Русский Мир. Болгары
В столицата на Крим, Симферопол, в българския център " Извор" от сутринта под звуците на българска музика се точат кори за баница и се приготвя празнична трапеза. Поводът е бабин ден. Вход за мъже: забранен. Българите в Крим с любов и трепет пазят и…
Милина на Бабин Ден
У каждой хозяйки свои секреты по приготовлению этого блюда.
Потому что даже песня, которая звучит во время приготовления, влияет на вкус блюда ☝️
У каждой хозяйки свои секреты по приготовлению этого блюда.
Потому что даже песня, которая звучит во время приготовления, влияет на вкус блюда ☝️
https://bgr.news-front.su/2024/07/24/sergej-lavrov-visoko-oczeni-rolyata-na-mezhdunarodno-dvizhenie-rusofili/
На 23 юли 2024 г. министърът на външните работи на Руската Федерация Сергей Лавров направи встъпителна реч по време на среща с ръководителите на организации с нестопанска цел, отбелязвайки все по-голямата роля на народната дипломация в международните отношения.
❗️Днес ролята на народната дипломация нараства в сравнение с предишни периоди .
На първо място по отношение поддържането на здрава, доверителна, приятелска атмосфера с чуждестранните партньори и изясняването на проблемите, създавани от Запада. Това важи и за тези страни, които наричаме неприятелски настроени. Аз съм за това да наричаме правителствата по този начин, а държавите като цяло се определят от живота и стремежите на своите граждани. Не виждам нито един народ на Земята, който априори да е враждебен към нашия народ.
Председателят на Регионалната българска НКА, член на Обществената палата на Република Крим, главата на кримските българи Иван Абажер, взе участие в срещата на министъра на външните работи на Руската Федерация, което е много знаково и значещо участие за изграждане на мостовете между България и Русия.
На 23 юли 2024 г. министърът на външните работи на Руската Федерация Сергей Лавров направи встъпителна реч по време на среща с ръководителите на организации с нестопанска цел, отбелязвайки все по-голямата роля на народната дипломация в международните отношения.
❗️Днес ролята на народната дипломация нараства в сравнение с предишни периоди .
На първо място по отношение поддържането на здрава, доверителна, приятелска атмосфера с чуждестранните партньори и изясняването на проблемите, създавани от Запада. Това важи и за тези страни, които наричаме неприятелски настроени. Аз съм за това да наричаме правителствата по този начин, а държавите като цяло се определят от живота и стремежите на своите граждани. Не виждам нито един народ на Земята, който априори да е враждебен към нашия народ.
Председателят на Регионалната българска НКА, член на Обществената палата на Република Крим, главата на кримските българи Иван Абажер, взе участие в срещата на министъра на външните работи на Руската Федерация, което е много знаково и значещо участие за изграждане на мостовете между България и Русия.
News Front - Четете онлайн новини от България. Актуалните събития от света.
Сергей Лавров високо оцени ролята на Международно движение Русофили
На 23 юли 2024 г. министърът на външните работи на Руската Федерация Сергей Лавров направи встъпителна реч по време на среща с ръководителите на организации с нестопанска цел, отбелязвайки все по-голямата роля на народната дипломация в международните отношения.…
Forwarded from Владимир Зорин
https://mir-info.com/careers/strategia-gosnazpolitiki
В Москве обсудили предложения по подготовке новой редакции Стратегии государственной национальной политики
В Москве обсудили предложения по подготовке новой редакции Стратегии государственной национальной политики
МИР-Info
В Москве обсудили предложения по подготовке новой редакции Стратегии государственной национальной политики
Сетевое издание о жизни Народов России, культуре, общественной дипломатии. В Администрации Президента РФ состоялось заседание президиума Совета при Президенте Российской Федерации по межнациональным отношениям. В нём также
Forwarded from СИЛА РЕЧИ (Lusine Maryanyan)
🔍 Рекомендация к прочтению «Язык жизни» Маршалла Розенберга
📚О книге:
Маршалл Розенберг предлагает концепцию ненасильственного общения, которая помогает строить более гармоничные отношения. Она учит выражать чувства и потребности, избегая конфликтов и недопонимания.
Почему стоит прочитать:
- Научитесь выражать свои мысли ясно и доброжелательно.
- Поймете, как эффективнее слушать и понимать других.
- Улучшите навыки решения конфликтов.
