛТИЯТ ИЗТОЧНИК
нова статия Олег Черне

В даоистката алхимична традиция стомахът се нарича Жълтият източник или Хранилище на Жълтия наставник. Той символизира базовия процес на преобразуване и има голямо значение не само като център за преобразуване на физическата храна във фина енергия, но и като център за усвояване на енергийните процеси.

Алхимията разглежда стомаха като храносмилателен орган и алхимичен съд, в който външното (храна, вода) и вътрешното (енергия) се обединяват и създават основата на жизнената сила. С други думи този орган осигурява връзката между физическото тяло и енергийното развитие. Хармонизирането на работата на Жълтия източник е важен фактор за постигане на общ баланс и подхранване на тялото, ума и духа. Виж цялата статия на...

МЕТОД (82)

6.9. Методът на Нефритения император или Методът на Кристализацията

ДА ОПОЗНАЕ ТОЧНАТА НАУКА МОЖЕ САМО ТОЧНИЯТ ЧОВЕК, А ТОЧНИЯТ ЧОВЕК Е ТОЗИ, КОЙТО Е ПОЗНАЛ И МОЖЕ ДА СЛЕДВА ИНДИВИДУАЛНИЯ РИТЪМ.

Твърдението, че човекът е тясно свързан с биосферата, е най-голямата грешка на науката. Ритъмът на Вселената съществува независимо от човешкия живот дори ако човекът не може да се настрои към него. Едно е да говорим за човешкото тяло като за труп, друго е да го разглеждаме като мозък.

В първия случай няма никакво отношение между човека и заобикалящото го пространство. Той е просто част от това пространство и това е – няма никаква лична идентификация. Вторият случай, когато човекът има мозък, т.е. умее да борави с него, му позволява да разбира вибрациите в ритъма на Вселената. В първия случай тялото ни адаптира енергията към условията на местообитанието, във втория случай можем да говорим за взаимодействие.

Единственият нов фактор е технологичната адаптация на човека. Еволюцията на човека като вид вече е приключена, макар че той е създал една силна форма на вибрационно влияние върху себе си, усъвършенствайки усилието в мозъка си. Скоростта на промяната, която човекът е създал около себе си, не отговаря на скоростта на развитие на мозъка му. По този начин мозъкът на повечето хора всъщност е преминал от мислещо състояние към реакционно.

Сега по същество. Съдбата на човека зависи от отношението му към себе си. С други думи, тук важни са две условия: или трябва да се съгласуваме с ритъма, заложен ни по рождение (т.е. ритъма на съдбата), или да се съгласуваме с обучението за това, как да се отнасяме към самите себе си (образование).

Ако тези условия не са изпълнени, нито едно решение на човека не е истински негово. В резултат на това той може да отговаря на ритъма на собствената си съдба или да понижи потенциала си. Разбира се, тук съществува и един капан, наречен следване – това се случва, когато всичко сякаш върви както трябва. Разликата е в това, че тук човекът не създава и не подрежда ситуацията, а бива използван от силата на някакъв външен ритъм.

Въпреки всичко важно е да разбираме съответстването, което да 30 годишна възраст зависи от развиващите се енергии – човек е пълен със сили, а това му позволява да влиза в резонанс със своите (условно казано) желания, които всъщност не му принадлежат. След 30 години човек зависи от силата на духа, който може да се реализира само чрез умствения ресурс. След 50 години започва настройване към смъртта.

Това са, условно казано, показателите, ако човек е програмиран да живее до 80 години. Ако годините са 40, всички настройки се променят. Ето защо човек може да разглежда съдбата си хоризонтално и вертикално. Когато сме на 20 години, е нелепо да говорим за съдба, тъй като вътрешният ни ритъм е настроен на растеж.

от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег Черне

БАГУА-ДЖАН И ДАОИСТКА АЛХИМИЯ
нова статия Олег Черне

Багуа-джан (Ba Gua Zhang, 八卦掌, „дланта на осемте триграми“) е мощна алхимична практика, основана на процеса на взаимодействие на човека с космическия ред. В даоистката алхимия това взаимодействие се разглежда като начин за трансформиране на вътрешната енергия (ци), хармонизиране на тялото, ума и духа и привеждането им в енергийно равновесие. Виж цялата статия...

