Наскоро въоръжените сили на Обединеното кралство участваха в съвместни учения в Северна Европа със съюзници от НАТО и международни партньори.

Учението "Северна гора" (Northern Forest), съчетано с учението "Стрела" (Arrow) и учението "Светкавичен удар" (Lightning Strike), е най-голямото учение на сухопътните сили на Финландия в Полярния кръг в наши дни. В него участваха общо 8000 военнослужещи от пет съюзнически държави - Финландия, Норвегия, Швеция, САЩ и Обединеното кралство.

Обединеното кралство, Швеция, Норвегия и Финландия членуват в Обединените експедиционни сили (The Joint Expeditionary Force - JEF). JEF са десет сходни по мислене северноевропейски държави, които включват също: Дания, Естония, Исландия, Латвия, Литва и Нидерландия.

В рамките на учението британска бронирана пехотна рота се присъедини към финландска бригада, норвежки брониран разузнавателен батальон и планинска дивизия на армията на САЩ, за да отблъсне "вражеска сила", съставена от финландски, шведски и американски сили, като част от реалистичен боен сценарий.

В статия за „Файненшъл таймс“ бившият офицер от военноморските сили на САЩ и старши съветник в Атлантическия съвет Харлан Улман (Harlan Ullman) изтъква, че Великобритания вече не е могъща военна сила.

Той заявява, че конвенционални сили са критично недостатъчни, а общият брой на личния състав е също незадоволителен за сегашната среда на сигурност в света.

Публикуваният документ за стратегия на отбраната от миналия месец (Defence Command Paper 2023: Defence’s response to a more contested and volatile world) не предоставя реална визия или стратегически план за промяна на положението.

Авторът отбелязва, че личният състав на Въоръжените сили на Обединеното кралство е по-малък от този на морската пехота на САЩ (около 150 000 души). Британският документ също така разчита до голяма степен на повтаряне на концепции от Националната отбранителна стратегия на САЩ, вместо да създаде действително радикална концепция според възможностите на Лондон.

Напускащият британски министър на отбраната Бен Уолъс обеща по-рано, че до 2030 г. страната ще разходва поне 100 млрд. паунда годишно за армията си (двойно повече от сегашния бюджет), но авторът на статията заявява, че предвид инфлацията, „покупателната способност на тази сума ще намалее след седем години.“

Харлан Улман прави и историческо сравнение. През 1971 г. ВМС на Великобритания е разполагал с три самолетоносача, 81 разрушителя и фрегати; 39 дизелови и ядрени подводници; и около 250 изтребителя "Фантом" и щурмови самолети "Буканер".

Днес този флот се е свил до два самолетоносача; 18 разрушители и фрегати; два десантни кораба-докове; шест ядрени щурмови и четири подводници "Авангард". До 2025 г. трябва да има 48 изтребителя F-35B Lightning II. Армията (сухопътни войски, бел.ред.) ще бъде съкратена допълнително до 72 500 души и ще разполага само със 148 танка.

Миналия месец парламентарната комисия по отбраната попита началника на Щаба на отбраната адмирал сър Тони Радакин дали Армията някога ще може да дислоцира в чужбина своята трета дивизия.

"Ние признаваме, че трябва да укрепим тази дивизия", каза Радакин пред депутатите от комисията по отбрана.

"Това е, което съществува в момента, и ние ще го укрепим още повече."

Според авторa на статията, тези думи, преведени на прост език, казват, че трета дивизия не е готова за война.

Вчера във военновъздушната база Шяуляй, Литва, Румъния и Португалия предадоха на Италия ръководството на 63-тата ротация на ръководената от НАТО мисия за защита на целостта на въздушното пространство в Балтийско море или т.нар. Air Policing.

Румънският отряд „Carpathian Vipers”, съставен от 4 изтребителя F-16 и около 100 военнослужещ, изпълняваше мисията Enhanced Air Policing, а португалският - мисията Air Policing. Румънските ВВС поеха мисията в Балтика през април т.г.

По времето на мисията са извършени близо 50 излитания на изтребители по тревога.