Эта книга станет полезным инструментом для тех, кто хочет улучшить свою коммуникацию в личной и профессиональной жизни.
📚О книге:
Маршалл Розенберг предлагает концепцию ненасильственного общения, которая помогает строить более гармоничные отношения. Она учит выражать чувства и потребности, избегая конфликтов и недопонимания.
Почему стоит прочитать:
- Научитесь выражать свои мысли ясно и доброжелательно.
- Поймете, как эффективнее слушать и понимать других.
- Улучшите навыки решения конфликтов.
Эта книга станет полезным инструментом для тех, кто хочет улучшить свою коммуникацию в личной и профессиональной жизни.
Forwarded from НИКОЛАЙ МАЛИНОВ ИНФО
Завтра, 26.07.2024 г., в 14:00 часов в галерее в центре болгарской столицы Софии открывается выставка: Репродукции картин русских художников, отражающих русско-турецкую войну 1877-1878 гг. Выполненные по знаменитой швейцарской технологии, каждая из этих картин неотличима от оригинала.
Организаторы - Международное Движение Русофилов и Национальное Движение "Русофилы" - Болгария. В этот же день в 17.00 часов в городе Дупница откроется выставка фотографий “Россия через объектив“
Вход бесплатный. Приглашаем всех желающих . Активность организаторов обусловленна желанием организации Русофилов показать общественности, что их не возможно запугать и что как говорил известный патриот болгарии Капитан Петко Войвода "Нет дубины, способной выбить Россию из сердца болгарина"
Организаторы - Международное Движение Русофилов и Национальное Движение "Русофилы" - Болгария. В этот же день в 17.00 часов в городе Дупница откроется выставка фотографий “Россия через объектив“
Вход бесплатный. Приглашаем всех желающих . Активность организаторов обусловленна желанием организации Русофилов показать общественности, что их не возможно запугать и что как говорил известный патриот болгарии Капитан Петко Войвода "Нет дубины, способной выбить Россию из сердца болгарина"
🤝На встрече Министра иностранных дел Российской Федерации Сергея Лаврова с представителями НКО заместитель Председателя Совета министров Республики Крым - Постоянный представитель РК при Президенте РФ Георгий Мурадов подчеркнул важность данного мероприятия и поблагодарил главу внешнего ведомства за его ежегодное проведение.
Основные тезисы выступления Георгия Мурадова👇🏻
Основные тезисы выступления Георгия Мурадова👇🏻
Основные тезисы выступления Георгия Мурадова:
🤝Необходимость создания инфраструктуры неправительственных организаций международной специализации в новых субъектах РФ.
В качестве примера Крым и созданные 10 лет назад организации, которые являются "мягкой силой". Присутствующие на встрече руководители этих организаций готовы поделиться своим опытом.
🤝Сейчас в нашей стране шесть субъектов, в которых украинский язык является государственным региональным. Наша работа с украинством во всём мире имеет все основания, чтобы Россия её проводила, продвигая свою версию истории, единство русского и украинского народов, а также восточноукраинский язык, а не его западную версию. Для этого имеются все необходимые научные и экспертные силы. А платформой для этой работы предложил сделать новые субъекты.
🤝Интересная работа может выстраиваться с национальными общинами, имеющими "смычку" с зарубежными странами. На новых территориях это крымские татары на Херсонщине, греки Мариуполя, болгары Запорожья и Херсона, армяне Новороссии - все они имеют серьёзные выходы и могут активно работать (как видно на крымском опыте) с зарубежными гражданскими обществами, созраняя дружественное отношение в народе к России.
🤝О соотечественниках. До сих пор нет концептуального документа по Русскому миру и Российской цивилизации. В МГИМО для этой цели создан центр исследований Российкой цивилизации в современном мире, и важно выработать такой документ, на который можно опираться в работе с соотечественниками.
🤝Необходима определенная помощь для создания за рубежом мягкой силы, которая была бы нацелена на дружбу с Россией.
🤝Нельзя снимать с повестки создание общественного фонда
🤝Необходимость создания инфраструктуры неправительственных организаций международной специализации в новых субъектах РФ.
В качестве примера Крым и созданные 10 лет назад организации, которые являются "мягкой силой". Присутствующие на встрече руководители этих организаций готовы поделиться своим опытом.
