Случвало ли ти се е животът да те удари „зад врата“, точно когато си мислиш, че всичко е наред? Понякога пропускаме стотици малки знаци, че сме на грешен път, докато не се стигне до „крайни мерки“.
На вашето внимание: подслушан разговор между двама ангели за нашето инатливо постоянство…
👉 Разбери какво си говорят те за теб: https://miglena-angelova.com/angels-at-the-limit-of-patience-why-we-miss-the-signs-and-trigger-extreme-measures/

Светлата триада често губи… не защото е слаба, а защото е прекалено възпитана.
Тя вижда доброто в хората, но понякога пропуска цената.

Видеото е за това:
как изглежда Тъмната триада, как се маскира и как Светлата може да остане светла, без да се жертва.

И сега кажете: кое е по-опасно — студен човек или „добър“ човек без граници?

Очаквам ви в чата.
https://www.youtube.com/watch?v=spFf3sjS6NA

Защо бягството не е свобода?

Днес в сайта публикувах един по-различен анализ. Взехме класическата история за Питката и я разглобихме през призмата на психологията.

Защо често попадаме в капана на „Лисици“ точно, когато си мислим, че сме най-поумнели?
Как егото ни подвежда, че сме недосегаеми, а всъщност ни сервира на тепсия?
И защо „коравите“ хора понякога са най-лесната хапка за манипулаторите?

Това е текст за тези, които са уморени да бъдат „консумирани“ в личните или професионалните си отношения.

Трите опита за промяна са тук - приятно четене:
https://miglena-angelova.com/the-gingerbread-man-syndrome-3-scenarios-of-survival-in-a-world-of-predators/

Четвъртък е. Средата на седмицата вече мина, уикендът още не е дошъл. Точно в този момент обикновено усещаме една тиха умора — не физическа, а от решенията, които вземаме всеки ден.

Замисляли ли сте се колко решения вземате дневно? Хиляди. Повечето — на автопилот. Какво да облечеш, какво да ядеш, как да отговориш на колегата, дали да кажеш това, което мислиш, или да го преглътнеш. И в един момент мозъкът просто казва "стига". Не защото си слаб. А защото капацитетът ти е изчерпан.

Това се нарича умора от решения. И тя обяснява защо вечер ядеш глупости, защо избухваш за дребни неща, защо отлагаш важното.

Какво помага? Опрости нещата, които можеш. Не всичко заслужава да бъде дилема. Остави енергията си за решенията, които наистина имат значение. А за останалото — създай си рутина и спри да преговаряш сам със себе си по десет пъти на ден.

Кои решения те изтощават най-много — тези за другите или тези за теб?

Добро утро! Петък е — и преди да побързаш да „изключиш" от седмицата, спри за момент.

Колко пъти тази седмица си казал на някого „Добре съм", без това да е истина? Не от лъжа, а от навик. Защото обяснението отнема сили. Защото не искаш да натоварваш. Защото дори пред себе си не си сигурен какво точно да кажеш, как точно се чувстваш. Чувстваш…

Този автоматичен отговор е малък, но важен сигнал. Зад него стои умора, която не е само физическа — тя е от постоянното превеждане на себе си на „приемлив език". Свикваш да филтрираш, докато един ден вече не знаеш какво е останало преди филтъра.

Истинското „добре" не е липса на проблеми. То е усещането, че имаш право да кажеш и „не съм добре" — без да се оправдаваш.

Днес вместо поредния автопилот, опитай нещо просто: когато някой попита как си, задръж две секунди. Не, за да драматизираш, а за да чуеш собствения си честен отговор. Може да се изненадаш. Може…

Ииииии… красив букет за всички, които са искрени със себе си. Желая ви динамичен, прекрасен и стремителен ден!