Маска „Портата на небесното спокойствие към Двореца на Великия господар“ - Сребърна маска
нова статия от Олег Черне

Маската „Портата на небесното спокойствие към Двореца на великия господар“ или Сребърната мака е символ на висша хармония, мъдрост и вътрешно прозрение. Тази маска е свързана с челния дял на мозъка, където се постига яснота на ума и достъп до висшето съзнание...
✨Прочетете цялата статия...

✨ Онлайн програма с Дзие Кун - Портата на горното цинобърно поле

Маска „Порта на Небесното спокойствие към Двореца на Нефритения скрижал“ или „Сапфирената маска“
нова статия от Олег Черне

Дворецът на Нефритения скрижал се намира в слепоочния дял на мозъка. Това е дворецът на личната ни мъдрост, центърът за обработване на паметта, речта, логическите знания, вътрешните усещания и интуицията...

Сапфирената маска, която осъществява
настройката към Двореца на Нефритения скрижал, е символ на ясното мислене... Сапфирената маска защитава мозъка и предпазва съзнанието от претоварване. Тя е най-важната маска за запазване и развиване на човешката психика.
📚 Прочетете цялата статия...

✨ Онлайн програма с Дзие Кун: Портата на Горното цинобърно поле ✨

Част 2. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (83)

2. Практиката

Ако една жена още не иска да се раздели със своята женствена природа, в каква пропорция трябва да се
изпълняват алхимичните практики?

Занимавайки се с алхимични практики, т. е. практики, които водят до трансформация, жената не се разделя със своята природа, тя просто я видоизменя. Това е процес на преход от един вид енергия на съществуване към друг. Това отнема години. Основната промяна е, че съзнанието започва да поема повече функции от матката. Това означава, че е необходимо да се поддържат базовите условия за функционирането на женското тяло и да има сдържан ритъм на занятията. Алхимичните практики преди всичко разчитат в началото на усилване на съзнанието, което означава, че е необходимо да се създаде такава комбинация от практики, при която работата с пропорцията би била повече, отколкото с оста и съзнанието. Но отново всичко е въпрос на време и в един момент нито една практика няма да промени нищо.

Защо една жена се нуждае от външна декорация, ако се напълва вътрешно от занятията?

Вътрешното напълване автоматично води до външна декорация. Едното не може да съществува без другото. Може само да има различно отношение към това. И напълването не е критерий за пътя. Това, че сте се нахранили добре, не означава, че сте донесли полза на организма си. Понякога пропорцията, определяща сервирането на масата е по-важна от самата храна. Трябва да можете да взаимодействате с пространството. В крайна сметка живеете в социума и е голяма грешка, живеейки в пространство, изпълнено със собствени закони и принципи, да го плюете. Ако всички около вас крадат и се мамят един друг, или обсъждат някого на маса, то независимо дали участвате активно в това или не, вие сте съучастник. Дори във вашия въпрос има същата тази външна демонстрация, същата тази декорация. И колкото по-бързо изоставите реакциите си на външното пространство и започнете да го разбирате и определите своя дял от взаимодействие, толкова по-добре. В противен случай трябва да си тръгнете от него.

Как постоянното движение, пътувания се отразява на жената? Трябва ли да се промени практиката в
зависимост от мястото (региона) на пребиваване?

Усилието се променя, ритъмът се променя, но практиката не може да се промени. Всъщност практиката е геометрична дефиниция на задачите. Следващ въпрос е колко време пътешествате и в кое полукълбо се намирате. Ако не е задълго (по-малко от месец), то вие просто сте излезли от един енергиен формат и имате възможността да проверите своите усилия. Ако е за по-дълъг период, тогава схемата на взаимодействие с енергията се променя.

