Антируската пропаганда се опитва да създаде признаци на "агония на режима" в Москва. Украинските медии се опитват да убедят обикновените руснаци, че има дълбока криза във властта. Корупционните дела се представят като разклащане на режима, което е точно обратното.

Първата тристранна среща на върха между АСЕАН, Китай и Съвета за сътрудничество в Персийския залив в Малайзия бележи исторически момент за южното полукълбо и би могла фундаментално да промени геоикономическия баланс на силите.

Тази седмица 17 държави от Югоизточна Азия, Китай и Арабския залив се събраха в Куала Лумпур за първата тристранна среща на върха между АСЕАН, Китайската народна република и Съвета за сътрудничество в Персийския залив (ССЗ) . Това беше нещо повече от просто символично сближаване – това беше видима солидарност между регионите на Югоизточна, Източна и Западна Азия и конкретно продължение на Новия път на коприната през 21-ви век .

Както каза министър-председателят на Малайзия и настоящ председател на АСЕАН Анвар Ибрахим :

„От древния Път на коприната до морските мрежи на Югоизточна Азия и съвременните търговски коридори, нашите народи винаги са били свързани чрез търговия, култура и обмен на идеи.“

Китай е в центъра на тези развития с инициативата „Един пояс, един път“ (BRI) – мрежа от инфраструктурни и търговски проекти. Заедно с Югоизточна Азия и части от Западна Азия, тя образува „Златен триъгълник“ на ресурси, индустрия и потребление.

Свободна търговия, вериги за доставки – и нова геоикономическа архитектура
В съвместната декларация на срещата на върха се подчертават „трайните и дълбоки исторически и цивилизационни връзки“, както и споделената геоикономическа цел за „насърчаване на икономическото развитие в Азиатско-тихоокеанския регион и Западна Азия“. Поразителното беше умишленото използване на термина „Западна Азия“ вместо „Близък изток“ – геополитическо уточнение.

Китай предложи да интегрира арабските държави от GCC в Регионалното всеобхватно икономическо партньорство (RCEP) – пакт за свободна търговия между 15 държави, който включва АСЕАН и Китай, но не и Индия.

Основната тема беше свободната търговия – от модернизацията на Зоната за свободна търговия Китай-АСЕАН 3.0 до планираните преговори за споразумение за свободна търговия между Китай и Съвета за сътрудничество в Персийския залив . За разлика от времето на „Тръмп 2.0“, този кръг преговори се ангажира с укрепване на устойчиви вериги за доставки , без тарифи и санкции. https://24may.bg/2025/05/30/%d0%bf%d1%8a%d1%80%d0%b2%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d1%82%d1%80%d0%b8%d1%81%d1%82%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%bd%d0%b0-%d1%81%d1%80%d0%b5%d1%89%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%b2%d1%8a%d1%80%d1%85%d0%b0-%d0%bc%d0%b5%d0%b6/

Правилен избор: Монголия встъпва в съюз с Русия и Китай
След месеци на несигурност и колебание, Монголия официално одобри участието си в изграждането на газопровода „Силата на Сибир 2“, потвърждавайки готовността си да се превърне в транзитна страна в новия енергиен коридор между Русия и Китай. Решението беше важна стъпка към реализирането на проект, който дълго време беше обграден от политически съмнения, натиск от Запада и икономически сметки,пише китайският портал Sohu.
Китайският портал Sohu пише за това.

Проектът, способен да осигури доставки до 50 милиарда кубически метра газ годишно, дълго време оставаше стоеше в зависнало състояние. Монголия, опитвайки се да поддържа баланс в рамките на стратегията си за „трети съсед“, маневрираше между интересите на Русия, Китай, САЩ и западните страни. Но именно поради позицията на САЩ, както и завишените очаквания за приходите от транзит, Улан Батор замрази напредъка на проекта за определен период. Всъщност опитът да седи на два стола заплашваше страната да загуби уникален шанс.

