" ... По отношение на възгледите Ванс е дори по-тръмпистки настроен от самия Тръмп. Той подкрепя протекционизма и борбата срещу миграцията. Във външната политика Ванс е принципно против отпускането на траншове за Украйна, които удължават конфликта и изтощават арсеналите на САЩ .

Ванс вече шокира европейските ястреби на Мюнхенската конференция, когато отказа да нарече Русия екзистенциална заплаха за САЩ. И призова за преговори с Москва и за ограничаване на дейността на САЩ в Европа в името на завой към Азия. Ванс ще продължи да развива идеологията на тръмпизма и след Тръмп. Ето защо той се превръща в най-добрата застраховка срещу убийство. Ако убиете Тръмп, мястото му ще бъде заето от още по-принципен тръмпист, при това млад." https://24may.bg/2024/07/16/%d0%b4%d0%b6%d0%b5%d0%b9-%d0%b4%d0%b8-%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d1%81-%d0%bd%d0%b0%d0%b9-%d0%b4%d0%be%d0%b1%d1%80%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b7%d0%b0%d1%81%d1%82%d1%80%d0%b0%d1%85%d0%be%d0%b2%d0%ba%d0%b0-%d0%b7/

"Здравейте, драги българи!

Аз съм България. Вашата Родина. Аз съм голяма страна на Балканите. Намирам се в югоизточна Европа, където е най-прекрасния климат.

Какво не ви дадох от топлата си гръд?

Нима не ви дадох най-плодородната земя? Само семенце да хвърлиш и да го поливаш ще изкараш прехраната си. Знаете ли, че има народи, които живеят в пустини.

Нима не ви дадох най-красивите планини, където можете да се разхождате през всички сезони и да се наслаждавате на моята красота? А пък може да си вземете и някое дърво за огрев, или за мебели, или за сопи. А имаше години в които сопите ви вършеха добра работа.

Нима не ви дадох пълноводни реки? И вода да пиете, и да се къпете, и риба да ядете. А знаете ли, че има народи, които живеят в безводни райони. А, ако имате разум, може и енергия да произвеждате.

Нима не ви дадох топло море? С най-красивите плажове, с вкусна риба.

Нима не ви дадох тучни пасища? На които може да отглеждате стада с които да си храните чедата. Само малко усилие се изисква от вас. Малко, но навреме.

Защо ме предадохте?

Защо продадохте на чужденци моите богатства? Защо позволявате да се ровят в моите пазви чужди народи? Защо изсичате моите гори? Защо замърсявате моите води? Защо това богатство винаги ви е малко? Защо ламтите за още и още? Защо ви мързи да обработвате земята ми? А съм толкова плодородна…..Защо позволявате да се говори на ненашия език….Ако не говорим нашия език, какви ще сме? Когато се молите на чужд език не ви разбирам. Защо докарахте и чужди боклуци върху мен? Безумни ли сте?

А помните ли, че за тези хилядолетия много от вас загинаха за да ме защитават, за да организират тази държава, а пък и за свободата ми, защото сменяваха и името ми? И частици от мен откъсваха….А знаете ли какво е да късат части от теб на живо? Дано никога не разберете! Защото боли до смърт!

Защо ме предадохте?

Защо позволихте чужди войници да ме пазят? Искам си българските войници, защото така се казвам!

Защо ме предадохте?" https://24may.bg/2024/07/16/%d0%b7%d0%b0%d1%89%d0%be-%d0%bc%d0%b5-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b4%d0%b0%d0%b4%d0%be%d1%85%d1%82%d0%b5-%d0%b2%d0%b0%d1%88%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d1%80%d0%be%d0%b4%d0%b8%d0%bd%d0%b0/

""Върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел призна, че Западът има лицемерни „двойни стандарти“.
Борел твърди, че „дипломацията е изкуството да се управляват двойните стандарти“.
Като примери за западното лицемерие висшият дипломат на ЕС посочи международното право, войната между Русия, Украйна и НАТО, бомбардировките на Израел в Газа, водената от САЩ инвазия в Ирак и изменението на климата.
„Където и да отида, се сблъсквам с обвиненията в двойни стандарти“, припомни Борел. „Казвах на моите посланици, че дипломацията е изкуството да се управляват двойните стандарти. Разбира се, трудно e, но става дума за това: да управляваш двойните стандарти“.
Ръководителят на външната политика на ЕС направи тези забележки по време на лекция в Оксфордския университет през май. Дипломатическата служба на ЕС публикува стенограма от речта му. (Някои от точните формулировки са малко по-различни в стенограмата, тъй като уебсайтът е редактирал коментарите на Борел, за да поправи граматически грешки).
„Двойни стандарти“ на ЕС по отношение на международното право, Израел и Палестина, Украйна, Ирак
Международното хуманитарно право „трябва да бъде най-добрата гаранция срещу нормализирането на използването на сила, което наблюдаваме по целия свят“, твърди Борел.
Той призна, че Европа е била лицемерна в това отношение: „Знам обаче, че за да можем да обединим света около тези принципи, трябва да покажем, че ние, европейците, ги спазваме винаги и навсякъде. Това ли правим? Е, не в степента, в която трябва. И за Европа това е проблем“.
„Светът не е забравил войната в Ирак“, продължи Борел, като отбеляза, че някои европейски държави са се присъединили към водената от САЩ инвазия, която според генералния секретар на ООН Кофи Анан явно е нарушила международното право.
„Случващото се в момента в Газа представя Европа по начин, който много хора просто не разбират“, каза Борел. „Те видяха нашата бърза ангажираност и решителност в подкрепа на Украйна и се чудят на начина, по който подхождаме към случващото се в Палестина“........" https://24may.bg/2024/07/19/%d0%b5%d1%81-%d0%bf%d1%80%d0%b8%d0%b7%d0%bd%d0%b0%d0%b2%d0%b0-%d1%87%d0%b5-%d0%b8%d0%bc%d0%b0-%d0%bb%d0%b8%d1%86%d0%b5%d0%bc%d0%b5%d1%80%d0%bd%d0%b8-%d0%b4%d0%b2%d0%be%d0%b9%d0%bd%d0%b8/

"............Едва ли е изненада, че администрацията на Байдън, изправена пред нарастваща враждебност и изолация на световната арена, предпочете да засили още повече връзките си с други англоезични държави, вместо да направи необходимите политически промени за подобряване на отношенията с останалия свят. Администрацията знае точно какво би трябвало да направи, за да започне да постига тази цел: да прекрати доставките на оръжие за Израел, докато не спрат боевете в Газа; да помогне за намаляване на тежкото дългово бреме на толкова много развиващи се страни; да насърчи продоволствената и водната сигурност и други мерки за подобряване на живота в глобалния Юг. И все пак, въпреки обещанията за предприемане на такива стъпки, президентът Байдън и неговите висши служители в областта на външната политика се съсредоточиха върху други приоритети – обкръжаването на Китай преди всичко – докато склонността да се осланят на англосаксонската солидарност само нараства.
Въпреки това, запазвайки най-топлите прегръдки на Вашингтон за неговите англоезични съюзници, администрацията всъщност създава нови заплахи за сигурността на САЩ. Много страни в оспорваните зони на зараждащата се геополитическа шахматна дъска, особено в Африка, Близкия изток и Югоизточна Азия, някога са били под британско колониално управление и затова всичко, което наподобява потенциална неоколониална реставрация на Вашингтон и Лондон, със сигурност ще се окаже вбесяващо за тях. Като прибавим към това и неизбежната пропаганда от страна на Китай, Иран и Русия относно развиващата се англосаксонска имперска връзка, получаваме очевидна рецепта за широко разпространено глобално недоволство.
Несъмнено е удобно да използваш един и същ език, когато споделяш тайни с най-близките си съюзници, но това едва ли трябва да бъде решаващият фактор при формирането на външната политика на тази държава. Ако Съединените щати искат да просперират в един все по-разнообразен и мултикултурен свят, те ще трябва да се научат да мислят и действат по много по-мултикултурен начин – а това трябва да включва премахване на всякакви остатъци от изключителен англосаксонски глобален съюз на силите." https://24may.bg/2024/07/21/%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%bd%d0%b8-%d0%bf%d1%80%d0%b8%d0%b7%d0%bd%d0%b0%d1%86%d0%b8-%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b2%d0%b0%d0%bb-%d0%bd%d0%b0-%d0%b0%d0%bc%d0%b5%d1%80%d0%b8%d0%ba%d0%b0%d0%bd%d1%81/