🤝Сейчас в нашей стране шесть субъектов, в которых украинский язык является государственным региональным. Наша работа с украинством во всём мире имеет все основания, чтобы Россия её проводила, продвигая свою версию истории, единство русского и украинского народов, а также восточноукраинский язык, а не его западную версию. Для этого имеются все необходимые научные и экспертные силы. А платформой для этой работы предложил сделать новые субъекты.
🤝Интересная работа может выстраиваться с национальными общинами, имеющими "смычку" с зарубежными странами. На новых территориях это крымские татары на Херсонщине, греки Мариуполя, болгары Запорожья и Херсона, армяне Новороссии - все они имеют серьёзные выходы и могут активно работать (как видно на крымском опыте) с зарубежными гражданскими обществами, созраняя дружественное отношение в народе к России.
🤝О соотечественниках. До сих пор нет концептуального документа по Русскому миру и Российской цивилизации. В МГИМО для этой цели создан центр исследований Российкой цивилизации в современном мире, и важно выработать такой документ, на который можно опираться в работе с соотечественниками.
🤝Необходима определенная помощь для создания за рубежом мягкой силы, которая была бы нацелена на дружбу с Россией.
🤝Нельзя снимать с повестки создание общественного фонда
Преподобный Паисий Хилендарский родился в 1722 году в Банско в благочестивой семье. Один брат преподобного - Лаврентий был игуменом Хилендарского монастыря, а другой был известен как щедрый благотворитель православных храмов и монастырей, а сам преподобный Паисий проходил послушание в Рыльском монастыре. В 1745 году, в возрасте 23 лет, святой Паисий перешел к брату в Хилендарскую обитель на Афоне, где принял монашеский постриг. На Святой Горе подвижник возрастал духовно, глубоко изучил Священное Писание и был удостоен священного сана. В 1762 году преподобный Паисий написал "Историю славяноболгарскую" - книгу, укрепившую христианскую веру и пробудившую национальное самосознание порабощенного болгарского народа. Среди тьмы иноземного гнета преподобный снова возжег светильник Православия, зажженный некогда святыми равноапостольными Кириллом и Мефодием (память 11 мая). Время и место блаженной кончины преподобного до сих пор неизвестно. 26 июня 1962 года Священный Синод Болгарской Православной Церкви под председательством Святейшего Патриарха Кирилла и при участии всех Высокопреосвященных митрополитов, воздавая должное заслугам святого Паисия перед Церковью и родиной, постановил чтить Паисия Хилендарского и Болгарского в лике преподобных и определил совершать празднование памяти его 19 июня, "когда, по всеправославному месяцеслову, празднуется память преподобного Паисия Великого". Имя святого Паисия носит государственный университет в Пловдиве и многие институты и школы в других городах и селах Болгарии, что свидетельствует о глубоком почитании подвижника болгарским народом.
https://youtu.be/J6s_i1GjgKo
„О, неразумни юроде! Поради что се срамиш да се наречиш Болгарин?…Или не са имали Болгаре царство и господарство? Ти, Болгарино, не прелщайся, знай свой род и язик…“ Паисий (1762)
Сто и двайсет годин… Тъмнини дълбоки!
Тамо вдън горите атонски високи,
убежища скрити от лъжовний мир,
место за молитва, за отдих и мир,
де се чува само ревът беломорски
или вечний шепот на шумите горски,
ил на звона тежкий набожнийят звън,
във скромна килийка, потънала в сън,
един монах тъмен, непознат и бледен
пред лампа жумеща пишеше наведен.
Що драскаше той там умислен, един?
Житие ли ново, нов ли дамаскин,
зафанат от дълго, прекъсван, оставян
и пред кандилото сред нощ пак залавян?
Поличби ли божи записваше там?
Слова ли духовни измисляше сам
за във чест на някой славен чудотворец,
египтянин, елин или светогорец?
Що се той мореше с тоя дълъг труд?
Ил бе философ? Или беше луд?
Или туй канон бе тежък и безумен,
наложен на него от строгий игумен?
Най-после отдъхна и рече: „Конец!
На житие ново аз турих венец.“
И той фърли поглед любовен, приветен
към тоз труд довършен, подвиг многолетен,
на волята рожба, на бденьето плод,
погълнал безшумно полвина живот –
житие велико! Заради което
той забрави всичко, дори и небето!
Нивга майка нежна първенеца свой
тъй не е гледала, ни младий герой
първите си лаври, ни поетът мрачен
своят идеал нов, чуден светлозрачен!
