🤝На встрече Министра иностранных дел Российской Федерации Сергея Лаврова с представителями НКО заместитель Председателя Совета министров Республики Крым - Постоянный представитель РК при Президенте РФ Георгий Мурадов подчеркнул важность данного мероприятия и поблагодарил главу внешнего ведомства за его ежегодное проведение.

Основные тезисы выступления Георгия Мурадова👇🏻

Основные тезисы выступления Георгия Мурадова:

🤝Необходимость создания инфраструктуры неправительственных организаций международной специализации в новых субъектах РФ.
В качестве примера Крым и созданные 10 лет назад организации, которые являются "мягкой силой". Присутствующие на встрече руководители этих организаций готовы поделиться своим опытом.

🤝Сейчас в нашей стране шесть субъектов, в которых украинский язык является государственным региональным. Наша работа с украинством во всём мире имеет все основания, чтобы Россия её проводила, продвигая свою версию истории, единство русского и украинского народов, а также восточноукраинский язык, а не его западную версию. Для этого имеются все необходимые научные и экспертные силы. А платформой для этой работы предложил сделать новые субъекты.

🤝Интересная работа может выстраиваться с национальными общинами, имеющими "смычку" с зарубежными странами. На новых территориях это крымские татары на Херсонщине, греки Мариуполя, болгары Запорожья и Херсона, армяне Новороссии - все они имеют серьёзные выходы и могут активно работать (как видно на крымском опыте) с зарубежными гражданскими обществами, созраняя дружественное отношение в народе к России.

🤝О соотечественниках. До сих пор нет концептуального документа по Русскому миру и Российской цивилизации. В МГИМО для этой цели создан центр исследований Российкой цивилизации в современном мире, и важно выработать такой документ, на который можно опираться в работе с соотечественниками.

🤝Необходима определенная помощь для создания за рубежом мягкой силы, которая была бы нацелена на дружбу с Россией.

🤝Нельзя снимать с повестки создание общественного фонда

Преподобный Паисий Хилендарский родился в 1722 году в Банско в благочестивой семье. Один брат преподобного - Лаврентий был игуменом Хилендарского монастыря, а другой был известен как щедрый благотворитель православных храмов и монастырей, а сам преподобный Паисий проходил послушание в Рыльском монастыре. В 1745 году, в возрасте 23 лет, святой Паисий перешел к брату в Хилендарскую обитель на Афоне, где принял монашеский постриг. На Святой Горе подвижник возрастал духовно, глубоко изучил Священное Писание и был удостоен священного сана. В 1762 году преподобный Паисий написал "Историю славяноболгарскую" - книгу, укрепившую христианскую веру и пробудившую национальное самосознание порабощенного болгарского народа. Среди тьмы иноземного гнета преподобный снова возжег светильник Православия, зажженный некогда святыми равноапостольными Кириллом и Мефодием (память 11 мая). Время и место блаженной кончины преподобного до сих пор неизвестно. 26 июня 1962 года Священный Синод Болгарской Православной Церкви под председательством Святейшего Патриарха Кирилла и при участии всех Высокопреосвященных митрополитов, воздавая должное заслугам святого Паисия перед Церковью и родиной, постановил чтить Паисия Хилендарского и Болгарского в лике преподобных и определил совершать празднование памяти его 19 июня, "когда, по всеправославному месяцеслову, празднуется память преподобного Паисия Великого". Имя святого Паисия носит государственный университет в Пловдиве и многие институты и школы в других городах и селах Болгарии, что свидетельствует о глубоком почитании подвижника болгарским народом.

https://youtu.be/J6s_i1GjgKo
„О, неразумни юроде! Поради что се срамиш да се наречиш Болгарин?…Или не са имали Болгаре царство и господарство? Ти, Болгарино, не прелщайся, знай свой род и язик…“ Паисий (1762)

Сто и двайсет годин… Тъмнини дълбоки!

Тамо вдън горите атонски високи,

убежища скрити от лъжовний мир,

место за молитва, за отдих и мир,

де се чува само ревът беломорски

или вечний шепот на шумите горски,

ил на звона тежкий набожнийят звън,

във скромна килийка, потънала в сън,

един монах тъмен, непознат и бледен

пред лампа жумеща пишеше наведен.

Що драскаше той там умислен, един?

Житие ли ново, нов ли дамаскин,

зафанат от дълго, прекъсван, оставян

и пред кандилото сред нощ пак залавян?

Поличби ли божи записваше там?

Слова ли духовни измисляше сам

за във чест на някой славен чудотворец,

египтянин, елин или светогорец?

Що се той мореше с тоя дълъг труд?

Ил бе философ? Или беше луд?

Или туй канон бе тежък и безумен,

наложен на него от строгий игумен?

Най-после отдъхна и рече: „Конец!

На житие ново аз турих венец.“

И той фърли поглед любовен, приветен

към тоз труд довършен, подвиг многолетен,

на волята рожба, на бденьето плод,

погълнал безшумно полвина живот –

житие велико! Заради което

той забрави всичко, дори и небето!

Нивга майка нежна първенеца свой

тъй не е гледала, ни младий герой

първите си лаври, ни поетът мрачен

своят идеал нов, чуден светлозрачен!

и кат някой древен библейски пророк

ил на Патмос дивний пестинника строг,

кога разкривал е въз гладката кожа

тайните на мрака и волята божа,

той фърли очи си разтреперан, бляд

към хаоса тъмний, към звездния свят,

към Бялото море, заспало дълбоко,

и вдигна тез листи, и викна високо:

„От днеска нататък българският род

история има и става народ!“

Нека той познае от мойто писанье,

че голям е той бил и пак ще да стане,

че от славний Будин до светий Атон

бил е припознаван нашият закон.