"... Това обаче, което става напоследък, ми се струва наистина прекалено. Защото желанието на някои политици да подчинят интересите на нашата държава на някоя друга минава всякакви граници. Бившият служебен министър на отбраната Велизар Шаламанов съвсем сериозно обяви по БНР, че българската външна политика трябва да се съобразява не с друга, а именно с украинската, защото Киев е „световна столица“ и защото посланическото място там е най-важното (наред с това в НАТО). И ни обясни, че щом се води война, най-добре би било посланиците да бъдат бивши военни министри, което показва и пълното непознаване на ролята на дипломацията, включително и при война. Според него, най-важната задача на бълагрската политика е да се съобразява с Украйна. И то независимо дали украинските интереси съвпадат с българските, а дори и ако има такова разминаване, по-важното е да сме лоялни към Украйна.

И Шаламанов не е единственият, който заема такава позиция. Подобни тези изразява бившият български посланик в Москва Илиян Василев. Още преди години той ни обясняваше, че България трябва да се откаже от Южен поток, защото възможността да получаваме пряко природен газ от Русия противоречи на интересите на Украйна, която държи да контролира единствения газопровод, пренасящ руски газ в Европа. Ето това – да жертваме интереса на нашата държава в полза на друга държава, е ясно изразен сателитен синдром.

За да защитят своята сателитна позиция обикновено ни внушават, че нямаме друг избор, защото сме малка държава. Но историята, а и съвременността са дали достатъчно много и убедителни примери на малки държави, които се борят за своите интереси дори и когато те противоречат на интересите на по-големите и силните държави. И да, вярно е, че тях не ги обичат, но често са принудени да се съобразяват с тях. Докато сателитните държави са удобни, но никой не само не ги обича, а и не ги уважава. Това ли искаме наистина?" https://24may.bg/2024/07/24/%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d1%81%d0%ba%d0%b8%d1%8f%d1%82-%d1%81%d0%b0%d1%82%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bd-%d1%81%d0%b8%d0%bd%d0%b4%d1%80%d0%be%d0%bc-%d0%b8-%d1%83%d0%ba%d1%80%d0%b0/

Главният изпълнителен директор на NextVision заявява: „Войните са полезни за бизнеса“ . „Тази индустрия се занимава с убиване“, казва Гордън. „Така че това, което ние намираме за ужасяващо, те намират за вълнуващо.“ https://24may.bg/2024/07/27/%d0%be%d0%bf%d1%83%d1%81%d1%82%d0%be%d1%88%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d0%b2-%d0%b4%d0%be%d0%bb%d0%b0%d1%80%d0%b8-%d0%b8%d0%b7%d1%80%d0%b0%d0%b5%d0%bb%d1%81%d0%ba%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d1%81%d1%82%d0%b0/

"Като цяло програмата на Помпео е интересен начин да се засипе Тръмп с обещания от негово име, които той очевидно няма да изпълни. Но това може да обърка избирателя. Колкото по-объркващи са сигналите от лагера на републиканците и по-ясни сигналите от лагера на демократите, толкова по-големи са шансовете на Камала Харис за изборно чудо през 2024 г." https://24may.bg/2024/07/27/%d1%81%d1%82%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%8f%d1%82-%d0%ba%d0%be%d0%bd-%d0%bf%d0%be%d0%bc%d0%bf%d0%b5%d0%be-%d0%b5-%d0%b3%d0%be%d1%82%d0%be%d0%b2-%d0%b7%d0%b0-%d0%b3%d0%b0%d0%bb%d0%be%d0%bf/