За румънските ВВС това e второ изпращане в Литва, като първата мисия по Air Police e изпълнена през август-октомври 2007 г. с отряд от 67 военнослужещи и 4 МиГ-21 „LanceR“.

Румънско произведена реактивна система за залпов огън беше забелязана отново в Украйна. Става въпрос за 122 мм РСЗО APR-40, която е разработена на база от съветската БМ-21 „Град“. APR-40 е модернизирана версия на по-старата APR-21, като има обсег между 20 и 40 км.

Към този момент Румъния не е обявила каква военна помощ предоставя на Украйна.

Голям руски десантен кораб от клас "Ропуча" е заснет видимо повреден и теглен в Новоросийск. Най-вероятно щетите са нанесени при украинската атака по пристанището с морски дронове миналата вечер.

Руските власти пък обявиха, че няма щети или жертви от украинската атака.

Хаити е на път да получи международна помощ, за която настояваше министър-председателят на страната. Кения предложи да изпрати 1000 полицаи на острова, които да оглавят международни сили в подкрепа на усилията на местната полиция за ограничаване на насилието от страна на бандите, които върлуват в столицата. Найроби заяви, че през следващите седмици ще изпрати екип за оценка в Порт-о-Пренс, за да определи оперативните изисквания за създаване на многонационални сили и потенциалния график за действие.

Международната общност подкрепи предложението на Найроби. Във вторник Съединените щати заявиха, че този месец ще предложат резолюция на Съвета за сигурност на ООН в подкрепа на ръководената от Кения полицейска мисия в Хаити, а правителството на Бахамските острови заяви, че ще отдели 150 души за мисията, ако ООН разреши създаването на сили. Това се случва няколко дни след като американска медицинска сестра и дъщеря й, живеещи в Хаити, бяха отвлечени; местонахождението им все още е неизвестно. Вашингтон също така нареди евакуацията на целия персонал, който не е в спешно състояние.

От близо 12 милиона жители на Хаити на острова има само 9000 действащи полицаи, а на улицата всеки ден са едва 3500 души. Това е твърде малко, за да се повлияе на нарастващата епидемия от бандитско насилие в Хаити, която ескалира през юли 2021 г. с убийството на тогавашния президент Жовенел Моис. Сега бандите контролират 80% от столицата на страната, а убийствата и отвличанията стават все по-чести.

Предложението на Кения не е лишено от противоречия. Активисти за правата на човека обвиняват кенийската полиция в нарушаване на човешките права, като например в стрелба по цивилни граждани, които са нарушили полицейския час по време на пандемията от COVID-19, и в убийства на демонстранти, протестиращи срещу нарастващите разходи за живот. Въпреки че кенийските сили за сигурност са участвали в операции за подпомагане на сигурността и в международни мисии за поддържане на мира на места като Сомалия, Демократична република Конго и Сиера Леоне, полицейските сили на Кения имат малък опит в чужбина в подобни мисии и не говорят френски или креолски - официалните езици на Хаити.

Беше публикувано предполагаемо видео от атаката с морски дрон върху руския десантен кораб от клас "Ропуча". Според първичната информация става въпрос за съвместна операция между СБУ и Военноморските сили на Украйна.

Германските власти арестуваха член на сирийска правителствена милиция, заподозрян в извършването на военни престъпления и в Сирия.

Руски съд осъди водещия опозиционен лидер Алексей Навални на още 19 години затвор при строг режим в наказателна колония.

В последните минути излизат доклади говорещи за "сложна атака" срещу Кримския мост. Според руски военни блогъри, става въпрос за атака с въздушни и морски дронове. Чуват се експлозии.

Местната окупационна власт отрича това да е украинска атака, а "военни упражнения".

Според руски военни блогъри, взривовете в района на Кримския мост всъщност произлизат от удар срещу руския петролен танкер "Сиг". Не е известно какви са щетите по танкера и дали е носил товар по време на предполагаемия удар.

Танкерът "Сиг" е санкциониран от САЩ за неговата роля в превозването на гориво за руските ВКС.