Също така е важно да разбирате енергията на мястото. Като правило една базова енергия се заменя с друга. Тук няма проблеми и дори може да бъде полезно да поработите в различно пространство. Ако сте се преместили в Южното полукълбо, тогава се увеличава напълването на матката и вие, естествено, получавате допълнителен източник на енергия. Също сериозен въпрос представляват местата, където пространството живее според законите на нелинейната енергия, т. е. невремево. Но такива места трябва да се познават, по-добре е да не се живее там, докато не се подготвите, иначе пространството ще ви разтвори. Много хора губят себе си, когато влязат в по-силно и по-качествено пространство. Така, че следете за съсредоточеността си.

от книгата "Пътят на жената", Олег Черне

Кехлибарената маска
нова статия от Олег Черне

Кехлибарената маска на Портата на Небесния покой представя условията за функционирането на Двореца на Съвършената истина. Работата с тази маска развива духовната същност и задейства различни нива на съзнанието. Кехлибарената маска играе важна роля в развитието на „висшия мозък“ и активира трансформирането на духовните процеси.

Дворецът на Съвършената истина символизира най-висшето състояние на съзнанието и духовната реализация…

Кехлибарената маска на Портата на Небесния покой помага за отключване на възможностите на Двореца на Съвършената истина. Портата на Небесния покой е преди всичко състояние, което отваря пътя към по-висше разбиране и равновесие…
📚 Цялата статия…

✨ Онлайн програма с Дзие Кун: Портата на Горното цинобърно поле✨

Маска от лазурит
Маската от лазурит, или маската „Портата на Небесното спокойствие“ към Двореца на Подвижната перла, инициира взаимодействието между тилната част на мозъка и висшите нива на съзнанието. Тя отразява процеса на преминаване от физическото тяло и нервната система към фините нива на съзнанието...
Портата на Небесното спокойствие е сакралният вход към Двореца, през която енергията на възприятието навлиза в съзнанието, като преди да влезе, се пречиства. Маската от лазурит символизира филтъра на възприятието на Двореца, който пропуска само пречистените вибрации на Ци, като поддържа хармонията в Двореца и баланса между съзнанието, и тялото...
Работата с маската от лазурит ни позволява не само да хармонизираме навлизането на енергията в Двореца на Подвижната перла, но и да надникнем в себе си...

📚Цялата статия…

✨Онлайн програма с Дзие Кун: Портата на Горното цинобърно поле

МЕТОД (83)

6.9. Методът на Нефритения император или Методът на Кристализацията

ЗА ДА РАЗБЕРЕ СЪДБАТА СИ И ДА МОЖЕ СЛЕД ТОВА ДА Ѝ ВЛИЯЕ, ЧОВЕК ТРЯБВА ДА ГЛЕДА НА ЖИВОТА СИ КАТО НА КАПИТАЛ, КОЙТО ТРЯБВА ПОСТОЯННО ДА НАТРУПВА, И В КОЙТО ЕДИНСТВЕНАТА ПАРИЧНА ЕДИНИЦА ДА БЪДЕ ЕНЕРГИЯТА.

Можем да разберем реалните си потребности единствено ако разберем целия си жизнен процес.

Тук се крие една трудност: човек може да започне да разбира това реално, само тогава, когато базовата му енергия престане да се бунтува в него, т.е. към 28-32-годишна възраст. С други думи, до този момент ние трябва да се подготвяме за това разбиране. Този период ни напълва, но същевременно напълва и нашето непостоянство и желания. Така излиза, че ако не влезем в определен ритъм на саморазвитие и не го постигнем в необходимия период от съществуването си с необходимия за целта мозък, тогава всъщност формираме и увеличаваме в себе си това, което разкрива началото ни. Ала нужно ли ще ни е това утре, ако дори не можем да разбираме и осъзнаваме?

Да опознаеш себе си означава да разбереш собствената си програма, а това всъщност е много. Изменението и коригирането ѝ изисква умение да се превключим на други честоти на съществуване. Но за съвременните жители на Земята да кажат нещо е равносилно на това да не кажат нищо. А на всеки етап човек трябва да може да промени това, което желае, в онова, което му е необходимо, така че етапът на адаптиране на съществуването да премине в модус на намерението. Тук първо трябва да се преустрои условието за развитие на енергията, което ни е заложила същата тази съдба.