".... Обикновените хора говорят за това, че са експлоатирани, един от лидерите на Лейбъристката партия Ед Милибанд говореше, че ако партията му спечели изборите ще „премахне експлоатацията”, но „класа” и „експлоатация” са забранени думички у нас, изтиквани в подсъзнанието с надеждата да бъдат забравени. Съществува страх те да се произнесат дори в либералния стратификационно подоходен смисъл на думата „класа” в устата на Обама или да се използва поне либералния смисъл на думата „експлоатация” като принудителен труд, за който говори Милибанд. Вместо за „пролетариат” се говори за „бедни” и „пенсионери”. Хегемонното неолиберално съзнание е направило този термин стигма. Едва на 26-тата година, решавайки да прави „ляв завой”, лидерът на БСП започва да говори, че всъщност „преходът” бил към „капитализъм”, но стои въпросът, ако има капитализъм, има ли и капиталисти, класи и класова борба. Да кажеш „капитализъм” все още изглежда либерално политически некоректен език за употреба по трите основни национални телевизионни канала и вместо за капитализъм там говорят за „съвременните демокрации”, вместо за „капиталисти” – за „предприемачи”, „бизнесмени”, „работодатели” (хора, които дават, а не вземат от работниците, т.е. извършва се на 180 градуса промяна на традиционното съдържание на термина „капиталист”).

В крайна сметка почти изпразненото от съдържание “социализъм” и “социалистическо” бяха подменени постепенно с дискурса, в който имаме по-общите термини “ляво” и “левица”. Говори се например за “Демократична левица”, „Обединена левица“, „Левицата“, „Евролевица“, но това допълнително води до загуба на конкретно съдържание, тъй като добре е известно, че на Запад се говори и за леви (социални) либерали и за леви (социални) консерватори, които през последните два века наложиха социалните права на гражданите, социалните институции и социалната държава. В реалното поведение, особено в икономическата политика, съществените разделения между лявото и дясното се размиват. Това води до ерозия на социален капитал вътре в партията и кризата й като идейна и човешка общност от съмишленици. Като цяло тя се е отказала от почти целия си предходен дискурс, съставляващ нейната идентичност, но това в крайна сметка създава кризисна колективна идентичност, замяната на идейната специфика с междуличностни борби, с това кой да води бащината дружина, загуба на милиони избиратели и яростни обвинения срещу нея, че не може да обясни достатъчно ясно „кои сме ние“ в дългосрочен план и какво ни различава от другите. Ако търси ново единство трябва да е ясно как се интерпретира миналото, настоящето и бъдещето, как се вижда бъдещето в епохата на криза на неолибералния капитализъм, тенденция на мултиполярност, променяща се социална структура на обществата, четвърта индустриална революция, глобална надпреварва в областта на изкуствения интелект, хуманоидните роботи, синтетичната биология, на дискусиите за дигитален суверенитет, биоикономика, космическа икономика, нова социална държава, универсален базов доход, екосоциализъм, дигитален социализъм, кибермарксизъм и много други неща." https://24may.bg/2024/07/29/%d0%bf%d1%80%d0%b5%d1%85%d0%be%d0%b4%d1%8a%d1%82-%d0%ba%d1%8a%d0%bc-%d0%ba%d0%b0%d0%bf%d0%b8%d1%82%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d0%b7%d1%8a%d0%bc-%d0%b8-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5/

"...... Това бе и съдържанието на тази церемония!

Тя съдържаше тези послания и изцяло изрази начина на мислене на френското общество, както и на целия Запад, техния морал, представите за света и неговото устройство, разбирането за живота, йерархията на ценностите, та дори и за християнството. Видяхме една след просвещенска Франция, която напълно е усвоила постмодернисткото мислене, формулира е ново отношение към свободата и човека. И окончателно се е отказала от християнството, над което издевателства открито. Затова пък на трансгендерството се отдава очакваното уважение и признание като израз на човешката свобода да бъдеш, какъвто искаш. Розовият цвят се натрапваше и това също е твърде показателно. Франция се прави актуална и силно привързана към проблемите на днешния ден по този скверен начин, който не подобава на една велика сила. Бесовете обаче бесуват!