и кат някой древен библейски пророк
ил на Патмос дивний пестинника строг,
кога разкривал е въз гладката кожа
тайните на мрака и волята божа,
той фърли очи си разтреперан, бляд
към хаоса тъмний, към звездния свят,
към Бялото море, заспало дълбоко,
и вдигна тез листи, и викна високо:
„От днеска нататък българският род
история има и става народ!“
Нека той познае от мойто писанье,
че голям е той бил и пак ще да стане,
че от славний Будин до светий Атон
бил е припознаван нашият закон.
Нека всякой брат наш да чете, да помни,
че гърците са люде хитри, вероломни,
че сме ги блъскали, и не един път –
и затуй не можат нази търпят –
и че сме имали царства и столици,
и от нашта рода светци и патрици;
че и ний сме дали нещо на светът
и на вси Словене книга да четът;
и кога му викат:“Българину!“ бесно,
той да се гордее с това име честно.
Нека наш брат знае, че бог е велик
и че той разбира българский язик,
че е срам за всякой, който се отрича
от своя си рода и при гърци тича
и своето име и божия дар
зафърля безумно като един твар.
https://youtu.be/J6s_i1GjgKo
„О, неразумни юроде! Поради что се срамиш да се наречиш Болгарин?…Или не са имали Болгаре царство и господарство? Ти, Болгарино, не прелщайся, знай свой род и язик…“ Паисий (1762)
Сто и двайсет годин… Тъмнини дълбоки!
Тамо вдън горите атонски високи,
убежища скрити от лъжовний мир,
место за молитва, за отдих и мир,
де се чува само ревът беломорски
или вечний шепот на шумите горски,
ил на звона тежкий набожнийят звън,
във скромна килийка, потънала в сън,
един монах тъмен, непознат и бледен
пред лампа жумеща пишеше наведен.
Що драскаше той там умислен, един?
Житие ли ново, нов ли дамаскин,
зафанат от дълго, прекъсван, оставян
и пред кандилото сред нощ пак залавян?
Поличби ли божи записваше там?
Слова ли духовни измисляше сам
за във чест на някой славен чудотворец,
египтянин, елин или светогорец?
Що се той мореше с тоя дълъг труд?
Ил бе философ? Или беше луд?
Или туй канон бе тежък и безумен,
наложен на него от строгий игумен?
Най-после отдъхна и рече: „Конец!
На житие ново аз турих венец.“
И той фърли поглед любовен, приветен
към тоз труд довършен, подвиг многолетен,
на волята рожба, на бденьето плод,
погълнал безшумно полвина живот –
житие велико! Заради което
той забрави всичко, дори и небето!
Нивга майка нежна първенеца свой
тъй не е гледала, ни младий герой
първите си лаври, ни поетът мрачен
своят идеал нов, чуден светлозрачен!
и кат някой древен библейски пророк
ил на Патмос дивний пестинника строг,
кога разкривал е въз гладката кожа
тайните на мрака и волята божа,
той фърли очи си разтреперан, бляд
към хаоса тъмний, към звездния свят,
към Бялото море, заспало дълбоко,
и вдигна тез листи, и викна високо:
„От днеска нататък българският род
история има и става народ!“
Нека той познае от мойто писанье,
че голям е той бил и пак ще да стане,
че от славний Будин до светий Атон
бил е припознаван нашият закон.
Нека всякой брат наш да чете, да помни,
че гърците са люде хитри, вероломни,
че сме ги блъскали, и не един път –
и затуй не можат нази търпят –
и че сме имали царства и столици,
и от нашта рода светци и патрици;
че и ний сме дали нещо на светът
и на вси Словене книга да четът;
и кога му викат:“Българину!“ бесно,
той да се гордее с това име честно.
Нека наш брат знае, че бог е велик
и че той разбира българский язик,
че е срам за всякой, който се отрича
от своя си рода и при гърци тича
и своето име и божия дар
зафърля безумно като един твар.
YouTube
"ПАИСИЙ" | Епопея на забравените | Иван Вазов
Иван Вазов | Из цикъла ЕПОПЕЯ НА ЗАБРАВЕНИТЕ | Ода за Паисий
"О, неразумни юроде! Поради что се срамиш да се наречиш Болгарин?...Или не са имали Болгаре царство и господарство? Ти, Болгарино, не прелщайся, знай свой род и язик..."