Истинска личност е човекът, който не просто следва вътрешния си ритъм, но и го разбира. Разбирането на вътрешния ритъм е преди всичко способност да следваме собственото си дишане, чуване, собственото си звучене. Тези три аспекта се характеризират с вътрешна опора, която се основава на разбирането за естествеността, т.е. на освобождаването от реакциите и емоциите.

Естествеността е събирателно понятие, което разкрива хармонията. Второто не може да съществува без първото. Следователно по това, как се отнасяме към собствения си живот, образование и най-вече свободно време, може да се съди дали живеем в себе си, дали търсим себе си или битуваме извън себе си.

Вътрешният ритъм е това, което ни удовлетворява, движи и усилва. Той трябва да следва някаква прогресия. Тя може да бъде аритметична или геометрична, но непременно трябва да има конкретен интервал. Ако това е налично, значи наличен е и вътрешният ритъм, и тогава всъщност има и „аз“. Тук е важно да отбележим, че не всеки човек има собствен вътрешен ритъм по природа и тогава му се налага да се подчинява на ритъма на пространството, егрегора и тотема.

В този случай той трябва да разбира усилието, което ще му помогне да създаде и усили вътрешния си ритъм. И тук трябва да се започне с дишането.

от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег Черне

Част 2. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (84)

2. Практиката

Може ли жената да развие интерес у мъжа към практиките? Доколко жената зависи от партньора си, ако той не я подкрепя в желанието да практикува?

Не разбирам, искате да започнете да практикувате или да събудите интерес в мъжа си? Ако мъжът не се интересува от жена, която се опитва да се развива, тогава той е на този етаж на съществуване, където се гледа на жената утилитарно. И тук няма какво да се направи. Образованието си е образование. Развитието не се приспособява, то се надгражда. И може да бъде само от лична полза за практикуващия, всичко останало е за пространството.

Но трябва да умеете да вземете от него. Практиката е тази, която развива силата и съзнанието и как вие ще постъпите си е ваша работа. За мен няма нищо по-високо от развитието и никой, и нищо не трябва да пречи на човек да се развива, истинското развитие не е срещу някого, а за всичко качествено. Затова като начало трябва да разберете в какво всъщност се състои развитието и едва след това да го съпоставяте. И да започнете да прилагате «това, което не знам какво е» към съвременната реалност, е като да играете лоша компютърна игра.

Може ли една жена да развие Наван Гун без да спре Червения дракон?

Може, но в този случай няма да може да контролира свръхсъзнанието си.

В една от лекциите си казахте, че на практика за жената е по-лесно, отколкото за мъжа да стигне до средата на пътя, но е много по-трудно да постигне по-висши резултати. Бихте ли обяснили защо? Кой е основният препъни камък по пътя на женската самореализация? Ако все пак вземете сто просветени майстори, ще бъде добре, ако има поне една «майсторка» сред тях...

Първо, просветлението не е върха и точно за мъжа е по-лесно да го постигне, тъй като по природа се ражда с активирано свръхсъзнание. Ако мъжете се развиваха правилно, то всеки втори би бил точно такъв. Но едно е да си разкриеш свръхсъзнанието, а друго – да го контролираш. Тук проблемите са еднакви и за жените, и за мъжете. Сега към началото. За жената е по-трудно да практикува, тъй като тя бързо създава центриране през матката, което поражда допълнителни усещания, свързани с генерирането на енергия. Поради това жената често зависва в усещания, които сякаш я «притискат». За една жена е важен качественият учител, за да не я остави да тръгне не където трябва. Именно бързото развитие на временна енергия създава бариера за жената, която трудно може да се преодолее. Но, знаейки това, можете да го заобиколите, въпреки че физически и енергийно то се превръща в трудност, особено ако една жена е под 50 години. Така че основната бариера се явяват знанието и навигацията. Всичко останало е условност.

