Да искаш всички да те харесват звучи като добродетел.
А всъщност често е страх — от отхвърляне, от конфликт, от това да не останеш сам.

Има един важен въпрос, който често разкъсва мъглата:
Когато се съгласяваш, за да не разочароваш — кого предаваш?

Хайде да го обсъдим като големи момичета и момчета:
🧩 Кое е твоето “автоматично Да”?
🧩 В кои ситуации се “смаляваш”, за да има мир?
🧩 Какво би било различно, ако спреш да делегираш щастието си на чуждото мнение?

Очаквам ви в чата... ❤️