одобрението към Тръмп сега и през 2017г. 100 дни след встъпване в длъжност е най-ниското от 1953г до днес

Разговорът се провежда в Саудитска Арабия, модериран от министъра на комуникациите и ИТ Абдулах Ал Суаха, в присъствието на Елон Мъск (Tesla, SpaceX, xAI) и Дженсън Хуанг (NVIDIA)

от нефт към интелект
Еволюция на съюза Саудитска Арабия – САЩ: от епохата на енергията, през дигиталната ера, към „интелигентната епоха“, водена от пионери като Мъск и Хуанг.

Целта, както е представена, е да се създадат нови икономики, нови работни места и по-добро бъдеще за човечеството чрез AI, роботика и огромна изчислителна инфраструктура, в която кралството играе ролята на нов „рафинер“ – този път не на петрол, а на изкуствен интелект.

Елон Мъск предвижда, че хуманоидните роботи ще станат „най-големият продукт в историята“ – по-голям дори от смартфоните, защото почти всеки човек и много индустрии ще искат по един или няколко.

В дългосрочен план Мъск вярва, че AI и роботиката реално ще премахнат бедността и ще направят работата „по избор“ – подобна на хоби като спорт или градинарство.

В далечно бъдеще според него дори парите може да загубят значение, макар че винаги ще останат физически ограничения като енергия и ресурси.

Дженсън Хуанг (NVIDIA) описва AI като нов вид дигитална инфраструктура.

Генеративният AI, по думите му, създава ново съдържание в реално време за всеки потребител и всяка ситуация, което налага изграждане на „AI фабрики“ – огромни центрове за изчислителна мощ по целия свят.

Що се отнася до работните места, той дава пример с радиологията: въпреки прогнозите, че AI ще замести радиолозите, всъщност днес се наемат повече специалисти, защото AI им позволява да обработват повече изображения, да диагностицират по-точно и да приемат повече пациенти.

В близък хоризонт AI прави хората по-продуктивни, но често и по-заети, защото им дава възможност да реализират повече идеи.

Саудитски иновации и ускоряващата роля на AI
Министър Ал Суаха представя два примера за саудитски иновации, ускорени от AI и NVIDIA/Grok екосистемата.

Първият е работата на проф. Омар Яги върху метал-органични рамки – нов тип „гъбести“ материали с нанопори, които могат да извличат вода от въздуха и да улавят CO₂.

Вторият е Nanopalm – наноробот, използващ CRISPR за генна терапия, например срещу сърповидно-клетъчна анемия.

И в двата случая идеите са зародени преди около 20 години, но именно съвременният AI е ускорил пътя от фундаментална наука към практически решения и нови „стойностни басейни“ в икономиката.

Нови мегапроекти: AI центрове за данни, Omniverse и квантови симулации:
Обявени са големи съвместни инициативи. xAI и кралството ще изградят AI център за данни от 500 MW (първоначално 50 MW) с NVIDIA хардуер.

Паралелно AWS влиза със 100 MW проект и планове за мащабиране до гигават.

NVIDIA и партньорите ще използват Omniverse – виртуален „метасвят“ за физически реалистични цифрови близнаци на фабрики, складове и роботи, в които роботите да „тренират“.

В Саудитска Арабия ще се строят и суперкомпютри за симулация и управление на квантови компютри, включително за тежките задачи по квантова корекция на грешки.

AI в космоса и логиката на енергийните мащаби
Мъск твърди, че ако цивилизацията продължи устойчиво, AI в космоса е неизбежен.

За да достигнем дори малка част от „Кардюшев тип II“ цивилизация (използване на значим процент от енергията на Слънцето), ще са нужни слънчево захранвани AI сателити в дълбокия космос.

Земята получава само около 1–2 милиардни от слънчевата енергия; за стотици гигавати или теравати AI мощност изграждането на електроцентрали и охлаждане на Земята става практически невъзможно.

В космоса обаче слънцето грее постоянно, не са нужни батерии, панелите може да са по-евтини (без стъкло и рамки), а охлаждането е само чрез излъчване.

Затова Мъск предполага, че още след няколко години най-евтиният AI компютър ще бъде в орбита, а не на повърхността.

Има ли AI балон? Три структурни тенденции
На въпроса за „AI балон“ Дженсън Хуанг(NVIDIA) отговаря с три аргумента.

Първо, краят на закона на Мур и нарастващото разминаване между търсенето на изчислителна мощ и възможностите на класическите CPU води до масов преход към ускорени изчисления (GPU).

Той посочва, че за шест години дялът на CPU-базираните системи в топ 500 суперкомпютри е паднал от ~90% до под 15%, а останалото са ускорени системи.

Второ, обработката на данни (SQL, data frames и др.) струва стотици милиарди и естествено се премества към ускорени платформи.

Трето, ключовото приложение на интернет – препоръчващите системи – преминава от класически към генеративен AI, върху който се наслагва и „агентен“ AI (Grok, OpenAI, Anthropic, Gemini).

Според него тези фундаментални промени оправдават огромните инвестиции и показват, че НЕ става само за спекулативен балон, а за дълбока трансформация на компютърните архитектури и икономиката.

публиката е красноречива: фундамента се счупи.. потопа тепърва започва.. организиран е тотален рестарт🧨