Практикувайки, ние се стремим към цялостност. Имаме в себе си и мъжко, и женско. Въпросът ми е: развивайки женското начало, как да направим така, че да не изгубим напълно мъжкото в себе си?
Как да останем хармонични?

Необходимо е правилно да се комбинират усилията и да се знае порядъка на развитието. Ръководете се от метода и задачите, а не от чувствата и желанията.

Различно ли е развитието на практикуващата жена, когато живее сама, без семейство, от развитието на жената, която води семеен живот?

Различни са условията, но ако тя е сериозно насочена към развитие, тогава не би трябвало да има разлики. И първият, и вторият случай имат своите плюсове и минуси.

от книгата "Пътят на жената", Олег Черне

МЕТОД (84)

6.9. Методът на Нефритения император или Методът на Кристализацията

ВРЕМЕ

Времето е пулсация, която се определя от вътрешния код на човека, т.е. от смъртността му. Именно ритъма на смъртта хората наричат време.

Температурата, налягането, скоростта на движението на енергията са характеристиките, от които ние зависим, затова докато не разкрием най-важната единица, ще зависим от предзададения код на времето. За да излезем извън времето, трябва да опознаем пространството. Пространството обаче можем да опознаем само когато опознаем геометрията.

Ритъмът на денонощието е съгласуван с въртенето на Земята. Това съгласуване обаче протича през пространството, в което ние живеем. За нас е важно още и положението (ъгълът) на Земята в макропространството по отношение на Слънцето. Чрез него се организира по-високочестотното свързване със Земята. И ако успеем да преминем на този етап взаимодействие, вече няма да зависим от времето.

Тук говорим за ориентирането на човека към времето на смъртта или към времето на безсмъртието, за това, какви честотни характеристики регулират живота ни. Ако те ни управляват чрез тялото, тогава мозъкът, обработвайки ги, зависи от тях и се намира например в честотата на алфа вълните. Ако тази честотност се задава от мозъка, тогава ние повишаваме характеристиките си и излизаме извън повтарящата се цикличност.

За да се избавим от времето, трябва да преминем от променливото напрежение към постоянното, т.е. да се научим да генерираме енергия. С други думи, трябва да разберем съответния ритмичен опит на генерирането. Например алфа честотите имат десет колебания в секунда, докато на нас ни трябват 15-20 колебания. Това означава, че трябва да преминем в зоната на бета честотите и т.н. затова, когато изучаваме ритъма, трябва да си даваме ясна сметка какво напрежение и колебание създаваме, тъй като можем и да понижим напрежението (така да се каже да огрубим времето).

Ритмичната активност е основата на разбирането за развитието на мозъка. Тя се формира във всички видове, но трябва да бъде регулярна, а тази регулярност трябва да се следи чрез съзнанието. Преживяванията на действията и усилията (това, което съставлява ритъма) е основата на съществуването ни. Човек не може да преживява времето: той може или да го приема, или не. Например да реагира на чакането или бързането, или спокойно да си чете книга.

Времето е най-опасният фактор, който човек е определил за съществуването си. Така той е променил ритъма и загубил чувството си. Можете да възразите: „А как иначе би се развивала цивилизацията?“ Не зная как, но човек трябва непременно да съхрани човешкото в себе си. Ако всичко навън се ускорява и усилва, тогава нека усилим всичко и вътре в себе си. Мога да заявя, че в крайна сметка това работи. Но в същото време само единици го практикуват, тъй като то изисква да се създават конкретни условия, за да се научи тялото да се премества в триизмерното пространство.

от книгата „Отшелник. Метод“ на Олег Черне

Част 2. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (85)

2. Практиката

В какво се състои същността на женския път на реализация? Какви са неговите цели? Етапите на преминаване? Какво може да направи мъжът, за да помогне на жената в реализацията ù като жена?

Направо казано, въпросът, който се поставя, е на държавно ниво, но аз, разбира се, не мога да говоря от името на държавата. Въпросът за жената е национален въпрос, тъй като именно погрешната настройка на девойката, а след това и на жената от пътя на нейното естествено формиране създава не само некачествени и недомислени връзки за самата нея, но и не ù позволява да осъзнае пътя на майката. Така че жената за
своята реализация трябва да има не само сила и разбиране, но и пространство, където може да осъществи това. Всъщност 50% от момичетата, родени днес, се нуждаят от възстановяване.