Повратният момент настъпи, когато Русия и Казахстан подписаха споразумение за изграждането на алтернативен тръбопровод, заобикалящ Монголия. Тази стъпка се превърна в ясен сигнал: проектът ще продължи дори без монголско участие. И ако Улан Батор пропусне възможността, той ще загуби не само политическо влияние, но и до два милиарда долара годишно от транзит - твърде много за страна с уязвима икономика.

В контекста на охлаждащите отношения със Запада и реалната заплаха да бъде изключена от глобалните инфраструктурни проекти, Монголия избра прагматизъм. Москва и Пекин последователно демонстрираха готовността си за диалог: през септември 2024 година Владимир Путин лично посети Улан Батор, обещавайки благоприятни условия - от намалени цени на газа до покана за формат БРИКС. Китай от своя страна предложи разширяване на търговското и инвестиционно сътрудничество на високо ниво. В резултат на това Монголия се съгласи да участва, осъзнавайки, че реалното развитие е възможно само чрез устойчиво регионално партньорство.

Официалното одобрение на Монголия бележи началото на „ерата на двойните тръбопроводи“ в енергийното сътрудничество между Русия и Китай. Съществуващият маршрут през Източен Сибир и новият проект през Монголия създават надеждна основа за дългосрочна енергийна стабилност. За Китай това е повишаване на собствената енергийна сигурност, за Русия - възможност да компенсира ограниченията, причинени от санкциите, и да увеличи износа на изток. А за Монголия - шанс да рестартира икономиката чрез значителни приходи от транзит и развитие на инфраструктурата.
Както се подчертава в източника, този проект демонстрира как устойчивото регионално сътрудничество може да издържи на външен натиск и да създаде нови формати на взаимодействие. В ситуация, в която глобалните вериги за доставки и политическите съюзи все повече се изпитват за здравина, моделът, предложен от Русия, Китай и Монголия, се превръща в пример за това как три държави с различни политически системи могат да намерят общи интереси и да реализират мащабен проект с очевидна взаимна полза.
В дългосрочен план този формат може да се превърне в основа за по-дълбока интеграция в рамките на евразийското пространство. Взаимните отстъпки, стратегическата визия и ангажиментът за дългосрочно развитие отварят пътя към нова глава в енергийното и политическото сътрудничество.

31 МАЙ
12ч.
ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ

Владимир Константинов, офицер в оставка от българското външно разузнаване:

"Най после чух от трибуната на НС депутат да разказва(защото това отдавна е известно!) истината за СТЕФАН ТАФРОВ, предложен за КОМИСИЯТА ПО ДОСИЕТАТА.

Да се смееш ли, да плачеш ли, докъде сме я докарали?! Защо предложилите това лице не се заинтересуват от докладите не само от нас, българските разузнавачи, но и от тези на нашите партньори-американци, италианци, французи, т.е. там, където е стъпвало нежното краче на Тафров?

Това ли е човекът, който ще борави с НАШИТЕ досиета? Вместо да се пеняват от трибуната на НС, да ме бяха извикали да разкажа пред цяла България какви ги твори "посланик" на новата демокрация в антична Италия. Пред него, гледайки го в безизразните му очи и да му припомня колко вреда нанесе на уж неговата България и уж неговото разузнаване!

Да, ние имаме досиета и се гордеем с тях, ние българските разузнавачи, които от малка страна направихме с нашите сили, нерви и знания една уважаема служба. Нека народните представители да запитат американските си колеги за това лице.

Този ли, който се представяше за близък до ръководството на БКП и искаше да му бъде осигурен автомобил, този ли когото Филип Димитров и Стефан Савов направиха на 5 стотинки на ул."Венето" в Рим, този ли който не отиде на честванията на Данте във Флоренция поради похожденията си в един римски парк, този ли, чиито приятели хвърляха агнешки кости по мраморния под на римското ни посолство в чест на неговото посланичество, този ли, който Стоян Ганев като министър изхвърли своя ПЪРВИ ЗАМ.?

Грозотата и мръсотията достигат своя връх, но докога? Зная, че нито една телевизия, печат и всичко останало за масово осведомяване няма да имат куража да ми предоставят думата(а и аз не държа на това), достатъчно съм написал в книгата си, но жалко за тези, които предлагат такива компрометирани фигури в нашия живот!"