Паисий (1762)
Сто и двайсет…
"О, неразумни юроде! Поради что се срамиш да се наречиш Болгарин?...Или не са имали Болгаре царство и господарство? Ти, Болгарино, не прелщайся, знай свой род и язик..."
Паисий (1762)
Сто и двайсет…
Горко вам, безумни, овци заблудени,
със гръцка отрова, що сте напоени,
дето се срамите от вашия брат
и търсите пища в гръцкия разврат,
и ругайте грешно бакини си кости,
и нашите нрави, че те били прости!
Та не вашто племе срам нанася вам,
о, безумни люде, а вий сте му срам!
Четете да знайте, що в стари години
по тез земи славни вършили деди ни,
как със много кралства имали са бран
и била велика българската държава;
как свети Борис се покръстил в Преслава,
как е цар Асен тук храмове градил
и дарове пращал; кой бе Самуил,
дето си изгуби душата във ада,
покори Дурацо и влезе в Елада;
четете и знайте кой бе цар Шишман
и как нашто царство сториха го плян;
кой би Иван Рилски, чийто свети мощи
чудеса се славят до тоя ден йоще;
как се Крум преславний с Никифора би
и из черепа му руйно вино пи
и как Симеон цар угрите прогони
и от Византия приема поклони.
А тоя беше учен, философ велик
и не се срамеше от своя език
и кога нямаше кого да надвива,
той пишеше книги, за да си почива.
Четете и знайте, що съм аз писал,
от много сказанья и книги събрал,
четете, о, братя, да ви се не смеят
и вам чужденците да не се гордеят…
На ви мойта книга, тя е вам завет,
нека де преписва и множи безчет
и пръска по всички поля и долини,
де българин страда, въздиша и гине.
Тя е откровенье, божа благодат –
младий прави мъдър, а стария – млад,
който я прочита няма да се кае,
който знае нея, много ще да знае.“
Тъй мълвеше тоз мъж, в килията скрит,
със поглед умислен, в бъдещето впит,
който много бденья, утринни пропусна,
но пачето перо нивга не изпусна
и против канонът и черковний звън –
работи без отдих, почивка и сън.
Тъй мълвеше преди сто и двайсет годин
тоз див Светогорец – за рая негоден,
и фърляше тайно през мрака тогаз
най-първата искра в народната свяст.
със гръцка отрова, що сте напоени,
дето се срамите от вашия брат
и търсите пища в гръцкия разврат,
и ругайте грешно бакини си кости,
и нашите нрави, че те били прости!
Та не вашто племе срам нанася вам,
о, безумни люде, а вий сте му срам!
Четете да знайте, що в стари години
по тез земи славни вършили деди ни,
как със много кралства имали са бран
и била велика българската държава;
как свети Борис се покръстил в Преслава,
как е цар Асен тук храмове градил
и дарове пращал; кой бе Самуил,
дето си изгуби душата във ада,
покори Дурацо и влезе в Елада;
четете и знайте кой бе цар Шишман
и как нашто царство сториха го плян;
кой би Иван Рилски, чийто свети мощи
чудеса се славят до тоя ден йоще;
как се Крум преславний с Никифора би
и из черепа му руйно вино пи
и как Симеон цар угрите прогони
и от Византия приема поклони.
А тоя беше учен, философ велик
и не се срамеше от своя език
и кога нямаше кого да надвива,
той пишеше книги, за да си почива.
Четете и знайте, що съм аз писал,
от много сказанья и книги събрал,
четете, о, братя, да ви се не смеят
и вам чужденците да не се гордеят…
На ви мойта книга, тя е вам завет,
нека де преписва и множи безчет
и пръска по всички поля и долини,
де българин страда, въздиша и гине.
Тя е откровенье, божа благодат –
младий прави мъдър, а стария – млад,
който я прочита няма да се кае,
който знае нея, много ще да знае.“
Тъй мълвеше тоз мъж, в килията скрит,
със поглед умислен, в бъдещето впит,
който много бденья, утринни пропусна,
но пачето перо нивга не изпусна
и против канонът и черковний звън –
работи без отдих, почивка и сън.
Тъй мълвеше преди сто и двайсет годин
тоз див Светогорец – за рая негоден,
и фърляше тайно през мрака тогаз
най-първата искра в народната свяст.