И изобщо – пошло. Макар и претенциозно, с мащабни ефекти, впечатляващи нашите сноби, които не са виждалите подобни примамки и ги намират за ефектни.

А фактът, че този път откриването не е, както досега е било, на стадион, а в центъра на Париж, показва също отношение към традициите, създавани от самата Франция. Това е една провокация, каквато е само по себе си цялата церемония. Но провокацията е израз на не достатъчна подготвеност и яснота в мисленето и идеите и за да се прикрие слабостта. Поради което се правят опити за отклоняване вниманието. Но накъде ще го отклониш това внимание, когато постмодерния кръгозор е твърде тесен и е лишен от простор, фантазия и богатото въображение – освен в посока на жестокото, перверзното, скандализиращото.

Въпросната церемония не бива да се отминава с лека ръка и да се причислява към атрибутите на спорта и забавата. Тя говори с друг език за политиката на Франция и Запада, предупреждава света за всичко, което го очаква и което вече е започнало да променя живота на хората в Европа.

Перспективата е тревожна и дори опасна...." https://24may.bg/2024/07/30/%d0%ba%d0%be%d0%b3%d0%b0%d1%82%d0%be-%d1%81%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%b5%d0%bc%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d1%81%d0%b5-%d1%80%d1%83%d1%88%d0%b8-%d0%be%d0%bb%d0%b8%d0%bc%d0%bf%d0%b8%d0%b0%d0%b4%d0%b0%d1%82%d0%b0/

".... Войната с Иран ще бъде много различна от предишните войни на Израел с арабските държави. Тя ще бъде безсрочна, докато Израел не позволи създаването на палестинска държава. Възможностите на Израел за ответен удар постоянно ще се изчерпват, както се случи по отношение на Хизбула. В средносрочен и дългосрочен план предимство има Иран, който е много по-голяма държава от Израел, тъй като това ще бъде война на няколко фронта с недържавни участници.
От друга страна, трудно е да се повярва, че Израел е действал самостоятелно, за да атакува суверенитета на Иран, което е равносилно на военен акт, без някакво одобрение от страна на САЩ. Именно този „известен неизвестен“ фактор прави ситуацията много опасна. Върховният лидер на Иран аятолах Хаменей вече нареди директен удар по израелска територия.
Вестник “ Вашингтон пост“, позовавайки се на служители на Пентагона, пише, че с оглед на евентуална ескалация военноморските сили на САЩ вече са съсредоточили 12 военни кораба в региона. Сред тях е самолетоносачът „Теодор Рузвелт“, който се намира в Персийския залив заедно с шест разрушителя. В източната част на Средиземно море се намират и пет американски военни кораба. Министър-председателят Нетаняху заяви, че Израел „е изправен пред трудни дни“ и е „готов за всеки сценарий“.
Нетаняху е уверен в подкрепата на САЩ, което се прояви в топлото посрещане, което той получи по време на неотдавнашното си пътуване до Вашингтон. Вероятно именно тази подкрепа е позволила на Нетаняху да съкрати посещението си в САЩ, да се върне у дома и веднага да се впусне в такова изостряне на ситуацията.
Ако това е така, САЩ координират ситуацията, но тогава американско-израелската история също е история на опашката, която по-често размахва кучето. Очевидно е, че Нетаняху се опитва да създаде нова реалност в Близкия изток и пише сценарии на тези събития директно за себе си. Достатъчно е да се каже, че той е и режисьор, и сценарист, а останалите герои, включително САЩ и европейците, са принудени или да играят заедно с него, или да се правят на ударени в лоша игра." https://24may.bg/2024/08/05/%d0%b8%d1%80%d0%b0%d0%bd-%d1%89%d0%b5-%d1%83%d0%b4%d0%b0%d1%80%d0%b8-%d1%81%d0%b8%d0%bb%d0%bd%d0%be-%d0%b8%d0%b7%d1%80%d0%b0%d0%b5%d0%bb-%d1%81-%d1%83%d0%bc%d0%bd%d0%b0-%d1%81%d0%b8%d0%bb%d0%b0/