Президентът на САЩ Джо Байдън призовава военните лидери на Нигер - някои от тях обучени от американската армия - да освободят демократично избрания президент Мохамед Базум, който беше свален миналата седмица с преврат. Байдън нареди евакуацията на повечето американски дипломати от страната след нападението срещу френското посолство в неделя в столицата Ниамей. Няколко западноафрикански държави заплашват да се намесят, ако Базум не бъде възстановен на поста си, като Сенегал е последната страна, която се присъедини към призивите за възстановяване на президента на поста му.

Нигер е четвъртата западноафриканска държава, в която се извършва преврат от 2020 г. насам.

Засега поне 1100 американски войници и ВВС служители, базирани в страната, където САЩ изграждат голяма база за дронове, остават на място, но са ограничени до базите си. Посещението на Салифе Моди в Мали - страна, която открито отхвърля мироопазващите сили на ООН и приветства силното присъствие на"Вагнер", може да е знак, че Ниамей, някога смятан за опора на американската стратегия за борба с тероризма в Западна Африка срещу регионалните клонове на "Ислямска държава" и "Ал Кайда", също може да попадне в обятията на Москва.

Генерал Абдурахман Тчиани, който се нарича ръководител на самопровъзгласилото се преходно правителство след военния преврат от миналата седмица, заяви в сряда, че французите нямат "обективна причина да напуснат Нигер", визирайки евакуацията на френските граждани, наредена от президента Еманюел Макрон.

Икономическата общност на западноафриканските държави наложи санкции на Нигер и определи краен срок до неделя, в който превратаджиите трябва да се оттеглят и да възстановят конституцията на страната или да бъдат изправени пред военна намеса. Междувременно обаче западните лидери са обезпокоени, че Русия продължава да действа в региона. "Русия подхранва тези преврати [в Африка] с фалшивата си пропаганда и печели от ... тези военни режими с частните си милиции, които ограбват богатствата на региона", заяви тази седмица Жозеп Борел, ръководител на външната политика на Европейския съюз.

Началниците на отбраната на западноафриканските държави са изготвили план за военни действия, ако превратът в Нигер не бъде отменен до неделя, съобщиха от регионалния блок, след като посредничеството се провали в кризата, която застрашава регионалната сигурност и привлече световните сили.

Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS) отново заяви на превратаджиите в Нигер, че имат срок до неделя да се оттеглят и да възстановят на поста избрания президент Мохамед Базум.

Блокът зае твърда позиция по отношение на преврата от миналата седмица, който е седмият преврат в Западна и Централна Африка от 2020 г. насам.

Като се имат предвид урановите и петролните му залежи и ключовата му роля във войната с ислямистките бунтовници в региона на Сахел, Нигер има стратегическо значение за САЩ, Китай, Европа и Русия.

САЩ спряха някои програми за чуждестранна помощ, които са в полза на правителството на Нигер, но ще продължат да предоставят хуманитарна и продоволствена помощ, заяви в петък държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен.

Франция заяви, че ще подкрепи усилията на западноафриканският блок за прекратяване на преврата, но не уточни дали това би означавало военна подкрепа за интервенция. Френският външен министър Катрин Колона се срещна днес в Париж с министър-председателя на Нигер Умуду Махамаду и с посланика на Нигер.

Съгласно плана за намеса решението кога и къде да се нанесат удари, ще бъде взето от държавните глави и няма да бъде разкрито на превратаджиите, заяви Абдел-Фатау Муса, комисар на ECOWAS по политическите въпроси, мира и сигурността.

Не е ясно каква е подкрепата за блока. Съседен Чад, който не е част от ECOWAS, но чийто военен лидер, президентът Махамат Идрис Деби, изигра роля в усилията за посредничество тази седмица, заяви, че няма да се намесва с военна сила.

Нигерийският президент Бола Тинубу заяви на правителството си да се подготви за различни варианти, включително за изпращане на военни, в писмо, прочетено в Сената в петък. Сенегал също заяви, че ще изпрати войници.