Нека всякой брат наш да чете, да помни,

че гърците са люде хитри, вероломни,

че сме ги блъскали, и не един път –

и затуй не можат нази търпят –

и че сме имали царства и столици,

и от нашта рода светци и патрици;

че и ний сме дали нещо на светът

и на вси Словене книга да четът;

и кога му викат:“Българину!“ бесно,

той да се гордее с това име честно.

Нека наш брат знае, че бог е велик

и че той разбира българский язик,

че е срам за всякой, който се отрича

от своя си рода и при гърци тича

и своето име и божия дар

зафърля безумно като един твар.

Горко вам, безумни, овци заблудени,

със гръцка отрова, що сте напоени,

дето се срамите от вашия брат

и търсите пища в гръцкия разврат,

и ругайте грешно бакини си кости,

и нашите нрави, че те били прости!

Та не вашто племе срам нанася вам,

о, безумни люде, а вий сте му срам!

Четете да знайте, що в стари години

по тез земи славни вършили деди ни,

как със много кралства имали са бран

и била велика българската държава;

как свети Борис се покръстил в Преслава,

как е цар Асен тук храмове градил

и дарове пращал; кой бе Самуил,

дето си изгуби душата във ада,

покори Дурацо и влезе в Елада;

четете и знайте кой бе цар Шишман

и как нашто царство сториха го плян;

кой би Иван Рилски, чийто свети мощи

чудеса се славят до тоя ден йоще;

как се Крум преславний с Никифора би

и из черепа му руйно вино пи

и как Симеон цар угрите прогони

и от Византия приема поклони.

А тоя беше учен, философ велик

и не се срамеше от своя език

и кога нямаше кого да надвива,

той пишеше книги, за да си почива.

Четете и знайте, що съм аз писал,

от много сказанья и книги събрал,

четете, о, братя, да ви се не смеят

и вам чужденците да не се гордеят…

На ви мойта книга, тя е вам завет,

нека де преписва и множи безчет

и пръска по всички поля и долини,

де българин страда, въздиша и гине.

Тя е откровенье, божа благодат –

младий прави мъдър, а стария – млад,

който я прочита няма да се кае,

който знае нея, много ще да знае.“

Тъй мълвеше тоз мъж, в килията скрит,

със поглед умислен, в бъдещето впит,

който много бденья, утринни пропусна,

но пачето перо нивга не изпусна

и против канонът и черковний звън –

работи без отдих, почивка и сън.

Тъй мълвеше преди сто и двайсет годин

тоз див Светогорец – за рая негоден,

и фърляше тайно през мрака тогаз

най-първата искра в народната свяст.

☦️ Днес отбелязваме 1036 години от историческия момент, когато св. велик благоверен и равноапостолен велик княз Владимир (в кръщение Василий) започна обединението на руските земи около Киевска Русь ( затова Киев е наречен - майка на всички РУСКИ градове! ) и започна процеса на кръщение на цялото руско население. Това събитие има голямо значение, не само за Русия, но и за цялата православна общност. Тук ще се съсредоточа върху значимостта на това събитие и неговото влияние върху духовното обновление на Русия.
Кръщението на Русия има водещо и важно значение за утвърждаването на православната християнска вяра в този обширен регион. Това събитие предостави на руските човеци нова система на ценности и морални принципи, които ще определят тяхното общество през годините - вече 1036 години.
Кръщението на Русия играе важна роля и поставя началото за обединяването на руските княжества под един владетел - княз Владимир. Това има положителен ефект върху политическата стабилност и икономическото развитие на региона, като подпомага създаването на единна нация ( на територията на днешните държави - Русия, Беларус и Украйна!)
С въвеждането на християнска образователна система в Русия и развитието на монашеските центрове, кръщението допринася за разширяване на образованието и културното развитие. Преводът на светите текстове и създаването на собствени литературни произведения заздравяват и укрепват националното самосъзнание. За този процес основно значение има Българската Православна Църква и българските духовници.
С приемането на християнската вяра, руската държава поема отговорността да защитава правата и ценностите на своите поданици, считайки ги за родени в единоплеменното семейство на Христовата Църква. Това води до създаване на социална солидарност, съборност и единство, които спомагат за развитието на държавата.
Поздравяваме с днешния празник на Кръщението на Св. Русь, нашите скъпи съседи, руснаците, беларусите и верните на Съборното и Канонично единство украинци, нека да почувстват, че сме с тях в тази радостна и тъжна годишнина и да изразим нашето братско отношение и приятелство с нашите духовни три дъщери.
1036 години от Кръщението на Св. Русь представляват повод за размисъл и вдъхновение. Нека се възползваме от тази велика годишнина, за да укрепим разбирателството, мира и солидарността помежду ни. Да се вдъхновим от примера на св. велик благоверен и равноапостолен княз Владимир и да поддържаме и популяризираме ценностите на християнството, като им изпращаме любов, смирени чувства, православна духовност и молитвите ни за справедлив мир и за отново единство на славяните от православната св. Русь, основите на което положи св. велик и благоверен княз Владимир Покръстител.
Поздравяваме всичките верни наши приятели и братя с празника на Кръщението на Русия! Нека тази годишнина ни напомни за нашето общо минало наследено от нас днес, и да продължим да сътрудничим и да се подкрепяме в усилията ни за мира, благоденствието и развитието на нашите нации.
Поздрав за Св. Русь!
Да живее България!
Живо да е и днес духовното обновление, което се роди през този важен момент в историята на св. Русь преди 1036 години!

☦️ Бог да помага! 🙏 ☦️ 🙏

С праздником, братя и сестри!☦️
Отец Васил Василев, гр. Шумен