Работата е там, че в нас е заложена енергия, която се развива естествено до 28-годишна възраст и блокира проявяването на някои проблемни зони, дори и да съществуват. Например една жена може да има нарушен цикъл, тя живее и дори свиква с него. Въпреки всичко, това е придружено от емоционални, депресивни състояния, което я прави психически нестабилна.

Така че пътят на реализация за една жена днес, колкото и да е странно, е да бъде здрава. И тук не е нужно да се поставят цели, а е необходимо да се действа, докато жената не попадне под репресивната медицина. Етапите на реализация са достатъчно ясни: да се до-формира момиченцето до 3,5 години, създавайки нормално жизнено пространство за него, да се подготви за образование до 7 години, да се подготви физиологията на девойката до 14 години, като същевременно ѝ се даде образование, да се формира жената в нея в периода от 14 до 21 години, като ù се помогне да развие съсредоточеност и сила.

Ако мъжът си постави задачата да помогне на жената, то това е истински мъж. Това е истинската любов. Неустойчивото състояние и съзнание не бива да се поддържа, а трябва да се укрепва. Но тук трябва спокойствие, търпение и в никакъв случай не бива да има тотален натиск. И най-важното е, че мъжът е длъжен да помогне на жената да разбере метода. Всъщност мъжът също трябва да престане да има реакции, въз основа на които се вземат неадекватни и прибързани решения. Нужно е да се мисли в пропорции, да се оперира със знанията. И тъй като повдигате такива въпроси, значи имате яснота, че това трябва да бъде постигнато. Повярвайте ми, това вече е много. И аз не съм абсолютна истина от последна инстанция, аз просто много години изучавам женското развитие, задавайки си неведнъж подобен въпрос.

от книгата "Пътят на жената", Олег Черне

Част 2. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (86)

2. Практиката

КОЛКО РАЗЛИЧНИ СА ПЪТИЩАТА НА РАЗВИТИЕ НА МЪЖЕТЕ И ЖЕНИТЕ? ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ХАРМОНИЧНО ДА СЕ ОБЕДИНЯТ ТЕЗИ ДВА ПЪТЯ В ЕДИН ОТДЕЛЕН ЧОВЕК, НЕЗАВИСИМО ОТ НЕГОВИЯ ПОЛ?

Разбира се, не можеш да излъжеш природата: в нас съществуват и женски, и мъжки принципи на развитие, главното е да си изясним правилния вектор. Но за това трябва умение да се поставят акценти. Когато говоря за женските принципи, под това аз разбирам способността за събиране, натрупване и удържане на енергията. Мъжките принципи – да се развива и трансформира енергията. Но зад тези думи стои преди всичко конкретна работа на мозъка. Трябва да се научим да ревизираме мозъка си, преди да започнем да се занимаваме трябва да почистим тялото и ума си. И тук не съществува разлика в действията нито за жените, нито за мъжете.

За да разбере жената какво е развитие, трябва да се научи да се съсредоточава. Това е екстремално сложно, особено в един несъсредоточен, разединен свят, където хората са се отучили да оперират с мозъците си.

За да разбере мъжът какво е събиране, трябва да преустрои дишането си. Именно това му пречи да мисли адекватно. Дишането му е повърхностно и изхвърля кръв към мозъка в ритъм, несъвместим с мисленето. Докато мъжът не разбере матричното дишане – дишане, което се акумулира в долната част на корема, той няма да може да разбере преживяванията като такива, няма да може да развие чувства, няма да може да си даде реална оценка и ще продължи да бъде в доказателствен формат на съществуване, доминиращ и експлоатиращ пространството. Така че естествените усилия за формиране на чувствата при жените и формирането на главата при мъжете трябва да се обединят. Този въпрос трябва да се осмисли.

от книгата "Пътят на жената", Олег Черне