В саудитския град Джеда започнаха двудневни преговори между съветници по националната сигурност и политически съветници от около 40 държави. На срещата Украйна ще представи своята "формула за мир".

Русия не е поканена на срещата, но ще бъде информирана за изхода от преговорите.

Повече информация:

Бивш член на сирийска проправителствена милиция е арестуван в Германия по подозрение в престъпления срещу човечеството, свързани с малтретиране и изтезания на цивилни в първите години на гражданската война в страната му.

Мъжът, идентифициран само като Ахмад Х., е бил арестуван в Бремен в сряда, съобщиха от федералната прокуратура. Той е заподозрян в извършването на престъпления срещу човечеството и военни престъпления чрез изтезания. Между 2012 и 2015 г. заподозреният е бил местен лидер на милиция, лоялна на правителството на президента Башар Асад, в предградието на Дамаск Тадамон, която е имала за задача да работи със сирийското военно разузнаване за потушаване на опитите за опозиция, се казва в изявление на прокуратурата. Прокуратурата заяви, че милицията е управлявала контролно-пропускателни пунктове и е извършвала произволни арести, които е използвала за изнудване на пари, измъчване на хора или принудителен труд.

Заподозреният е участвал лично в малтретирането на цивилни граждани по различни поводи. В един от случаите през 2013 г. се твърди, че той е ударил арестуван мъж в лицето и е наредил на колегите си от милицията да го измъчват с часове с пластмасови тръби.

През 2014 г. заедно с други лица е пребил и ритал цивилен на контролно-пропускателен пункт, като е ударил главата му в тротоара, а след това го е вързал, преди да бъде отведен от милицията. Между 2012 г. и 2015 г. прокурорите твърдят, че заподозреният два пъти е арестувал 25-30 души на контролно-пропускателен пункт и ги е принудил да прекарат един ден в пренасяне на чували с пясък до близката фронтова линия, където са работили под обстрел, без храна и вода, и са били бити.

Прилагането от Германия на правилото за "универсална юрисдикция", което позволява преследването на тежки престъпления, извършени в чужбина, доведе до първата присъда на високопоставен сирийски служител за престъпления срещу човечеството миналата година. През февруари пък германски съд осъди палестинец от Сирия за военно престъпление.

Украински канали в Телеграм съобщават за масова атака с ракети и дронове в цялата страна, вероятно една от най-силните от началото на войната.

Във въздуха са засечени най-малко 15 стратегически бомбардировача Т-95М.

Според канала на един от най-популярните руски военни блогъри, WarGonzo, очаква се “Вагнер” да отвори офис в столицата на Нигер, Ниамей. Основната задача на евентуален ограничен контингент ще е “защита на столицата”.

Според данни на France24, военната хунта в Нигер е поискала помощ от "Вагнер", тъй като наближава крайният срок, в който трябва да освободи сваления президент на страната или да се изправи пред евентуална военна намеса от страна на регионалния блок на Западна Африка ECOWAS.

Искането е постъпило по време на посещение на генерал Салифу Моди в Мали, където той е установил контакт с човек от "Вагнер". Малийски и френски източници са потвърдили срещата.

В Де Ре Милитари споменахме за тази среща преди дни, посочвайки, че може да се очаква разполагане на “Вагнер”.

Бойци от легиона "Свобода на Русия" атакуваха склад с боеприпаси и гориво на руските сили в района на Зайцево, Донецка област.

Според медийни съобщения, китайски инженери участват в разработването на система за пускане на артилерийски мини от руските дронове на Ural Drone Hub.

Според The Wall Street Journal, Китай ще предложи възможността за включване на някои от "червените линии" и опасения на Русия в дискусиите за бъдещи мирни преговори между Москва и Киев.

По време на разговорите в Джеда Пекин представи план от 12 точки за прекратяване на огъня и започване на мирни преговори. В отговор европейските дипломати предупредиха, че безусловното прекратяване на огъня може да доведе до замразяване на конфликта, което ще позволи на Русия да затвърди контрола си върху окупираната украинска територия.

Американски и китайски висши официални лица се срещнаха в кулоарите по време на срещата в Саудитска Арабия.